Знам какво направи Бойко миналото лято – не си мръдна пръста да се подготви за вируса

0

Помним добре стаения дъх от пролетните месеци, когато цяла Северна Италия пламна от коронавируса; потресаващите кадри от хора в болниците, за които няма легла и са налягали по пода, за да чакат медицинска помощ. Както и думите на лекари, че вече просто избират на кой да помогнат и на кой не, в зависимост от това колко години живот биха им оставали. И съответно най-тежките случаи на най-възрастните хора можеха да останат неразгледани въобще. 

Ето, че това е вече тук – двама пациенти починаха на стълбите в УМБАЛ „Св. Георги“.

На такива случаи ще се нагледаме идните месеци. От болницата дори заявиха, че след като е било преобразувано специално COVID отделение, почти 2/3 от състава на отделението са напуснали. И трябва да бъде ясно, че това не е дезертьорство – това е реципрочният отговор на двете големи дезертьорства на държавата.

Първото – дългосрочно, в рамките на двадесет години, в които медицински сестри и лекари бяха оставени на доизживяване – а младите кадри на изживяване на емиграцията.

И второто – краткосрочно; дезертьорството в рамките на шест месеца и едно безценно лято, което можеше да бъде използвано за нещо друго, вместо трагичния популизъм с Новата конституция.  Твърде дълго се носеше и подозрението, че в Италия може би е така заради много старчески домове, заради изключителното дълголетие, с което тук не може да се похвалим и с перверзно спокойствие да обявим, че понеже държавата тук те убива по-бързо, не е оставила свободно поле за действие на коронавируса; това се казва държава.

Към това подозрение се прибавяше още една обнадеждаваща статистика – че всъщност средната смъртност в страната се движи в рамките на нормалното и по нищо не личи, че върлува опасно заболяване. Октомври и ноември обаче бележат скок тъкмо по този параграф; независимо от прословутия дебат с коронавирус ли се умира или без.

Няма значение: факт е, че смъртността започна да се отласква от нормалните нива и вече започва да влиза в аномалии. 

Всичко това бе посрещнато от премиера така: пролетта говореше за чували, морги и трупове, влизане в Ада. През есента обаче тъкмо обратното – че си има една „фатка“ и тя е да се пазиме, пък каквото стане. Вероятно помните и обещанието за локдаун при три поредни дни с повече от 100 заразени. Вече има три и повече поредни дни с повече от 100 жертви. Нека кажа каква беше основната фатка: основната фатка беше върху волана на джипа, смайващия популизъм, липсата на план и спорове за обединители на нацията. Това беше фатката.   Коварството на тази непоследователна политика стовари най-лошия възможен психологически зиг-заг.

Достатъчно беше да се говори за адове и чували няколко месеца, всички да видят, че това не се случва, да потънат в конспиративни (дори справедливо конспиративни на фона на 180 градусовите обрати в правителството) теории. И тъкмо когато дисциплината стане наистина необходима, да бъде посрещната от крупното недоверие, което сам си създал. Не беше Мангъров този, който включи конспиративните мощности; беше самият премиер, който ги пусна, обявявайки, че е готов да му пусне.  Затова, тази най-красива туристическа дестинация, Италия, е вече тук.

На табелата на влизане към нея пише „Корона чао“, но малко по-навътре, по мръсните болнични коридори, от които самите лекари се евакуират, пише друго: „Добре дошли“.   

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

Прегледана: 19222

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече