ГЕРБ и правосъдното министерство в битка срещу Прокуратурата за „надглавния“ прокурор

0

Министерството на правосъдието и депутати от ГЕРБ и прокуратурата се „сблъскаха“ по темата трябва ли да има „надглавен“ прокурор, който има право да разследва главния прокурор или не. Това се случи в правната комисия на парламента вчера.

Институцията, начело с Иван Гешев, се обяви против внесените от управляващата партия и партньорите им от „Обединени патриоти“ промени в НПК и Закона за съдебната власт. Заместничката на Гешев Красимира Филипова заяви, че въпросният законопроект и нов прокурор е ненужен. Позова се на решението на Конституционния съд, че „всеки прокурор може да разследва главния“, което било достатъчно. В писменото становище на държавното обвинение (подписано от Даниела Машева – б.р.) подробно се обяснява как прокурорите не са подчинени на главния прокурор в работата си.

Има и пасаж, според който „в прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, по които прокурорите съобразно компетентността си работят и се произнасят по същество, както и по всички останали преписки. (…) В тази връзка не са констатирани законодателни пречки или практически затруднения по прилагането на закона“.Заместничка на Гешев: Няма нужда да има надглавен прокурор

Тъй като е против идеята въобще, прокуратурата не коментира самите текстове на законопроекта по същество в становището си. Но казва, че ако парламентът все пак приеме идеите, ще се съобрази.

Зам.-министърът Евгени Стоянов обяви, че министерството напълно подкрепя законодателната инициатива на депутатите.

Припомнено бе, че идеята имаше и предишен вариант – от самото министерство, когато начело бе Данаил Кирилов. По него Венецианската комисия имаше бележки. Например по това, че се предвиждаше прокурорската колегия да избира въпросния прокурор, който да разследва главния. След решението на Конституционния съд, на което и прокуратурата се позовава, но с обратен знак, правосъдното министерство смята, че няма никаква пречка да се установи длъжността на новия прокурор. Казва се, че това ще отговори и на препоръките на Венецианската комисия за осигуряване на независимо разследване, и на заключенията от докладите на Европейската комисия, и на очакванията на гражданите.

Нещо повече – отговаря се и на очакванията заради решението по делото в Страсбург по казуса „Колеви срещу България“ (то бе заради „неразследване“ на Никола Филчев и решението е от далечната 2009 г., от 11 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа констатира, че това решение не е изпълнено от България, има и краен срок до март 2021 г.,за изпълнение – б.р.)

Създаването на специалната фигура пък ще направи така, че достъпът до въпросния прокурор – тоест подаването на сигнали, би бил директен, смята още министерството. 

В дебатите в защита на тезата на прокуратурата се обяви Явор Нотев от „Атака“. Щеше ми се да видя една фигура на супервзайзор на главния прокурор, очертана цялостно и хармонично, така че да бъде представена по убедителен начин, а не представена чрез изключения“. И допълни: „Очевидни са добрите намерения, но това е погрешно избран път“. Нотев се обърна към управляващите с репликата:  „Твърдите, че отговаряте на обществените очавания. Всъщност на протестите гражданите искаха оставка на обвинител №1, която е морален акт, а не се решава със законотворчество“.

От левицата дойдоха критики по самия законопроект на ГЕРБ и „патриотите“ – по конкретните текстове.

Заради предложението 6-има от прокурорската колегия да номинират, а ВСС с обикновено мнозинство да одобрява „специалния“ прокурор, Тодор Байчев от БСП припомни какъв е съставът на настоящите колегия и пленум. И възкликна, че по този начин да разследва главния прокурор би бил избран „някой Гешо Иванов“

В отговор в изказването си по-късно Красимир Ципов от ГЕРБ даде заявка, че за второ четене управляващите ще предложат нова възможност за издигане на претенденти за новия пост – чрез самономиниране – тоест всеки кандидат за поста да може да се заяви като такъв. 

Ципов също се позова на очакванията и на гражданите, и на европейските институции и обяви, че партията не приема аргументите на прокуратурата – че проблем с разследването на главния прокурор няма.

„Има проблем и сме категорични, че трябва да бъде приет конкретен механизъм”, обяви Ципов.

По думите му е време парламентът да се съсредоточи и да реши принципно казуса, а не с оглед на това кой е действащият главен прокурор и какъв е актуалният състав на ВСС – защото законът би действал и след това.„Tози не и надглавен прокурор, а подглавен прокурор“

Крум Зарков от БСП каза, че „у нас, когато не искаш да реформираш една институция, създаваш нова“. „Господа управляващи, вие сте в цайтнот – бягате от главния проблем и хвърляте прах в очите на хората“, заяви на свой ред Крум Зарков (БСП). По думите му проектът не отговаря на един много важен въпрос и той е фактът, че няма съдебен контрол върху постановленията за отказ от страна на прокурор да започне разследване. По думите му това ще остане така и с избора на „надглавен“ прокурор. Попита и какво ще прави въпросният прокурор, който разследва главния, ако няма сигнали и работа.

Христиан Митев (НФСБ), който също е сред вносителите на промените, обяви, че се прави възможното да има независимо разследване на база на действащата конституция. А проектът за „нова конституция“ така и така се провали (предизвестено, а и в него не се предвиждаше кой знае какво в частта „съдебна власт и прокуратура – б.р.). 

„Има няколко хипотези, колкото и редки да са те, че може да има някакво въздействие над разследващия прокурор от главния прокурор. Заради това нашето предложение е този разследващ прокурор да е максимално отдалечен от главния и да се занимава само и единствено с преписки, сигнали и разследвания срещу главния. Не допускам, че ще е само един кандидат – може да са повече“, обясни Митев.

И разкритикува опозицията, че и Венецианската комисия да внесе проект, пак ще кажете, че не става“.

След още реплики как едва ли не се въвежда „по-главен прокурор“, размисли кой би контролирал и него и т.н, се пристъпи към гласуване. Нито един депутат не гласува „против“ законопроекта. Той бе приет от правната комисия с 12 гласа „за“ и 9 – „въздържал се“. 

Темата се очаква да влезе в пленарната зала в петък.

Източник: „КЛУБ Z“

Прегледана: 52746

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече