Предизборната вяра в Големия брат – едно е целта, а друго са средствата

Видеонаблюдението – Големият брат, който вижда и снима навсякъде, той ще ни спаси от безобразията, които ни заобикалят. Тази мантра у нас ще се окаже по-устойчива и трайна от заклинанията на брамините и индуските свещени писания.

Беше време, когато вярвахме, че камерите по шосетата ще намалят катастрофите и ще отучат катаджиите да си искат рушвети. Това случи ли се? Не.

Вярвахме също така, че снимането по магазините ще демотивира и прогони крадците. Така ли стана?

Чакахме виждащото “око” да респектира вандалите в парковете и да изпъди наркодилърите от дворовете на училищата. Нищо такова не дочакахме. Опитът ни показа нагледно – като повтори и потрети, никой не може да спаси и най-мощната техника от хората, които си служат с нея. На нас опитът обаче ни служи, за да го загърбваме и пренебрегваме. И никак не е изненадващо, че сега пак се уповаваме – и пак така силно и чистосърдечно – на видеонаблюдението – главно на него – да направи изборите честни. Да уточним.

Забележете: не от живите застъпници и наблюдатели по секциите, не от прокурорите, съдиите и полицаите по селата и градовете, а от Големия брат – онзи, който непрекъснато наблюдава поданиците в романа на Оруел “1984” – очакваме да спипа търговците на гласове. Как? Като филмира броенето на бюлетините.

Каква наивност! Първо, няма филми без режисьори и сценаристи – особено пък на изборна тематика – а за творчеството им ни е бедна фантазията. Второ, няма как да се снима с каквото и да било средство край урните без да има изрична норма в Избирателния кодекс, каквато управляващите категорично отказват да сложат. Снимането с джиесеми не е забранено на публични места, а което не е забранено, е разрешено – упорстват различни поклонници на Големия брат. Целта им е почтена: те искат да ги управлява този, когото народът действително е избрал. Но едно е целта, а друго – средствата, с които се постига тя.

Учени прависти им обясняват: Това с разрешеното, защото не е забранено е така, но в частното право, а в публичното право е точно обратното – там всичко, което не е изрично разрешено, е забранено и се наказва. Обясняват учените, възразяват… Но кой ти слуша учени в държава, където всеки знае повече от всички останали, а простотията е пропуск, който отваря всяка врата по пътя към върхове и желани места.

*Заглавието е на редакцията

Автор: Анна Заркова

Източник: в. „Труд“

Прегледана: 43614