АКФ се произнесе: Безконтролното наказателно преследване от прокуратурата е срамен лукс

0

Антикорупционният фонд (АКФ) публикува нов експертен анализ, който адресира важни проблеми на системата на наказателно правосъдие в България и набелязва възможни решения. Автор на анализа, озаглавен „Контролът върху наказателното преследване – необходимата реформа на наказателното правосъдие“, е старшият експерт към АКФ адв. Андрей Янкулов, доскорошен прокурор в Софийска градска прокуратура с над десетгодишен стаж в системата на държавното обвинение.

Текстът прави обзор на развитието на прокурорската институция в Европа и България, различните системи на наказателно правосъдие, правените до този момент опити за реформа, набелязаните проблеми и търсените решения. Основният фокус е върху проблема с липсата на възможност за външен контрол върху някои от действията на прокурорската институция, очертан както в актуалния публичен дебат в страната, така и в позиции на множество европейски институции, сред които Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa, Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия, Гpyпaтa дъpжaви cpeщy ĸopyпциятa (GRЕСО).

Анализът на Антикорупционния фонд набелязва две ключови посоки за реформа:

1) Преодоляване на схващането за функцията по „общ надзор за законност“ на прокуратурата и

2) Създаване на форми на независим процедурен контрол от съда върху осъществяването на наказателното преследване – дали, на кого, кога и за какво да бъде повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. „Общият прокурорски надзор за законност е подводен камък от времето от преди демократичните промени и е типичен за единната тоталитарна власт“, коментира Андрей Янкулов по отношение на първия проблем.

Това правомощие не присъства в най-новата ни Конституцията и упражняването му е противоконституционно. Проблемът е, че то поставя прокуратурата отвъд основната ѝ роля, заложена по конституция – да осъществява наказателното преследване. Провеждайки „общ надзор“, тя може да се позиционира като фактически регулатор в най-разнообразни обществени отношения, към които няма пряко отношение, и удобно да упражнява власт над независими регулаторни органи в различни сфери на администрацията. Над тези властнически прояви на прокуратурата не съществува никакъв контрол.

Второто предложение за реформа адресира друг актуален проблем – пълният монопол на прокуратурата върху решението да повдигне или да не повдигне обвинение, и липсата на възможности за външна намеса.

Анализът защитава въвеждането на съдебен контрол и когато прокуратурата упражнява правомощието си да обвинява на досъдебната фаза, и когато не го прави. „Безконтролното наказателно преследване от прокуратурата е лукс, който не си позволяват много по-укрепнали правни и политически системи от нашата“, заявява Андрей Янкулов. „Най-добрата гаранция срещу възможното произволно ограничаване на правата на гражданите, когато прокуратурата обвинява, е съдебният контрол още в досъдебната фаза, възможността да се обжалва решението на прокуратурата пред съд.

Такъв контрол вече съществува и върху други действия на органите на досъдебното производство, които засягат права в не по-малка степен от привличането в качеството на обвиняем. Респективно, когато прокуратурата не желае да упражни обвинителното си правомощие, външният контрол би спомогнал за защита на правата на пострадалия и публичния интерес от наказателно преследване на извършителя.“ „Възможностите за контрол и въздействие от съда върху осъществяването на наказателното преследване ще създадат предпоставки за по-качествено функциониращо обвинение и по-добре работещо и справедливо наказателно правосъдие.“

Целият текст на анализа „Контролът върху наказателното преследване – необходимата реформа на наказателното правосъдие“ можете да прочетете тук: https://acf.bg/wp-content/uploads/2020/11/3.Andrey_Yankulov_Analiz_resume.pdf

Източник: Actualno.com

Прегледана: 21586

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече