Протестираш, блокираш път или кръстовище – кого наказваш?

0

Помните ли прословутата от много филми фраза (мисля, че все пак „Кръстникът“ я популяризира най-много), а именно: „Всичко е бизнес?“. Всъщност няма по-погрешно послание в директен смисъл на думата, защото на този свят всичко е лично!

Лично е, когато някой стиска властта, въпреки че е крайно наясно колко мразен става.

Лично е, когато други опъват палатки и блокират кръстовища.

Лично е, когато човек не може да мине по обичайния си път заради някоя блокада.

Лично е, когато организаторите на протестите или поне тези, които пред медиите се появяват като инициатори, всъщност не могат да организират по-ефективно.

Лично е и, когато лъсват кирливите ризи на управлението. Само че въпросът е колко точно е лично! Като е по-малко лично, има по-малко воля нещата да се променят. Когато по-малко те засяга пряко, повече не ти пука. И трябва да ти светне пред очите, че много пъти непряко вреди далеч повече от пряко! Всички заедно на площада за оставките на Борисов и Гешев. По-добре да се фокусираме върху големите цели, каза съвсем скоро адвокат Николай Хаджигенов, един от Отровното трио. Само че за да си постигнеш целите, следва да имаш съгласие за стратегията.

Отровното трио седи в Триъгълника на властта, насърчава пътни блокади, включително пред ГКПП, а други от инициаторите-организатори в лицето на „Боец“ почнаха да блокират държавни институции – първо беше правосъдното министерство, после ЦИК, има закани за още. И сега на преден план излиза посланието според действията, не според думите. Защото на думи българите отдавна са се наслушали.

Кой е по-засегнат, като блокираш някое кръстовище?

Борисов ли или поредния изнервен обикновен човек, който бива заклеймен като провокатор, защото нервите му не са издържали, тъй като поставя собствените си проблеми над тези на обществото, макар това да не води до добро? Този човек, независимо дали с деца или не, оттук-насетне почва да мрази протеста! Почват да го мразят и децата му, близките му, доста от приятелите му, доста от техните приятели. И това за какво работи? Работи за това протестиращите, много от които са там по убеждение и отделили от своето време, за сметка на своите лични проблеми, да се превърнат в катун в очите на други хора, същите като тях, дори подкрепящи ги до момента, но които поради една или друга причина не са готови да бъдат точно като тях що се отнася до протестни действия.

А кой е по-засегнат и изваден повече на показ, когато се появиш с приятели и с куп неудобни въпроси в поредната държавна институция? Кой тогава страда повече?

Една битка първо се печели в умовете на хората. Ако там няма победа, няма да я има за каквото и да е друго. А умове се печелят с личен пример. Когато примерът е да има едиколко си инициатори и организатори на протести, но явно с действията си те да дърпат който накъдето си вярва (или по-лошо – му е казано), тогава се върви към загуба. В тази Игра на тронове – да, защото положението сега е такова, е крайно време тези, които са се захванали да са инициатори и/или организатори, да разберат: Без съединение, няма сила.

А всяко съединение изисква жертви – и то не какви да е, а лични жертви!

Само когато водачите покажат жертвоготовност, тогава могат да се надяват да печелят доверие и силата на каузата им да расте. Само когато убеждават, тогава ще побеждават. А за тази цел усилията са всекидневни, ежеминутни дори – една непремерена стъпка може да коства много. И „разделяй и владей“ (ще) работи безотказно!

Автор: Ивайло Ачев

Източник: Actualno.com

Прегледана: 49796

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече