Павел Вълнев: В телевизия Би Ай Ти нямаше реклама заради картела на пазара (цялото интервю)

0

„За 30 години преход ние не можахме да направим работеща пазарна икономика. Държавата нищо не направи, за да стимулира малкия и средния бизнес, и когато очакваните западни инвестиции дойдоха, те отидоха пак при „правилните хора“.

През последните няколко години емигрантите сме най-големият инвеститор в социалната система на България, в поддръжката и развитието на жилищния фонд, в старта на малък семеен бизнес. Може пък да сме заслужили поне едно – помощ, за да упражняваме гражданските си права.

Би Ай Ти изглеждаше така, защото в България нямаше независими медии. Телевизията беше осъществена моя кауза – за свободата на словото тук.

Но факт е, че реклама нямаше, заради картела на пазара. И въпреки това за краткото време от две години Би Ай Ти стана четвърта по доверие измежду всички телевизии. Всъщност Би Ай телевизия играеше роля на обществена телевизия.

На много места в света, включително в България, има влечение към персонализация на политическите проекти.“

Това заяви пред ФАКТИ.БГ българският бизнесмен и бивш собственик на телевизия Би Ай Ти Павел Вълнев. Днес той е зам.-председател на ПП „Републиканци за България“.

Как решихте да станете част от партията на Цветан Цветанов? Мислил ли сте за противоречията около неговата фигура?

На много места в света, включително в България, има влечение към персонализация на политическите проекти – ДСБ е на Иван Костов, (защото СДС вече не е), ГЕРБ е на Бойко Борисов, ДПС е на Ахмед Доган, Атака е на Волен Сидеров. Обратният пример – Републиканската партия в САЩ не е на Доналд Тръмп. И преди не беше, и след загубата на президентските избори не е. Ние от Републиканци за България заложихме в устава максимум два мандата на председателя. Затова нашата партия не е нито на Цветанов, нито на Вълнев, а на съмишленици, които вече са десетки хиляди – млади, образовани и енергични хора. Проектът ни е обърнат и към всички българи по света – ние държим отворени вратите на Републиканци за България към 10-милионна България, колкото сме тук и зад граница, заедно. Същевременно не се делим на християни, мюсюлмани, юдеи, будисти, а сме партията на всички етнически групи. В едно, обаче, трябва да си приличаме – в желанието да променим страната и държавата към доброто и просперитета на всички, а не само на избраниците на тайните политически лаборатории.

Вие сте успял бизнесмен в САЩ. Смятате ли, че българите в чужбина са пренебрегвани?

Има една стара поговорка – „Свой сред чужди – чужд сред свои“. В нейната мъдрост е затворен трагизмът на емигрантския живот. Колкото и добре да сме посрещани навън, заради уменията, талантите и трудолюбието си, ние имаме нужда от общност. Искаме в България да се знае, че чувството ни за национална принадлежност е неудовлетворено и чакаме Родината да ни отговори поне с един поглед към нас. След като ни погледне, България може да ни подаде и ръка – става дума за нашата българска идентичност и тя е въпрос на национална сигурност. Нека държавата да отвори наши културни центрове, поне в най-големите емигрантски градове. Там децата, пък и ние, ще усъвършенстваме родния си език, ще си говорим за история, ще играем народни танци и ще гледаме български театър и кино.

Ще развиваме нашата общност. Такива центрове има всяка друга емигрантска група в Чикаго. Още нещо важно – по време на избори държавата трябва да отваря достатъчно секции. Така няма да се налага хората да пътуват от хиляди километри разстояние, за да гласуват. През последните няколко години емигрантите сме най-големият инвеститор в социалната система на България, в поддръжката и развитието на жилищния фонд, в старта на малък семеен бизнес. Може пък да сме заслужили поне едно – помощ, за да упражняваме гражданските си права. Вие знаете, че всяка година емигрантите изпращат на близките си в България между 800 милиона и 1 милиард евро и това са парите, преведени само от банка на банка. А колко още пристигат тук по други начини, извън банките, ние не знаем. Това не са лесни пари. В замяна искаме малко внимание, равнопоставеност и … душа от страна на администрацията.

Че сме ощетени – няма съмнение. Например на мен ми се наложи преди време да вляза в болница в София и се оказа, че моята американска здравна осигуровка, която е една от най-добрите в света, не се признава в България. Ами ако млада българка, добре осигурена здравно в Америка, се случи да роди в България, трябва ли да си плати още веднъж? Проблеми има и в признаването на трудовия стаж на хората, при пенсиите. Списъкът е дълъг. Някой трябва да се заеме с тези проблеми, нали? Ние от Републиканци за България сме прегърнали и тази кауза и ще я решим с упорство и в интерес на хората.

Държавата очаква да получи сериозни средства от европейските фондове за справяне с пост-COVID кризата. Как смятате, че трябва да бъдат разпределени те?

За 30 години преход ние не можахме да направим работеща пазарна икономика. Все още сме в административно-командна соцсреда. Горчиво казано – има „конкуренция“, но тя е в кражбите и по въпроса кой е да застане по-близо до властта. Държавата нищо не направи, за да стимулира малкия и средния бизнес и когато очакваните западни инвестиции дойдоха, те отидоха пак при „правилните хора“.

Администрацията не успя да учреди нито фонд, нито банка, които да финансират дребния предприемач. И фондовете, и банката за развитие, финансират само партийните партизани и ятаци. А ако няма малък бизнес, невъзможна е модерната икономика. Когато пък няма силен бизнес, невъзможна е социалната държава.

Според мен е много важно да имаме програма за развитието на регионите. Особено важни са Родопите, планинските райони, Странджа и Северозападна България. Партия „Републиканци за България“ скоро ще представи такава национална програма. И тя ще бъде много силна!

Вашата телевизия беше силно опозиционна. Усещахте ли държавен натиск върху нея или върху възможните рекламодатели?

Не съм съгласен с определението „опозиционна“. Би Ай Ти изглеждаше така, защото в България нямаше независими медии. Телевизията беше осъществена моя кауза – за свободата на словото тук. Освен това тя беше медията на 10-те милиона българи, тяхното място, където те се включваха от всяко кътче на света. Такава медия трябваше да направи БНТ, защото тя харчи милиони левове от данъкоплатците. Но всъщност Би Ай телевизия играеше роля на обществена телевизия. И да, тя беше свободна, а не опозиционна, какъвто е терминът в посткомунистическия свят.

Също като акапелното българско пеене. Не, мен никой не ме е натискал, аз нямам бизнес в България, за да ми го спрат. Но факт е, че реклама нямаше, заради картела на пазара. И въпреки това за краткото време от две години Би Ай Ти стана четвърта по доверие измежду всички телевизии.

Независимите медии ще продължават да са моя кауза. Може би този път с политически инструменти ще мога да се преборя за това.

Мисля, че сега ще е по-лесно, защото и независимите журналисти, отгледани в Би Ай Ти, продължават да са свободни, където и да практикуват. За тях и автоцензурата, другият инструмент на подчинението, е непозната. И няма да сме на 111-то място по свобода, независимо от собствениците на медиите.

Прегледана: 21163

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече