Георги Коритаров: Радев катапултира без парашут, на БСП тепърва ѝ престои да губи

0

Борисов може да се е отказал от политиката, но ако тя не се е от казала от премиера, ще се върне при него и ще си го прибере обратно

Когато и да беше създал партия Слави Трифонов, тя щеше да бъде еднакво обезсмислена и вредна за България. Ако разговорите със Скопие продължат в парадигмата и на основата на заложените към момента ориентири и интереси така, както са ни съобщени, решение на спора е невъзможно, каза политическият анализатор Георги Коритаров пред Faktor.bg

– Г-н Коритаров, кои бяха най-фрапантните грешки, които българските политици допуснаха през 2020 г.? 

– Ако тръгнем да конкретизираме грешките, може би няма да ни стигне нито времето, нито пространството, за да ги опишем и обясним. Те бяха толкова много – и от страна на управляващите, и на опозицията, че ще се затрудним да си припомним за всички. Дори бихме изпитали затруднение да ги степенуваме. Може би трябва да пристъпим към този въпрос по малко по-различен начин, за да успеем най-малкото да типологизираме рамката и формулата, която на практика описва в обобщен вид характера на тези грешки. През 2020 г. българската политика се превърна в недвусмислен заложник на много по-мощните примитивни и популистки настроения в обществото. Липсваше възможността с експертен и задълбочен анализ да бъдат обяснявани политики. Всички проблемни ситуации, пред които България беше изправена през 2020 г., намираха развръзка по един и същи начин. Политическите намерения за реформи, за промяна или за модерен, европейски подход, бяха разбивани на пух и прах от инерцията на примитивното, популистко и стихийно съпротивление на огромната и безлична маса от населението. Така се случи и с не състоялата се дискусия за проекта за нова конституция – една идея, която можеше и беше длъжна да бъде осигурена с качествени и просветени говорители. Те трябваше да популяризират смисъла от нов обществен договор и основен закон. Управляващите не направиха това, с което позволиха тази, иначе много сериозна идея, да бъде обезсмислена и в крайна сметка захвърлена на бунището на историята. По същия начин не беше разгърната и защитена експертно стратегическата идея на България, която възниква в годината на председателството ни в Европейския съюз. Изведеният през 2018 г. приоритет да бъде стимулирано и популяризирано разширяването на ЕС към Западните Балкани беше изцяло компрометирано и заличено като български външнополитически капитал от наложена от България блокада над евроинтеграционния процес на Република Северна Македония. При това говорим за проблем, който трябваше да отчете в еднаква максимална степен и обоснованост две страни на уравнението – както българския национален интерес, който обхваща и разбирането ни за история, така и модерния, стратегически и евроинтеграционен интерес. Той обхваща българския хоризонт и разбиране за регионална, а от там и за европейска стратегическа сигурност. Такъв дебат не беше проведен. 

– Защо дебатът със Северна Македония беше провален? 

– Липсата на аргументи и рязко нарушените баланси в съотношението между исторически митологии и модерност доведоха до този провал. Той не се определя сам по себе си от наложената от България блокада на Република Северна Македония, а от липсата на качествена дискусия и липсата на експертни и аргументирани съображения за това, защо страната ни постъпва по този начин. Трябваше да има реална дискусия в едно спокойно подбрано време, разгърната и обхващаща различни нива на познание. Тук не става въпрос само за темата за разширяването на Европейския съюз със Западните Балкани, а и за нов обществен договор, както и за реформи в съдебната система, като част от проблематиката. Ако се върнем една идея по-назад, по същата формула беше сгрешена, а от там и провалена дискусията за известната като печален резултат за българската страна Истанбулска конвенция. Популистите до голяма степен я превърнаха в плашило и обезсмислиха представянето на аргументи по съществото на този документ. Там по най-емблематичен начин поражението дойде без какъвто и да е сблъсък на възгледи и доказателства. Основната грешка на България, която е фундаментална за политическата теория, е обстоятелството, че второ десетилетие на 21-ви век нямаме структуриран сериозен политически език, който да е функция от аргументирани политики и който да позволява у нас да се водят сериозни дискусии. Такива, благодарение на които България да стига до решения не на основата на атавистични емоции, а на модерно изведени, стратегически и устойчиви аргументи. За мен това е най-базисната липса на страната ни в днешния политически ден. Тя предопределя всички останали пропуски и поражения. 

– Какво предстои през 2021 г., ще успеят ли в крайна сметка България и Северна Македония да намерят общ език, за да започнат западните ни съседи преговори с обединена Европа? 

– За да бъдем прецизни, трябва да кажем, че ако България даде разрешение за начало на преговори, това ще бъде съгласие за начало на диалога между ЕС и Северна Македония, но в никакъв случай не означава пряко допускане за членство. Това е много важно отбелязване, защото отстояването на интереси и решаването на проблеми може да се случва и в хода на едни предстоящи и доста продължителни преговори. Връщате ме към един много ключов анализ на договора за добросъседство, който, за съжаление, или не е направен у нас, или не е написан качествено. Ако разговорите със Скопие продължат в парадигмата и на основата на заложените към момента ориентири и интереси така, както са ни съобщени, решение на спора е невъзможно. Ако бъде постигнато при така заложените параметри, то ще е в резултат на безпринципно отстъпление от позиции, което означава обаче, че след време някой друг може да го коригира и да го обърне с обратен знак. Другият вариант за решение е евентуалното договаряне да дойде като функция на мощен външен натиск. Ако обаче разглеждаме хипотезата, че разговорите продължават в автентична среда и условия, както са обявени сега, решение не е възможно. България, която подписа този договор, допусна следната базисна и дори фатална грешка. Понятието „договор за добросъседство“ през 21-ви век означава, че си подписал документ, с който признаваш като равноправен субект другата страна, с всички нейни атрибути на суверенитета. Става дума за конституцията и за аргументите за националната идентичност. Това означава, че се признава правото на самоопределяне, на чиято основа са изведени държавотворните елементи на тази държава, както и наименованието на официалния език, на който се говори. България с договора признава конституцията на Северна Македония, езика ѝ, както и правото да определя основната етно-национална съставка като македонска нация. Има още една особеност. С този документ страна ни признава правото на западните съседи на равноправна, собствена интерпретация и пълноценно изразяване на възгледи и позиции. Когато си подписал договор, чиято основна функция е съставяне на смесена историческа комисия, според философията и правилата, ти си признал правото на Северна Македония, в конкретния случай на подбраните историци и специалисти, да изразяват гледната точка на страната си в частта на историографското тълкуване така, както те го разбират. С подписването на договора ние сме признали тяхното суверенно право на тълкуване на историята така, както те я разбират. Минаха две години. България видя стойността на Преспанския договор, подписан в Гърция. Той строго формулира атрибутите на идентичност с определението „македонски“. Тогава България се стресна и реши да коригира това с късен знак. Тогава се появиха рамковата позиция на правителството, декларацията в парламента и разяснителният меморандум към нашите европейски партньори. Съдържанието на тези новосъздадени гледни точки, „облечени“ от най-важните държавни институции, не само подменя, а брутално нарушава духа на договора за добросъседство, както е подписан в оригиналния му вид. Естествено е Скопие да не може да излезе с признание към новите претенции, които държавата ни има. Няма как да стане, а това води и до този блокаж. 

– Кой беше най-големият гаф на Румен Радев – това, че на Трети март каза, че коронавирусът не е страшен, че отиде в Естония след среща със заразен генерал или пък че поведе протести с в вдигнат юмрук, които набързо изостави? 

– Аз не бих анализирал и коментирал Румен Радев в сериозен политически контекст. Мога да кажа нещо, за което всички чистофайници на политическия анализ ще ми се разсърдят, като заявят, че се държа по-популистки и от най-големите популисти. Публиката, която обича такива четива, много ще се зарадва на това определение и искам да я зарадвам. Румен Радев като президент има политическото мислене и дълбочината на анализа на човек, който в битността си на военен летец сякаш е катапултирал без парашут. Това е нанесло тежки поражения върху способността му да прави сериозна политика и анализи. 

– Неговото обкръжение обаче говори за втори мандат и победа на президентските изборите през 2021 г. Това възможно ли извън теоретичните постановки? 

– Става дума за различни неща. Не е невъзможно при този манталитет на българския народ Румен Радев да има втори мандат, както и да състави план, с който да създаде политически проект след време. Това обаче няма нищо общо с неговите качества и способности. Според това, което виждаме като негово поведение, Румен Радев е един все още дълбоко неопитен в политиката човек. 

– Накъде плава червеният параход на „столетницата“, след прекия избор на Корнелия Нинова за председател? 

– Изборът на Корнелия Нинова за председател на БСП не беше грешка, а предопределен. Манталитетът на „столетницата“, особеностите на нейния устав и формата, по която беше предложен да се направи подобен пряк избор, предварително сочеха, че актуалният лидер на партията ще бъде преизбран при условията на Корнелия Нинова и на нейния щаб. Там не можем да говорим с понятието „грешка“, а за „безизходица“ на две равнища – идейна и персонална. Който и да беше станал председател на БСП, щеше да я води от провал към провал. Тя е обречена не заради името на своя председател, а заради липсата на автентичност, спрямо заявката да бъде лява партия и заради дефицит на модерност. На БСП тепърва ѝ предстои да губи, докато не получи логичната развръзка, която имаха сродни леви формации във вишеградската зона. Най-пресен пример за това, каква съдба очаква „столетницата“, е Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК. Всички видяхме как то на практика изчезна. 

– Бойко Борисов беше заявил, че се отказва от активната политика. Прибърза ли премиерът с обявяването на решението си? 

– Бойко Борисов ще участва на изборите и това е неизбежно. Когато Мохамед не отишъл при планината, планината е отишла при Мохамед. Аз ще перифразирам – Борисов може да се е отказал от политиката, но ако тя не се е от казала от премиера, ще се върне при него и ще си го прибере обратно. 

– Какви избори ни очакват, всички социолози дават различни конфигурации в парламента след вота? 

– За мен няма никакво значение колко партии ще влязат в следващия парламент. В сегашния вид на Народното събрание имаме необразованост, популизъм, тесни и къси хоризонти за правене на политики. Ако всичко това се повтори през 2021 г., резултатите ще бъдат катастрофални. На хоризонта не се задава партия, която мисли малко по-сложно от останалите, освен ДПС. Неговият почетен председател Ахмед Доган основателно каза на депутатите си да не показват колко по-умни са от останалите, за да не ги намразят. Сриването на България като менталност, политически отношения и способност да се поддържа държавнически авторитет най-вероятно ще продължи. 

– Защо се провалиха протестите, виждате ли в т.нар. „отровно трио“ алтернатива, която да обере негативния вот на предстоящите избори? 

– Става въпрос за трима души, които намериха времето и аргументите да стъпят върху шанса да получат няколко степени по-значима публичност и разпознаваемост. Те не са изразители на каквато и да е алтернативна стратегия, под каквато и форма да участват в тези процеси. На мен ми се струва, че това ще бъде нещо, което ще е на „принципа на пулсиране“. Протести и предпоставки за тях винаги е имало под един или друг претекст или повод. Когато се затопли времето, те ще се засилват, а през зимата, когато коронавирусът се развилнее, ще затихват. Това ще бъде един атрибут на съвременното демократично време, но без шансове да промени радикално каквото и да е състояние. 

– Според политически анализатори Слави Трифонов закъсня с включването си в политиката. Как ще се впише в следващия парламент партията на шоумена? 

– Слави Трифонов изобщо не е закъснявал. Когато и да беше създал партия, тя щеше да бъде еднакво обезсмислена и вредна за България. Ако имаме нерви, търпение и богато въображение, ще преживеем и проект на Слави Трифонов. 

Интервю на Васко Стефанов 

Източник: Faktor.bg

Прегледана: 47321

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече