Гриша Ганчев и Юлиян Инджов напускат ЦСКА. Третият собственик на акции е Христо Стоичков – с най-малък дял. Предложено му е вече, ако иска да му прехвърлят всички акции на него. Отговор няма. Всичко това вече не е новина. Повтаря се мантрата, че собствениците напускат доброволно, но дали е така? Другата истина, реалната, е грозна и неприятна, затова се опитват да я скрият.
Изговориха се и се изписаха всякакви варианти и версии за това, какво се случва с ЦСКА. Не се появи обаче главната – задкулисният удар срещу „червения“ клуб. За това всички мълчат, защото или така им е наредено или е сработила самоцензурата.
В същото време медиите са залети от реклами на фирмите на Боян Найденов и Цветомир Найденов, известни още като „Цеките“. Кичозната, но точно насочена към определена публика, с Николета Лозанова и Николай Михайлов, „изтича“ от телевизии и сайтове като водопад. Както би казал един от кралете на рекламата Дъглас Рушкоф – „тотално настъпление“. В случая обаче не се рекламира толкова продукт, колкото се демонстрира влияние и пълен контрол.
Как Ганчев и Инджов са ръководили клуба не е толкова важно – резултатите имат значение. А те се виждат: „армейците“ заиграха добър футбол, постигнаха важни победи, станаха отново фактор в Европа. Това радва феновете и футболистите, но дразни задкулисието, което разпорежда какво да става в българския футбол според своите интереси. А те са даване и вземане на пари. Дори срещу „черното тото“ няма сериозни разследвания, камо ли разкрития. Навсякъде има, тук – не. Най-чистите в света! Ебати лъжата.
Футболът играе важна роля в осигуряване на подкрепа от агитките за този или онзи политик, а най-често за онзи на върха в „Дондуков“ 1. Както и на аверите му Пеевски, Гешев, Доган, Цацаров, Домусчиев. Попитайте когото искате от тези, които се интересуват от футбол и ще ви го каже. И повече ще ви каже: за специалните задачи, възлагани на ултраси по време на протести срещу властта, за ролята на дрогата, в частност на метамфетамини, в задкулисните връзки с някои от фенгрупите, плащанията и привилегиите за някои от лидерите на агитки и пр.
Никой не говори и за милионите от данъкоплатците, които отиват за частни отбори и стадиони. Подчертайте „частно“. За художници, поети, балетисти, архитекти, писатели, фолклорни състави няма, но за футболисти и стадиони – се намират милиони. Във футболни „царства“ като Бразилия, Англия, Аржентина, Италия, Германия, Испания няма подобни привилегии, но тук джипката е щедра с парите на данъкоплатците.
Нито дума не се отваря и за договорките с медии как „правилно“ да отразяват случващото се във футбола и за мълчанието им за тъмната страна на този спорт у нас. И тези медии „намазват“ по нещо…
Схемата е създаване на някакъв проправителствен и зависим от задкулисието клуб на избраните. Нещо като картел. Борисов дава щедро 37 милиона, народна пара – 25 млн за „Ботев“-Пловдив и 12 млн за „Локомотив“ – Пловдив. За „Спартак“-Пловдив и Марица – няма.
Държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2 от години налива милиони в „Берое“ – Стара Загора.
Няколко милиона дадоха Борисов и Горанов за частния стадион на Домусчиев в Разград.
Няма обаче нито лев за футбола в Ямбол, Сливен, Добрич, Видин, Плевен, Русе, Пазарджик, Кюстендил и др. Защото там ГЕРБ има по-слабо влияние? Може би.
Участниците в „клуба“ са зависими един от друг и най-вече от капо ди тути капи, образно казано.
Ако ГЕРБ загуби изборите и мине в опозиция, някои от собствениците могат да откажат да изпълняват поръчки, но тогава ще „заиграят“ компроматите: как получихте парите, какво обещахте, какви ваши деяния покрихме и т.н. Така ще се родят „спонтанни“ протести с автобуси като онези в защита на Гешев и Борисов миналата година но този път против новата власт. Защото да влезеш в картела е по-лесно, отколкото да излезеш.
Щедро наливаните милиони преследват важна цел – гласове на изборите и силова подкрепа, когато е нужно.
Властта, в лицето на премиера Борисов, не е престанала 11 години – а и преди това – да се намесва и да определя „правилата“ във футбола. Нито е разследвала очевидните деформации. Вдигна се шум преди време за БФС и толкова. Само дето си тръгна Боби Михайлов, а управлението остана в ръцете на въздесъщите задкулисни играчи. Не е нужно да го признават, то се вижда от километър.
Дори само завладяването на „отбора на народа“ „Левски“ от Пеевски, чрез негови хора – адв. Александър Ангелов, след това Спас Русев говори достатъчно. Източването на милиони от Виваком уж за нуждите на отбора, потънали някъде. Набутването на „Левски“ в ръцете на Васил Божков също едва ли е било доброволен акт. Последвалите скандали и финансовият срив на отбора отново не са случайни. Божков и бизнесът му пък бяха ударени по отработената вече от шайката схема. Отричанията само засилват убеждението, че е така.
Колко пъти е прилагана тази схема? Борисов „помолва“ даден бизнесмен да поеме еди кой си отбор и той не може да откаже. „Помолва“ в случая е синоним на „разпореди“, „притисна“, „рекетира“.
И това ли чувате за първи път?
Тази мафиотска сплав от лица и интереси контролира футболните процеси, опитвайки се да прикрие зловещата практика с публично раздаване на пари, клиширани декларации, фалшива загриженост, лъжи и манипулации.
И предателството има дял в удара срещу ЦСКА. Странно прозвуча изказване на Пламен Марков, признат експерт и отличен футболист преди време, че обединението между ЦСКА-София и ЦСКА 1948 на Цеките не е в сферата на фантастиката. Нещо от този род. После той се разграничи, че бил казал точно това. Говори се, че и други хора, свързани с клуба на „Армията“, са участвали в тайни разговори и договорки.
Моделът на действие е познат от 2014 г. когато бе ударена КТБ, последвалото разграбване на активите на банката, съмнителното придобиване и продажба на Виваком и превърналите се в практика присвоявания на десетки бизнеси. Който се възпротиви отива в ареста, повдигат му се обвинения и го влачат по съдилищата, през което време медийната кочина, част от която бе продадена по мистериозен начин, достоен за прокурорска проверка, залива ударените с помия.И други отбори са яли тоягата, а ръководствата им са били принудени да целуват ръка, за да оцелеят. Не само отборите им, но бизнесът им също, а и самите те. Тук всеки бизнес е под такъв натиск.
И това ли е новост?
Но… Винаги има едно „но“. Братя Найденови, Кирил Домусчиев и други като тях, радващи се на благоволението на задкулисието днес, са следващите жертви утре. Гаранция. С такива хора са се хванал.
ЦСКА го е имало и ще го има. Вашето време, рекетьори, изтича!
Автор: Група привърженици на „червения“ клуб, нечленуващи във фракции и организации
Източник: Frognews.bg
Прегледана: 48593