Репортерът на NOVA Даниела Пехливанова беше ударена с пълен кен с бира, докато изпълняваше служебните си задължения. Това се случи в петък вечерта при протест пред Българската национална телевизия. Пехливанова сезира правоохранителните органи за посегателството срещу нея и екипа на NOVA.
„Това, че ме удариха, не ме притесни толкова много и го казвам напълно искрено. Знаем, че понякога на такива събития има хора, които не издържат психически и това може би е начинът да се изразят. Това, което ме притесни обаче, е реакцията на майките от „Системата ни убива”. До момента, в който не дойдоха да ми викат в лицето с мегафон, нямаше никакъв проблем. Преди това бях там поне час и половина. Взимах интервюта, не съм чула обида срещу мен”, каза Пехливанова в ефира на „Здравей, България”.
И допълни: „Видях срещу себе си жени, които забравят, че и аз съм майка. Докато бях на това събитие, вкъщи ме чакаше моето дете, което няма и 2 години. Успоредно с това майка ми е видяла кадрите. Жената вдигна кръвно. Не е нормално в ситуация, в която отиваш да си свършиш работата, да се притесняваш дали ще се прибереш или ще отидеш в „Пирогов” да ти шият главата”, категорична бе Пехливанова.
Случая беше коментиран от известната журналистка Миролюба Бенатова във фейсбук:
Насъскване срещу журналисти на терен е неприемливо насилие.Да викаш с мегафон срещу репортер, който опитва да си свърши работата, е насилие.Дали харесваш телевизията или не, не е аргумент за такова поведение спрямо конкретен служител, чиято конкретна работа не е заслужила критика. А и да е, какъвто не е случаят, отново не това е начинът. Обобщенията никога не са добър съветник. Етикетите, също.
Такива гледки превръщат репортерите във фенове или обикновени ретланслатори, а не в обективно отразяващи. Страх от хули и нападение карат репортерите да заемат страна при подобни събития и да се държат като съмишленици, а не като журналисти.
Този тип натиск вреди и не помага на свободата на словото. Общество, разделено на агитки, които искат да чуват само себе си, отдавна е изгубило нуждата да се погледне отстрани. Накрая съвсем няма да има кой да застане встрани. И тогава, когато съзнаем, че е късно, вече ще сме изгубени.
Прегледана: 45469