Затвореният бар е най-тъжното място…

0

„Затвореният бар. Най-тъжното място на света…“ Това беше написал в Инстаграм собственикът на бар в Лондон към снимка на изключените хладилници и разтопяването на леда. Попаднах на кадъра в късната есен, а поводът бяха поредните ограничения в града.

От месеци живеехме с новините: няма места в болниците, няма достатъчно апаратура, няма доказано ефикасно лекарство, а от седмици със стряскащите истории за закъсняващите или липсващи линейки, загубите на хора, заради съмненията, че помощта не е била навреме, с много нови страхове…

Да, интензивните отделения или спешното са по-най-тъжните места на света и в момента, но за някого днес това е затвореният бар, тъмният ресторант, прашасалият магазин, дори домът, от който не може да излезе.

И той не трябва да се страхува да го изрази. Нали?!

Сещах се за този кадър няколко пъти през последвалите седмици по различни поводи, които показваха поляризирането до крайност на мнения, невъзможностите за нормален диалог, загубата на умението да се чуваме, видимото присъствие на тролове в онлайн общуването, а често и съдействието на властите да вменяват вина и да разделят.

Тези тенденции не са резултат от корона кризата и/или политическата ситуация, но те ги засилиха. И потвърдиха, че ролята на медиите е още по-отговорна.

Кого търсите в трудните моменти

На 12 февруари 2001 г. излиза първият брой на вестник „Дневник“. Преди 20 години в България имаше по-малко медии и повече журналистика. Сега е обратното.

Сега има и повече канали, платформи, (социални) мрежи, невероятен достъп до съдържание, възможност всеки да бъде медиа.

Но кого търсите в трудни моменти и кризисни ситуации?
Тези, на които имате доверие.

Така е и при нуждата от информация – трябва ви достоверна, проверена, понякога практична, понякога с позиция. За да може да се ориентирате, да вземете решение, да съставите свое мнение, а има и ситуации, в които просто да се успокоите или да се зарадвате.

Това се получи с „Дневник“ през последната година. Ще използвам няколко числа, за да го обясня: През март 2020 г. – първият месец на епидемията в България – аудиторията на „Дневник“ се увеличи с 93% на годишна база, или до почти 2,6 млн. читатели (данните са по Google Analytics). Новите потребители нараснаха с над 127%, а направените импресии се удвоиха. Тенденцията се запази и в следващите месеци, в които читателите ни бяха устойчиво между 2 и 2,4 милиона, а месечните импресии между 17 и 24 милиона. Така в последната година „Дневник“ има средномесечно около 2 млн. потребители.

Накратко, към лоялната аудитория, с която се отличава медиата, ни се добавиха нови читатели, които оцениха съдържанието, което създаваме, и продължават да се връщат.

Колко тежи доверието

За екипа на „Дневник“ това е важна оценка, защото не отстъпихме от журналистическите си стандарти и начина, по който работим. Не се подчинихме и на битката (често нечестна) за кликове.

Увереността ни, че усилията да продължаваш да създаваш качествено съдържание всеки ден си заслужават, се потвърди в тази криза – имаме двойно повече читатели.

За екипа това е още по-голяма отговорност. А журналистическата работа в криза, свързана със здравето на хората, е огромно предизвикателство. Последната година ни показа страшни неща, научи ни, че мисленото за невъзможно е възможно, припомни, че най-сигурното е несигурността.

В такива времена е критично да има медии, които могат да заемат или представят позиции, които звучат и като „затвореният бар е най-тъжното място на света“.

Пожелаваме си да се чуваме, докато четем.

Автор: Велислава Попова

Източник: „Дневник“

Прегледана: 30708

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече