Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър-председателят разпореди да се създаде „зелен коридор“ за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID-19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.
Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България.
Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало.
При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID-19, подхранван от всекидневната „черна статистика“, подобно разпореждане вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли обаче този подход с принципите на правовата държава?
Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и петте фази на ваксинация
На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Националният план за ваксиниране. Той предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:
I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал
II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки
III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности
IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високия риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т. ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити
V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот
Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:
„Първоначално, при ваксинацията срещу COVID-19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина“.
Правна стойност на разпореждане на министър-председателя за масова ваксинация
Решението на Министерския съвет за приемане на националния план е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено.
Отмяната на решения на Министерския съвет може да става само от самия Министерски съвет или от Върховния административен съд по жалба на заинтересувано лице.
Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по-малко еднолично министър-председателят може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена „работно съвещание“ за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най-малко поради факта, че министър-председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член.
Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. зелени коридори за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър-председател.
Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е само в неговата правна стойност. Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по-скоро морален.
Към момента дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.
Така излиза, че една от най-уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в това число имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет, отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър-председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение.
Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.
В заключение
Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID-19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по-голямо ваксинационно покритие за по-кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по-скорошно възвръщане към нормалния живот.
Това ускоряване обаче не може да става чрез използване на популистки методи във връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията.
Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по-скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години.
С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез промяна в Националния план за ваксиниране.
Автор: Силвия Петкова, petkovalegal.com
Източник: „Дневник“
Прегледана: 48504