Хасан Адемов: Управляващите искат да си „купят“ изборите със социални мерки

0

Зависимостта на пенсионната система от данъци става все по-голяма, смята председателят на социалната комисия в НС д-р Хасан Адемов

Депутатът от ДПС Хасан Адемов коментира обществено-политическата ситуация в държавата и вариантите за ходове на управляващите за излизане от кризата и печелене на предстоящите избори в интервю за в. „СЕГА“.

– Г-н Адемов, нарекохте държавния бюджет за следващата година „предизборен“ и смятате, че той ще „зароби“ поколения напред. Защо?

– Има няколко аргумента в подкрепа на това твърдение. На първо място за социално осигуряване, подпомагане и грижи в бюджета за 2021 г. са предвидени за първи път 18 193.7 млн. лв., или 14.6% от брутния вътрешен продукт. Увеличението на парите за пенсии е с 1 милиард и 700 млн. лв., за заплати общо 1 млрд.  200 млн., за образование 820 млн. лв., за здравеопазване 680 млн., за социални мерки общо 2 млрд. 300 млн. лв. Този своеобразен рог на изобилието се излива с аргумент подкрепа за хората и бизнеса, но със сигурност под фасадата на борбата с COVID кризата прозира и идеята за предизборно харчене с цел спечелване на доверието на Негово величество избирателя.

С поредната актуализация на бюджета за 2020 г. и за следващата 2021 г.  предвиденият дефицит възлиза на 10 млрд. лв. Знаете, че дефицит може да се компенсира или с дългово финансиране или със съкращаване на разходи. Само в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО е 6 млрд. 205 млн. лв. Никой не казва, че тези разходи са незаслужени, още повече че много страни си позволяват по-големи дефицити. Нашият проблем е, че вместо инвестиционни разходи ние финансираме текущи разходи, без целеполагане и без прецизно таргетирана социална политика.

– Управляващите се хвалят, че са предвидили огромни средства за социалната сфера – за пенсионери, за увеличаването на минималната работна заплата, за здравеопазването. Но реално така ли е?

– Действително парите за пенсии за първи път преминават стратегическата граница от 10% от БВП, или 12 млрд. 350 млн. Но този рекорден ръст се финансира с драстично увеличение на трансфера от държавния бюджет. Зависимостта на пенсионната система от данъци става все по-голяма, това в дългосрочен план крие рискове. Нещо повече – нанася се тежък удар върху структурата на пенсионния модел.

Единственото смислено обяснение защо минималните и максималните размери се осъвременяват от 01.01.2021 г. с 20%., а всички останали с 5% от 01.07.2021 г., е предизборно намигане към избирателя.

Със сигурност с този финансов ресурс и с добавката от 50 лв. могат да се преизчислят всички пенсии или да се индексират с коефициент 1.3, както предлагаме ние от ДПС, което гарантира 10% увеличение, но справедливо през годините осигурителен стаж.

– Какво се случва с увеличаването на пенсиите и в частност с т. нар. втора пенсия? С втората пенсия като че ли нещата съвсем се оплетоха.

– Народното събрание има решение до края на тази година министърът на труда и социалната политика да внесе в парламента  промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да решат спешните проблеми, свързани с втория стълб. Два са основните проблема. Първо, да се реши въпросът с фазата на изплащане и да се регламентират видовете пенсионни продукти, които пенсионерът може да избере. И второ – да се реши въпросът с коефициента на редукция, който сега е около 20% намаление на пенсията от НОИ. Очакванията са този коефициент да се намали до под 10 процента.

Тогава можем да допуснем, че пенсията от НОИ плюс допълнителната пенсия от частните пенсионни фондове може да бъде по-голяма от пенсията само от НОИ. Всеки случай е индивидуален, размерът на допълнителната пенсия зависи от натрупаните средства в индивидуалните партиди. 

– Изобщо какъв точно е проблемът с тази втора пенсия? Има ли средства за нея и прочее?

– Първите жени родени през 1960 г. ще придобият право на пенсия есента на 2021 г. Ако приемем, че от 2002 г. са осигурени през целия период на реални доходи и не са имали нулеви периоди без вноски, те могат да разчитат на допълнителна пожизнена пенсия за старост. Не трябва да сравняваме пенсията от НОИ с тази от втория стълб, защото осигурителните периоди са различни – в НОИ 40 г., а в частните пенсионни фондове 18 год. Различен е и размерът на вноската и затова вместо да противопоставяме двата пенсионни продукта, трябва да приемем, че те взаимно се допълват, за да се получи справедлив заместващ доход.

– Отново управляващите повдигнаха въпроса за т. нар. детски надбавки – уж трябваше догодина да бъдат давани средства на всяко семейство с деца, но изведнъж предложението бе оттеглено. Какво се случва?

– Въпросът с т. нар. детски добавки или месечни помощи за деца до 18 години, а ако продължават да учат до 20 години, предизвика широка обществена дискусия, разположена на терена популизъм/справедливост. Тези плащания са изцяло за сметка на държавния бюджет и всеки данъкоплатец смята, че трябва неговото семейство (защото в закона се казва „семейни помощи за деца“) да получи тази подкрепа.

Има и друга, не по-малко солидна теза, че ако искаме да подпомогнем уязвимите нискодоходни групи, трябва да увеличим както размера, така и подоходния критерий, нещо което се опитват да направят управляващите с втората редакция. Когато в обществото няма доминиращо съгласие, тогава управляващите са тези, които трябва да обяснят защо приемат универсалния или диференцирания подход. Под безпрецедентния натиск на малкия коалиционен партньор управляващите измислиха нов вариант през данъчната система да подкрепят семействата с по-високи доходи. Всеки, който смята, че с инструментите на социалната политика може да спечели доверието на избирателя, дълбоко се заблуждава. Справка – края на 2008-2009 г., когато пенсиите бяха увеличени с пет стъпки, но изборите бяха спечелени от друг.

– Като че ли наблюдаваме разпад на здравната ни система въпреки огромните средства, които се наливат в нея всяка година?

– Здравната система все още не се предава въпреки огромното напрежение и умора. Всички неуредици и пороци на системата, породени от липсата на реформи излязоха на преден план – липсата на лекари и специалисти по здравни грижи, дори и на санитари, са проблеми със стара давност, които не могат да бъдат преодолени само с наливане на пари.

Ето например бюджетът на НЗОК за първи път надминава 5 млрд. лв., но няма никакви гаранции, че ще се постигнат важни здравни цели. Със сигурност тази система трябва да бъде подкрепена с всичко необходимо, както е в другите европейски страни, за да разчитаме на достъпна и ефективна здравна система.

– Във връзка с това, според вас изпусна ли властта ценно време – летните месеци, за да предприеме нужните действия за овладяване на кризата с коронавируса?

– През летните месеци управляващите можеха да преструктурират системата, за да не се налага сега да се вземат спешни и трудни решения в условия на криза. Очакванията бяха да отслабне натискът към болничната помощ, закъсня включването на извънболничната помощ. Системата на здравеопазване в цялост с нейните структурни звена трябва да бъде натоварена равномерно, като предният фронт трябва да бъде извънболничната помощ, която като своеобразен филтър да поеме своята част от отговорността, а не всички  заразени да търсят болнична помощ.

– Като лекар, какви са вашите прогнози за епидемията?  Властта и специалистите ни подготвят, че декември ще е най-страшно.

– Не знам дали някой може да прогнозира как ще се развие пандемията, особено като към нея се прибавят и традиционните есенно-зимни инфекции! Да се надяваме, спазвайки указанията на експертите, заедно да преодолеем това огромно предизвикателство.

Автор: Таня Петкова

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 42891

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече