Любомир Аламанов: Вчера щях да напиша, че още един млад живот е бил прекършен, но видях приоритетите на Борисов…

0

Публикацията е от фейсбук профила на известния PR експерт Любомир Аламанов

За камъка да ви разкажа…

Вчера исках да напиша, че още един приятел си е отишъл.

Вчера исках да напиша, че още един млад живот е бил прекършен.

Вчера исках да напиша, че още една Вселена е изтрита от съществуване.

Но видях важните приоритети за Борисов:

– Положителният доклад от S&P (представям си мъката в четенето, не говорим за разбирането);

– Хубавата дама, която разнася чанти с кюлчета злато, само и само да го злепостави (и то тържествено разказано пред западна медия като Франкфуртер Алгемайне Цайтунг);

– Преди неговото управление всички били учили в землянки (и то разказано пред хора, които очевидно са учили преди неговото управление и го гледаха с изумление).

Та си казах, какво е загуба на живот пред такива важни за държавата приоритети.

Какво е угаснал живот пред такива важни за развитието на обществото насоки.

Какво е мъката на хората пред такива важни за рейтинга на държавата информационни поводи.

И не написах нищо. То пред такива приоритети с вселенска важност, които ни пазят от комунистите, вирусите и гъбичките по краката, какво да напишеш.

Сипах си едно. Джак Даниелс. Любимото му. Сбогувах се. По мой си начин.

Но за друго ми беше мисълта, за камъка. Вече разбирам защо последните месеци Борисов подпухва толкова много. Не е от килограми, не е от бездействие. Все пак работи по 20 часа на ден, както пише авторитетно западно издание, препубликувано няколко пъти на профила му. Все пак е направил планове, направил е реформи, здравеопазването е в цветущо състояние. По негови думи.

Та, за камъка да ви кажа. Добре е да се чете и друга литература, освен Винету. Например приказката „Студеното сърце“ на Вилхем Хауф. Където въглищарят Петер Мунк заменя сърцето си с каменно, за да постигне някакви успехи. Отказвайки се от всичко човешко.

Та, за камъка де…

За толкова непукизъм и цинизъм пред сълзите на хората, друго обяснение нямам. Каменно сърце. Вкаменяване на душата. Вкаменяване на всяко едно нещо, което ни прави човеци. Само тогава в най-тежката пандемия може да се шерват интервюта с конспиративни теории и как си поръчва жени „за да си задоволи човешките потребности“ (цитат, цяла Европа го чете).

Хората измират, той си задоволявал човешките потребности. И се хвали…

Та, за камъка ми беше думата. За камъка вместо сърце. Явно след всяка отлетяла душа, трябва да се добавя противотежест в този камък. За равновесие. За да не го съборят. За да не го отнесат. За да стои. И така, душа след душа. Душа след душа. Душа след душа. Трупане, трупане, трупане. Видими резултати. Огромен камък. Огромен премиер.

Защо го пиша това ли? Заради камъка, разбира се. И за феновете на Борисов. Да знаят. Че камъкът е заменил сърцето. Че камъкът сълзи не пуска. А ако не можем поне една сълза да отроним, за какво сме хора?

Борисов, можеш ли една сълза да отрониш? За хората, не за рейтинга. Или камъкът, който замества сърцето ти, не ти позволява даже да разбереш този въпрос?

Та, за камъка да ви разкажа. Камъкът плаче ли?

А още един човек си отиде… Няма го. Това е.

Прегледана: 47368

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече