Равносметка в загуби: Най-непростимите дългове на всичките ни политици

0

Обърнеш ли се към някой като политик в България, може да си е равносилно на обида. И с право – когато заемаш последното място в кажи-речи всички най-важни класации за добър живот в Европа, няма как думичките „политик” и „политика” да звучат гордо в нашата мила татковина.

Много и много може да се каже и пише за нашите политици и греховете им, но безспорно два са големите – съсипването на здравеопазването и съсипването на образованието. Приказката, че здравето не се купува с пари, е много вярна, но в България беше претворена наобратно.

Системата на клиничните пътеки залага на търговското начало за област, където това е недопустимо! И най-големият порок тук е възможността такива пътеки да отиват към частни лечебни заведения. Това е абсурдно изкривяване – хем частник, хем държавни пари! Защо – нали си на частния пазар? Няма защо да се чудим тогава защо в случай на нужда здравната ни система трудно отговаря.

Заради коронавируса имаше нужда от инфекционисти, пулмолози, анестезиолози – е да, но клиничните пътеки за други неща бяха по-големи, повечко парички – дай за това да правим болници и да развиваме специалисти. Такова мислене струва човешки животи – още броим и ще броим колко точно тепърва.

Здравето обаче е едната страна на нещата – образованието е не по-малко важно. Отново ще използвам народна мъдрост – знанието е сила!

Ако не знаеш, нямаш сила. Най-вече нямаш сила да постигнеш по-добър живот. Година след година изследването PISA, което мери функционалната ни грамотност – т.е. това, което учим, да ни върши работа в живота като практика – показва съкрушителни резултати. Основната причина е една – подходът в образователната ни система. В България рядко учим децата да мислят – ние ги учим да зубрят.

Резултатът е видим – липсата на хора, които могат да мислят, означава липса на идеи, липса на широк мироглед и нагласа да се учиш и вземеш най-доброто от многообразието на света.

Като няма идеи – няма развитие. Затова и постоянно закриваме училища – заради качеството на здравеопазването и образованието, но за това нещо няма хвалене като с магистралите. И най-обидното в цялата история е, че така се стимулира паразитирането. Ако ги нямаше еврофондовете, държавата ни щеше да е рухнала. Но те я поддържат – само че в тази конфигурация това всъщност е мечешка услуга. Затова си оставаме най-отзад – не можем обаче да го схванем, понеже не ни остана нито акъл, нито здраве. Да не забравяме – освен всичко друго, здравето е основата и на демографското развитие. Него като го няма, не можем да се надяваме да се появи и някой, който да опитаме да научим да си ползва мозъка. Стига все пак да ни е останал достатъчно мозък за това.

В нашата култура и вярвания си има специален ден за прошка – Сирни Заговезни. Християнско е да простиш – обаче как точно да простиш умишленото съсипване на цял един народ? Поне да трябваше да прощаваме на едни политици, не на всички, но дори и в това отношение станахме уникални.

Автор: Ивайло Ачев

Източник: Actualno.com

Прегледана: 43696

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече