Социологът Живко Георгиев: Изборите ще са трудни и с големи изненади

0

Наблюдаваме края на статуквото на ГЕРБ, а големият проблем на новите партии е да не са „еднодневки“

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ „Климент Охридски”, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор по изследванията в ББСС „Галъп интернешънъл“. Член е на Стратегическия съвет към президента Румен Радев.

– Г-н Георгиев, изборите чукат на вратата ни. Започнаха и консултации при президента Радев как ще се проведат в условията на пандемия, кога да са и пр.

– Повече от ясно е, че парламентарните избори вече „парят“ и са основен пункт в политическия живот. Партиите се готвят за тях, институциите, които са съпричастни към темата, също се подготвят. Дали ще са в края на март или през април, не е от особено значение. Важното е дали ще се окажем подготвени за нормални избори.

– Кои са предизвикателствата пред тези избори? Може би пандемията?

– Не е само пандемията проблемът. Политическата сцена като цяло не е съвсем готова за предстоящите избори. 2020 г. доста разфокусира вниманието във всички посоки от живота ни. Трупат се икономически и социални проблеми. Но всичко това не отменя факта, че избори трябва да има. Те се искат от гражданите, както и от по-голямата част от политическите субекти, които ще покажат именно при гласуването дали са готови да реализират каузите си, или всичко ще си остане в сферата на словесните битки.

Истината е, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат доста трудни за организация. Поради епидемиологичната обстановка, поради иновациите в тях – машинно гласуване и т.н., поради неотиграните все още особености в деня на вота, които ситуацията налага. От друга страна, по света през последната година бяха проведени десетки избори. Видя се, че няма нищо страшно. Ако има политическа воля и кураж, както и минимум капацитет в институциите, ангажирани с процеса, изборите ще се случат.

Ранната дата – 28 март, е изпитание най-вече за новите политически субекти, а не във вкоренените във властта. Вероятно управляващите си правят сметка, че през май месец ситуацията за тях ще бъде по-светла и благоприятна в социално-икономическо и политическо отношение.

 Ваши колеги през последните дни излизат със социологически прогнози, че в следващия парламент със сигурност ще влязат само четири партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Други пък твърдят, че формациите ще са шест…

– Като социолог мога да кажа, че по този тип изследвания, които сега са възможни, не е особено ясно кои политически партии реално ще прескочат 4-процентната бариера, което е заветната цел. Никой не подлага на съмнение, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще минат тази граница, но има поне 5-6 формации, които са с реален шанс да влязат в бъдещото Народно събрание. Доста повече от онова, което рапортуват колегите.

Безспорно и партията на Слави Трифонов изглежда сигурен участник в следващия парламент. Но определено имат шансове и формациите на Мая Манолова, Демократична България, партията на Цветан Цветанов и др. Не можем тотално и да лишим от шансове „Обединени патриоти“.

Проблемът е, че миналата година не бе особено благоприятна всички „нови“ да се позиционират. Очевидно те имат много споделен електорат. Затова е и нужна изборна кампания, за да се види кой с какви шансове е. Последните години по света се проведоха доста избори, в които нови формации за 2-3 месеца от нищото стигнаха до 70 процента.

Не бих се изненадал, ако в новия парламент влязат 6-7 формации.

– Казвате, че има време новите партии да се наложат, да се докажат. В същото време обаче месеци наред имаше протести срещу статуквото и срещу управлението на Борисов. Какво се случи, че той остана на власт, а тези партии не успяха да „грабнат момента“ и да го свалят?

– Проблемът е, че противниците на статуквото са много разнородни. Няма да се излеят в една политическа формация и очевидно са се разположили из почти целия политически спектър. Гневните по принцип гласуват. Не е ясно към момента кой какъв дял от сърдитите, от гневните, от искащите радикална промяна ще успее да привлече. Което не се отразява пряко върху позициите на управляващата партия, която остава относително хомогенна. Въпросът е, че при висока активност делът й в крайното разпределение на вота ще бъде по-малък. Няма логика ГЕРБ да получи повече, отколкото имаше на предишните избори. По всяка вероятност тя ще бъде с по-слабо представяне в НС.

Освен ако не се случи друго – протестният вот да се разпилее при прекалено много политически субекти, които да останат под чертата. Не е изключено. Нищо не можем да кажем засега. Когато се уплътни политическият продукт в професионално и идейно отношение, има смисъл да правиш изследвания и да мериш ориентациите на хората. Засега всичко това го няма.  

– Другият основен играч – БСП. Къде е тя?

– БСП си остана основна опозиционна партия. При всички случаи ще има добро постижение, но едва ли колкото са политическите й амбиции. Истината е, че позагуби последната година, унесена във вътрешни битки и крамоли. Нека да видим в каква кондиция ще излезе на изборите. Дори и на мен – човек, който се интересува от политическия живот, не всичко ми е ясно. БСП е способна да поднесе и позитивни изненади. Малко рисково за партията е, че като основна опозиционна сила загуби последните 1-2 години потенциала, капацитета си. Няма как да фокусира в себе си наказателен вот срещу статуквото. Появиха се много други конкуренти за доверието на избирателите.

Някои от новите формации са позиционирани по-скоро в лявото, те могат да отнемат част от периферията на старата БСП.

– А „Има такъв народ“ накъде се позиционира?

– Партията на г-н Трифонов е друга „опера“. Там има повече разочаровани гербаджии, отколкото бесепари. Ядрото на „Има такъв народ“ са хора, трайно разочаровани и отчуждени от политиката. Слави Трифонов от доста време функционира, и то успешно, като любимия политик на тези, които мразят политиката. Той е добър пристан за антисистемен вот, потенциал за какъвто има, особено сред по-младите. Големият проблем пред такъв тип партии е не да участват в избори и да постигнат добър резултат, а да се превърнат в устойчиво политическо образувание. Не мога да се произнеса по въпроса на настоящия етап.

Трябва да кажем, че има случаи, когато такива партии са успявали. Зеленски в Украйна е сходен типаж. Тръгна без нищо, а изкара над 70 процента на президентските избори, по-малко на парламентарните. Онова, което би попречило на Слави Трифонов да повтори подобен подвиг, е, че зад Зеленски стояха ключови украински олигарси. Което му осигури ресурс, в това число и медиен. На това Слави не може да разчита.

– Има обаче едно друго устойчиво формирование – ДПС. То пък тръгна на открита „война“ срещу президента Радев.

– Това е тяхно право да вземат подобни решения. Позицията им показва, че няма да работят за президента Радев на предстоящите избори за държавен глава през есента. Радев не стана президент благодарение на движението. Нека да работят с друг кандидат – на ГЕРБ, примерно. Макар че ме съмнява.

ДПС е заплашено не от гледна точка на резултати – най-вероятно ще бъде трета политическа сила. То няма политически съюзници. При висока активност ще загуби дори и минимален шанс да има решаваща роля във формиране на управляващо мнозинство или от него да зависи, тоест да е в ролята на балансьор. Няма много полезни ходове. Ситуацията не е особено благоприятна и за ДПС.

– От разговора ни излиза, че ни очакват доста непредсказуеми избори, шарен парламент, трудно съставяне на правителство, политически колизии и пр.

– Не сме на прага на ново начало на политическия цикъл. По-скоро ще гледаме края на статуквото. Тези година-две, които са тежки за нас, ще покажат, че старите политически субекти, ако не направят радикални промени в себе си, са изчерпали потенциала си да бъдат адекватно политическо представителство на повечето хора. Не беше благоприятна ситуацията, за да се появят достатъчно силни нови играчи. Те ще могат да се заявят, да се покажат, да влязат в структурите на властта, което ще е за кратко. Чака ни серия от трансформации към ново състояние, когато ще кристализират адекватни на новите реалности политически субекти и ще се намерят адекватни лидери, адекватни каузи и адекватно управление. А не отчаяно-депресивна, апатична и загубила интерес власт. Така че ни очакват много турбуленции.

Автор: Таня Петкова

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 17626

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече