21 причини да се разреши споменаване на търговски марки с информационна стойност

0

Известният PR експерт Любомир Аламанов дава 21 причини да се разреши споменаване на търговски марки с информационна стойност

BAPRA ( Bulgarian Association of Public Relations Agencies ) за пореден път изпрати становище до Министерство на културата с искане за промени в Закона за радио и телевизия.

Нещо много малко – да се направи разлика между рекламно предложени и споменаване на търговска марка с информационна стойност. По този начин и подкрепихме предложението на Сдружението за модерна търговия. А и продължаваме битката от толкова много време, която водим заедно с Дарителския форум, БДВО, БСК и други представители на неправителствения сектор и бизнес организации.

Много малко трябва да се направи, за да може Методическите указания на СЕМ да влезнат в закона и да се спре с тази мъка.Пак ще споделя само някои от ползите, които бихме имали като общество, ако всички медии спокойно споменават търговски марки и корпоративни имена (без директна реклама и призиви за купуване). Писал съм ги преди време, личи си липсата на корона-кризата. Та, ползите:

1. Новините няма да се състоят само от политика и катастрофи. В момента някои новинарски емисии съобщават даже за автомобилни катастрофи на малки планински пътеки в Чили, само и само да запълнят време или квота за катастрофи.

2. Икономиката, икономическата свобода и прогресът, който идва от частната инициатива, са в основата на демокрацията. И те трябва да се развиват, за да се развива самата държава. Споменаването на марки само демонстрира тази частна инициатива.

3. Масовата публика ще бъде повече информирана, че икономиката, т.е. компаниите и работещите в тях, създават богатството на една държава. А политиците и администрацията само трябва да не пречат и понякога да преразпределят. Т.е. десен политически инструмент.

4. Масовата публика ще види и ще свикне, че икономиката ни се развива. И че не всичко е толкова страшно, колкото искат да го представят някои политици. Може би черногледството ще се намали.

5. Ще се развие по-добра финансова култура. Хората ще се учат да си управляват парите по-добре.

6. Намаляване на измамите. Повече разговори за пари ще доведат до по-малко възможности за мошениците.

7. Инвестирането и построяването на завод не е реклама. А възможност за по-добро ориентиране в тенденциите за нови работни места.

8. Масовата публика ще разбере колко много компаниите инвестират в икономиката.

9. По-малко ще има ментета. Оригиналните продукти и услуги ще са по-видими.

10. Хората ще виждат колко много компаниите даряват, или инвестират в CSR проекти. А те инвестират много – в почистване, в опазване на околната среда, в грижа за здравеопазване или неравнопоставеност, в почти всички сфери на живота ни. И това не е „евтин ПР“, както си мислят някои. Това е отговорно поведение на организации, които искат да са част от живота на обществото ни.

11. Отговорен корпоративен гражданин е дисциплина, която даже се изучава в много западни университети. Тук не се споменава. А може да има поредици от предавания с точните имена.

12. Политиците трудно ще лъжат. Когато фактите и цифрите говорят официално от медиите, популистите ще загубят част от тезите си.

13. Увеличаване на предприемачеството. Сред част от масовата публика се още битува идеята от 80-те години, ерата на развития социализъм, че „фирмаджийството“ е нещо близко до измама. Фактически така се спира изграждането на истинската средна класа. И оставаме в плен на миналото.

14. Компаниите ще получат признание и ще даряват повече. А това ще е добър пример за останалите хора и организации в България и ще разшири общността на ангажираните със социалните каузи.

15. „Успехът“ трябва да се споменава с имена. Само така ще е истински модел за подражаване. И ще помогне за смяна на приоритетите на младите.

16. Стажантски програми има в България. Ученици и студенти могат да работят и тук, а не да берат ягоди в Англия.

17. Политически инструмент срещу национал-социализма. Никой не иска „да отнема златото на България“. Просто едни компании имат технологиите и пазарите да го реализират. Срещу съответните концесионни такси.

18. Политически инструмент срещу фалшивите новини. Когато има точна информация с имена, по-трудно ще пробият анонимните фейкове.

19. Огромните възможности за много български производители да пробият на външни пазари. Това е изключително важно, особено в периоди на кризи.

20. Ще може да има повече икономически предавания, новини от фондови борси, тенденции, възможности. По този начин хората няма само да стоят в социалистическа реалност и да стискат бонове или лихвоточки за апартаменти (ако не знаете какво е това, малки сте).

21. Ще се спре тъжният процес по автоцензура на всяко следващо поколение журналисти. Които вече вярват, че не може да споменават търговски марки или имена на компании в ефир. А това не е вярно.

За да съм по-ясен, разликата между реклама и комуникация с информационна стойност е следната:

„Тракия икономическа зона е уникално хубава и можете да си вземете невероятни терени по 100 лв на квадрат.“ – това е реклама и директно търговско предложение.

„Тракия икономическа зона регистрира ръст от 3% и за следващата година планира отваряне на 3 нови завода с над 1000 нови работни места.“ – това е полезна икономическа информация за много хора, които може да поискат да се преместят, за да търсят нови предизвикателства.

Надявам се, че толкова усилия в положителна посока ще дадат резултат. Защото загубите за обществото са очевидни. Все пак сме на прага на 2021 г. А не на 1990 г.

Прегледана: 21516

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече