Отмъщението на панголина: Безжалостно избиван от китайците, застрашения от изчезване бозайник докара на човечеството коронавируса

0

Срамежливият и добродушен панголин набира все по-голяма популярност. Доскоро никой не беше чувал за него в Европа и САЩ. Но този люспест бозайник е на път да се превърне в най-мразения животински вид, защото всички данни към момента сочат, че именно той е причина за коронавирусната зараза, обхванала света. Доскоро за него се пишеше само като за застрашен от изчезване вид.
Наистина, съдбата на това грозновато, но симпатично животинче е жестока. Всяка година бракониери ловят и убиват десетки хиляди екземпляри, заради люспите му, които се използват в традиционната китайска медицина. Освен това в почти цяла Азия месото му се счита за деликатес. Смята се, че за последните 30 години са избити над 93% от пантолините по света.

„Коронавирусът може да е отговорът на природата срещу хората, които не се отнасят сериозно към климатичните промени. Бог винаги прощава, прощаваме и ние понякога, но природата никога не прощава. Не реагирахме на локалните климатични катастрофи досега и отговорът не закъсня“, заяви по време на Страстната седмица папа Франциск. Това накара много миряни да се запитат, дали наистина планетата не си отмъщава на свръхонсуматорското ни общество.
Повече от три месеца учените трескаво търсят причината за появата на новата опасна зараза, заразила близо 2 милиона души по света. Сравнително бързо се доказа, че виновникът е коронавирус, пренасян предимно от прилепите. На пазара за морски дарове и деликатеси в китайският град Ухан обаче не са открити прилепи. Ето защо всички обърнаха поглед към другите диви животни. След като подозренията първоначално паднаха върху змиите, през последните седмици учените все по-често се обединяват около твърденията, че вирусът е пренесен от панголините – бозайник, чието месо е много скъпо и се яде предимно по празници.


Но защо пангоричите са решили да си „отмъстят“ по толкова жесток начин на хората?!

Зоолозите обясняват, че има общо осем вида. Четири са открити в Азия – знае се за съществуването на китайски, сундски, индийски и филипински панголини. Останалите четири са от т.нар. африкански вид. Въпреки многото си разновидности обаче всички тези диви бозайници са застрашени от изчезване. От десетилетия са обект на непрекъснато преследване и незаконен износ. Популацията им намалява дотолкова, че през 2016 г. 186 държави подписват договор за забрана на търговията с тях. Въпреки това търсенето им все още е голямо. А Китай се прави на „три и половина” и уж ограничава търговията с тях, но всеки може да си го набави от животинските пазари в по-малките градове.
Но защо е тази страст към този бозайник? Каква е причината азиатците така кръвожадно да искат да го изядат?


Люспите, с които е покрито тялото на панголина, са изградени от кератин – вид влакнест протеини, от който са съставени ноктите, косата, кожата и зъбите на човека. Протеинът се използва широко в козметичните продукти, най-вече за подобряване на еластичността на косата, предпазването й от вредните въздействия на околната среда и решаване на проблема с цъфтящите краища. Но често се влага и в лаковете, които защитават нокътната плочка от увреждане. Ето защо люспите на панголина са идеална суровина за тази индустрия.


Макар „бронята“ на тези бозайниците да няма доказана терапевтична стойност, люспите се използват масово в традиционната китайска медицина за лечението на различни заболявания, вариращи от увеличаване на кърмата при майките до успокояване на болката при възрастните хора с артрит.

След като се убие животното, люспите се сушат и се смилат на прах, който пък от своя страна се пресова под формата на хапчета. Китайските лекари ги препоръчват при менструални болки, „застой на кръвта“, ерозия на ставите и какво ли още не. Знае се за над 20 „народни лечители”, които  правят отвари с люспи и месо от панголини, които уж убивали тумори и лекуват рак.


Ето защо през последните три десетилетия азиатските видове са основна цел на бракониерите и трафикантите. Но сега, когато са на изчезване, контрабандистите пътуват до Африка, за да ги ловуват и пласират предимно в Китай и Виетнам. Световните медии съобщават, че само в рамките на една седмица – през април 2019 г., властите в Сингапур са иззели близо 14 тона изсушени люспи и над 72 000 живи панголини в клетки. Пратката идвала от Нигерия и била предназначена за пласиране на китайските пазари.


За съжаление панголините са лесна плячка (подобно на носорозите, чийто рог също се счита за „уникална панацея“). Те са добродушни, но и доста самотни бозайници, обясняват зоолозите. По думите им най-активни тези животните са през нощта. Повечето от тях спят на земята свити на топка, но някои от африканските видове умеят да се катерят по дървета и могат да бъдат видени на висят от някой клон.


Бозайниците варират по размер – някои видове са с големината на домашна котка, но други достигат до 1,5 метра и са доста по-тежки. Почти цялото им тяло е покрито с люспи, с изключение на корема. Когато се почувстват заплашени, те се свиват на топка (като броненосеца) и отделят воняща течност от жлезата, която е разположена в основата на опашката им. Това е единственият им механизъм за защита, която може да отблъсква други животни, но не и хората. По думите на зоолози, макар тези бозайници да приличат по-скоро на броненосец, техните характеристики са по-тясно свързани с тези на котките и кучетата.


Панголинът има дълга муцуна и още по-дълъг език, който използва, за да обира мравките и термитите, изкопавани от техните могили с мощните им предни нокти. Когато заврат муцунка в мравуняка, за да се нахранят, те затворят носа и ушите си, за да се предпазят от пълзящите насекоми. Като цяло са безобидни и не се страхуват от хората. Ето защо са част от менюто на живеещите централна и западна Африка, както и на китайците и виетнамците.


Панголините не са стадни животни – те живеят сами. Единственото време, когато могат да бъдат видени по двойки е в периода на чифтосване. Мъжкият остава с женската, докато не се родят малките. Някои бащи остават в „семейното ложе“ докато потомство не стане самостоятелно, но това е по-скоро рядкост отколкото масово поведение при тези бозайници. Бебетата се раждат с меки люспи, които обаче се втвърдяват след около два-три дни. Те се вкопчват в опашката на майка си и рядко се отделят от там докато не навършат три месеца. Младите достигат до полова зрялост след 2 години. Точно тези екземпляри са и предпочитани от бракониерите, защото месото им е крехко, а люспите им са най-богати на кератин.


В едни от последните доклади, изготвен от Китайската фондация за опазване на биологичното разнообразие и зелено развитие, над 200 фармацевтични компании произвеждат около 60 вида традиционни лекарства, които съдържат люспи на панголин. Изчислили са също така, че 73 000 животни се превръщат суровина за шампоани срещу косопад, лакове за втвърдяване на ноктите и кремове за подобряване на еластичността на кожата.


Миналата година природозащитниците аламираха, че панголина може да изчезне като вид до 2-3 години, ако не спре избиването му. Дали пък силно застрашения бозайник не си отмъсти на човечеството, преди напълно да бъде заличен от Земята? Източник: Уикенд.

Прегледана: 1123

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече