„Нов кабинет изглежда вече по-малко вероятен сценарий, ако няма съществена промяна или нова политическа ситуация. Борисов зададе хоризонт – редовни избори. Когато става дума за ценностен протест, не можеш да влезеш в диалог с него“, каза за „Денят ON AIR“ политологът от „Тренд“ Димитър Ганев в коментар на ситуацията у нас.
Според социолога от „Маркет линкс“ Добромир Живков, протестът по-скоро е ценностно базиран, а не е социално обособен на хората с по-ниски доходи.
„Трябва да се има предвид, че исканията на протеста са много спонтанни. Трудно е да се прогнозира какво ще се случи, не виждам потенциални стимули за по-сериозна радикализация на протеста. Съществува риск за повече социални искания евентуално през есента-зимата„, посочи Живков.
Психологът Христо Монов се съгласи с тезата, че този протест се отличава с това, че е ценностен. „Хората не приемат това, което се случва в България като стил на управление„, добави той.
Ганев допълни, че протестът се е променил с течение на дните, като вече придоби по-капсулиран вид. „В рамките на либералната градска общност видяхме как опитите за лидерство започват да пораждат напрежение между различните групи. Има няколко риска пред протеста – този тип капсулация, някакъв тип конфликти между лидери и идващият отпускарски месец, който ще доведе до отлив„, смята политологът.
Добромир Живков отбеляза, че социални мерки не биха повлияли на протеста, но това е превантивна мярка за потенциалната радикализация на по-широки маси от обществото.
„Радев изразява критики, които се споделят от голяма част от обществото„, каза още той.
„Хубаво би било да има диалог, но тук конфликтът е ценностен. Това е бъдещето и то се роди от тоталната криза, която коронавирусът нанесе на света и компрометира елитите. Президентът е обединител на нацията, защото застана срещу ретроградното и припозна ценностите на младите. Политическа алтернатива има и тя е смяна на модела на управление“, допълни Монов в ефира на Bulgaria ON AIR.
По мнението на Димитър Ганев, президентът още в първите месеци на този кабинет се е позиционирал като опозиционен център и не е взел ролята на обединител, а по-скоро е „крило в политическата система“.
„Протестиращите държат да кажат, че искат да променят системата. Никой обаче не може да посочи коя е алтернативата на системата„, подчерта още политологът.
„По последни наши данни 75% от българите не подкрепят посоката, в която се развива държавата. Ситуацията е динамична, нови импулси се появяват и при най-малките действия от управляващите“, коментира социологът Добромир Живков.
