Здравната ни система: грешни приоритети и фрапантна липса на компетентност

0

Само корупционният елит е доволен от гигантската машина за крадене на пари

Всички роднини и приятели, сред които много лекари, категорично ме съветват през последните дни да не пращам 84-годишната ми майка в болница – там ще я убият и няма да я видиш повече! Точно когато с известен скептицизъм си мислех, че мненията преувеличават (в крайна сметка в болница отиваш, за да оздравееш, не да умреш), се разрази скандалът с трагично загинали пациенти, оставени без внимание на стълбището в болницата в Пловдив. Това според мен бие всякакви рекорди за липса на организация и на човещина в здравната ни система.

Кратка визита в една от градските болници в София обаче ме шокира допълнително – опърпани коридори, опушени стени с десетки залепени наредби, указания и т.н. и по-малко дезинфектанти, отколкото в един обикновен, столичен магазин. Как е възможно?

Както цялата държава, здравната ни система е неудовлетворително неефективна,

да не кажем клептократично-убийствена.

Всъщност тя е огледално отражение на пословичната и крадлива некомпетентност на ГЕРБ – за плачевните резултати от 10-годишното им управление писах преди време. За да подкрепя аргументите си, бих искал да сравня здравните системи в България и Естония, която все още много нашенци наричат “бивша съветска република”.

Първият въпрос, на който всеки човек, изучаващ проблема, трябва да потърси отговор е

дали харчим достатъчно?

Ако сравним фиксираните в държавния бюджет разходи, България просто харчи много по-малко за здравеопазване: Естония – 1266 евро годишно за всеки свой гражданин, България – 423 евро.

Разликата не е в проценти, нали? Тя е в пъти – цели три пъти! Защо? Питайте ГЕРБ! Какво им попречи да видят, че измираме (по данни на Световната здравна организация България е страната с най-високата смъртност в света), а лекари и медицински сестри са отвратително ниско платени? Ако нямат ум да четат, със сигурност имат очи – стотици „градски“, „окръжни“ и „селски“ болници продължават да са с олющени фасади, очукана дограма и мръсни стъкла! Но не – година след година имаме огромни бюджети за МВР и МО (скромната им ефективност е тема на друг разговор), за НСО (да пази властимащите), за полу-безсмислени комисии в парламента… Но не и за здраве.

Естония харчи 6.4% от своя БВП за здравеопазване, България 4.8 на сто. Тази разлика обаче е само на пръв поглед, защото става дума само за държавните разходи! А номерът, с който българската държава е изиграла гражданите си, е далеч по-коварен. При най-ниски доходи и нива на заплащане на труда в ЕС, България е

първа в съюза по дял на частните разходи

за здраве – близо 47% от всички разходи за здравеопазване. Тоест, разликата с Естония е далеч по-малка, да не кажем символична. Но и при съпоставими разходи в Естония по време на престой в болница (личен опит): а) се намирате в съвременно здравно заведение, и б) нямате никакви допълнителни разходи. В България: а) навсякъде има усещане за мизерия и б) веднага любезно ще ви уведомят какво ще доплатите, какви консумативи да си носите и т.н.

При това положение логично възниква въпросът: “Ако харчим горе-долу съпоставими суми, защо е така различен резултатът и като ниво на услугата и като качество на материалната база?”. С други думи, къде отиват парите? Определено не за заплати. Като количество доктори Естония има по-малко – 348 на 100 000 души срещу 422 в България ( https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/pdfscache/37382.pdf ) (това не отразява проблема със средната им възраст, който далеч не е в полза на България). Но средната заплата

на естонските лекари е 3036 евро, 

а на медицинските сестри – 1300 евро.

В България от 2021-а (благодарим ти ГЕРБ за щедростта безмерна), според гордото съобщение на финансовия министър Кирил Ананиев, стартовата заплата на лекар ще е 1150 лв., а на медицинска сестра – 950 лева. Как тогава да очакваме да видим мотивиран медицински персонал?

Парите не се харчат и за материална база. Кратка визита в държавна болница дори в столицата (в провинцията е в пъти по-ужасно) веднага би ви убедила в това. Познат софийски лекар веднъж възкликна “за 25 години болницата не ми е купила чифт ръкавици”!

На  практика имаме една ужасно неефективна система, която харчи 5,7 милиарда лева (само държавните харчове), но

неясно за какво и с очевидно мизерен резултат.

Защо?

Според мен отговорът е в запазената търговска марка на ГЕРБ – кражби и некомпетентност. След 10 години на власт няма система за електронни рецепти, при все че нито е висока технология, нито е скъпа. Имаха достатъчно време, но създаването й би предотвратило възможностите за злоупотреби в изписването и търговията с лекарствени средства.

Не се решава и проблемът с очевидно порочната идея болниците да са търговски дружества. Ако една болница е частна, защо тя дърпа пари от НЗОК – да им плащаме индивидуално на частна основа? Ако е държавна, защо парите от НЗОК не стигат за нормални (поне като в Естония) заплати и материална база? И защо толкова години не стигнаха на ГЕРБ да реформират системата? Очевидно основната причина е, че тя ги устройва. Една гигантска машина за крадене на пари, от която корупционният елит (включващ и една малка, но много цинична и охолна прослойка сред самото лекарско съсловие) е много доволен – тяхната поредна схема как да измамят сънародниците си.

Автор: Петър Зашев, Асоцииран професор в Hanken&SSE Executive Education, Финландия

Източник: „Банкеръ“

Прегледана: 48802

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече