От Луканов до Борисов – дълбоката държава и енергийния сектор

0

В самото начало на българския преход тогавашният премиер Андрей Луканов и номенклатурата на комунистическата партия разработиха и изпълниха план за контрол на държавната икономика и публичните финанси, докато са в номинална опозиция.

Коментар на Илиян Василев за „Алтернативи и Анализи“

Сред предприетите стъпки бяха фиксирането на лоялни партийни кадри начело на държавните предприятия, на практика цялата икономика, които на практика не можеха да бъдат лесно сменени.

Второто ниво на този игрови план беше прехвърлянето на публични средства към офшорни компании и западни банки (Deutsche Bank играе важна роля) извън контрола на избраното правителство.

И накрая, план „Б“ включваше набързо организирани групи от „мутри“ (възпитаници на спортни училища, превърнати в охранители) под прякия контрол на служители от тайните служби и номенклатура на БКП. Първостепенната им задача беше да контролират мрежите за парични преводи, да блокират разследвания и действия от държавната правоприлагаща система.

Надграждането на Борисов на плана „Б“ на Луканов включва безпрецедентен масов трансфер на бюджетни средства през месеците, предхождащи изборите на 4 април – над 5 милиарда евро, със и без процедури за обществени поръчки, което ще принуди следващото правителство да повиши данъците.

Предстоящата имплозия на публичните финанси е естественият резултат от ендемичната корупция и безвъзвратно загубеното време за реформи, което оставя на масата само най-лошите сценарии.

Енергийният сектор е на първо място с най-много заложени бомби със закъснител, на практика невъзможни за обезвреждане. По-малко видимата част е сривът в капитализацията на българските държавни енергийни компании, повечето от които едва ли биха могли да преминат строг тест за преглед на качеството на активите и да отговорят на критериите за „действащо предприятие“.

В много аспекти в ситуацията напомнят за 1997 г., когато единствените възможности, останали след правителството на Виденов, бяха продажбата или ликвидацията на предприятия.

Правителството пряко допринася за задълбочаване на кризата чрез бездействие. Въпреки че екзистенциалната заплаха за държавната ТЕЦ „Марица-изток“ -2 продължава, милиони левове в студен резерв, вместо при нея отиват при енергийните олигарси Доган и Ковачки.

Новата зелена тема „водород“ е напразен опит за добавяне на модерност към морално остарелия Национален план за изпълнение на енергийните реформи – много приказки, , малко съдържание, обслужващ само същите олигарси, и целящ да им осигури достъп до фондовете за енергийна трансформация на ЕС.

Междувременно план „Б“ влиза в действие с предстоящото назначаване на бившия шеф на парламентарната комисия по енергетика за главен изпълнителен директор на Български енергиен холдинг.

Избирането на партийни комисари на ГЕРБ вместо професионалисти да ръководят БЕХ разкрива опита на премиера да контролира парите в енергетиката след загуба на изборите. Борисов и Доган се нуждаят от задкулисен механизъм за контрол върху паричните потоци на държавните компании и от частни охранителни групи, които пазят новонатрупаното си богатство и мрежите за влияние.

Моделът зависи от пленяването на правоприлагаща и съдебна система, за да може да изолира „бандата на четиримата“ – Борисов, Доган, Пеевски и Гешев, от възмездие. Малко българи имат представа за дълбочината и мащаба на дълбоката държава, изградена през последните десет години от управлението на Борисов.

Унищожената стойност в енергийния сектор е с огромни мащаби.

Дори успехът на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъде поставен „под условие“ поради наследството и пълната амортизация на инвестицията, което му позволява да отразява само оперативни разходи в крайната цена на електроенергията.

Изкуствено ниската цена на ядрената енергия е резултат и от „играта с дявола“ със застраховка за ядрен риск, в пъти под европейските стандарти, което прехвърля риска от корпоративния към държавния бюджет.

Според консолидираните финансови отчети на Българския енергиен холдинг, публикувани на уебсайта му, холдингът се е провалил в изпълнние на основната си задача да развива компаниите, да повишава тяхната конкурентоспособност, да увеличава базата си от активи и пазарните си дялове. Вместо това, основното му постижение е преразпределение на печалбите и кръстосано субсидиране, изкупуване на дългове, което съпровожда най-значителното унищожаване на собствен капитал в индустриалната история на България.

Нито една от компаниите на БЕХ не е инвестирала във възобновяеми енергийни източници, в програми за модернизация, в проучване и добив на петрол и газ, в технологии за улавяне и складиране на газ, във водородни технологии, в придобивания в чужбина, които биха могли да оптимизират веригата на разходите и стойността.

Четейки финансовите отчети на групата БЕХ от 2013-2014 г., липсата на последователна стратегическа визия или системна линия на управление става очевидна.

Направените инвестиции често се оказват „потънали“ разходи.

Най-големите разходи – общо 6,5 милиарда лева – от „Булгартрансгаз“ в „Балкански поток“ и от НЕК в АЕЦ „Белене“ следват перверзна геостратегическа логика с изтъняли икономически аргументи. Дългосрочните прогнози за приходите в тези проекти не са адекватно претеглени откъм риск; предположенията почиват върху пожелателно мислене, пренебрегвайки червени предупредителни сигнали. Стандартите за контрол на разходите и управление на проекти се подкопават от всеобхватна корупция и геополитически зависимости.

Болният човек на БЕХ – ТЕЦ „Марица-Изток -2“ отчита трайни загуби през последните четири години с още по-мрачна прогноза пред вид предстоящия шок с рязко повишените разходи за разрешителни за емисии.

С приходи от продажби на електроенергия от ТЕЦ „Марица Изток -2“, които се колебаят около 700 милиона лева годишно, и нарастващи разходи за разрешителни за емисии, които при 22 евро / тон, достигнаха 300 милиона лева годишно, то текущата шокова цена от 40 евро/тон за разрешителни ще изстреля сметката над 550 милиона лева през 2021 година.

При настоящия сценарий годишната загуба ще премине границата от 500 милиона лева, като на практика ще изтрие от баланса цялата стойност на активите на ТЕЦ „Марица Изток – 2“, възлизащи на един и половина милиарда лева до края на годината. Противодейстието е не само закъсняло; то е невъзможно и щетата трудно може да се вкара в приемливи граници.

Идентична съдба ще сполети и собствения капитал в американските ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, когато и ако НЕК прекрати дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия до 30 юни 2021 г., както е предвидено в плана за изпълнение на реформата, представен на ЕК.

Както Контур Глобал, така и АЕС ще имат правно издържано оправдание да прекратят договорите за концесия на двете ТЕЦ и да отнесат спора към арбитражни съдилища, с потенциален иск над 2 милиарда лева неустойки и щети.

Пазарната стойност на двете ТЕЦ ще се потопи надълбоко, поради правната несигурност и липсата на инвестиции за осигуряване на декарбонизирано бъдеще. Разрушителният ефект върху ключови базови и балансиращи националната енергийна система мощност, е невъзможно да бъде оценен.

Потенциалната загуба на собствен капитал, най-малко 5 милиарда лева в ТЕЦ Mарица изток 1, 2 и 3 на практика ще заличи производството на електроенергия на базата на въглища в България.

Щетите върху енергийната система са неизчислени. Ако двете американски компании излязат след едностранното прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от НЕК – няма да бъде изненада, ако двете централи се окажат под управление на Доган и Ковачки – поредната „класика“ от прогонени чуждестранни инвеститори от Борисов за сметка на разширяване на олигархичния контрол върху енергетиката.

Повечето действия на правителството обслужват предизборни цели, без конкретен план, времеви разчет, оценка за ресурси, риск и ефективност, изобщо надлежен процес на развитие на проекти.

Следваща компания от състава на БЕХ е „гордостта“ на премиера Борисов – „Булгартрансгаз“, която изпълнява най-големия инфраструктурен проект в историята – продължението на „Турски поток“ – „Балкански поток“. Въпреки продължаващите претенции за успех, по-внимателното вглеждане във финансовите отчети разкрива далеч по-сложна и неясна картина – рязко повишени нива на дълга/още няма финансови отчети, които да отразяват размера на новия дълг от Балкански поток, нито тревожно съотношение дълг/собствен капитал. Скоростта на натрупване на задължения и лош контрол на разходите по проекта намира проекция в поразителната разлика между разходите на километър в интерконектора АйДжиБи (1,3 милиона евро на км) и Балкански поток (2,97 милиона евро/км). Цената на газопровода за единица километър е показател за ефективност на управление на проекта и инвестицията.

Проектът АйДжиБи – IGB преминава през Родопите, пресича река Марица и голям язовир.

В Балкански поток, който пресича далеч по-малко предизвикателен терен на Дунавската равнина, цената на километър е 2,3 пъти повече. Въпреки че има разлика в цената на тръбите и компресорните станции – размерът на възглавницата за „корупция“ и управленските дефицити са лесно разпознаваеми.

Натрупването на нов дълг от близо 1,4 милиарда евро в баланса на БТГ, след изграждането на „Балкански поток“, при висок регулаторен и политически риск /от отчета на БТГ изобщо не става дума за оценка и управление на рискове/, оказва влияние върху прогнозите за приходите и цялото финансово състояние. Тази аналитична линия – висок и потенциално неотстраним политически риск за Северен и Турски поток, е отразена в неотдавнашния проспект на Газпром за нова емисия облигации, припокрива историята за безпрецедентна експозиция на „стойност в риск“ (VAR) на „Булгартрансгаз . Ако през 2014 година при собствен капитал от близо 2 милиарда лева, задълженията и пасивите са били около 170 милиона лева, тоест под 9 процента, то в момента са около 60 процента. Още по-стряскаща картина е съотношението дълг към приходи преди и след Балкански поток. Преди Балкански поток годишните приходи на БТГ са превишавали равнището на задълженията близо 1,7 пъти, днес размерът на дълга на компанията превишава най-оптимистичния вариант на приходите 6 пъти!?.

През две от последните седем години държавният газов търговец „Булгаргаз“ също обявява загуба, като продажбите неизменно се движат около количествата по клаузата „вземи или плати“ в договора с Газпром – 2,5 млрд. куб. метра. Компанията ревниво пази данните за количествата и условията на закупения азерски природен газ.

Но направихме собствен „национален баланс на газа“ от физическите потоци, които влизат и излизат от националната и транзитната преносна система, за да определим остатъчния потенциал за „нов“ азерски газ, който „Булгаргаз“ би могъл да купи/продаде на вътрешния газов пазар.

Физическите газови потоци навлизат в България от Турция и Румъния, а азерският газ, твърди Булгаргаз, влиза чрез споразумение за капацитет за обратен поток през разчети между ДЕСФА и БТГ. След приспадане на обемите по „вземи и плати“ за руски газ и теглянията на природен газ от ПГХ Чирен от нетния резултат от входащите и изходящи потоци, потенциалната ниша за азерски газ остава в диапазона около 0,83 mcm/ден, което е средната дневна стойност на база ангажираните по договора с Азерската Компания за Доставки на Газ (АGSC), за първите девет месеца са 225 милиони кубически метра, много под резервирания капацитет на Бугаргаз на точката Неа Месемврия от 14 000 MWh/1,3 mcm/d. Което опровергава твърдението на ръководството на Булгаргаз за проблеми с капацитета на гръцката преносна система.

Тези оценки едва ли могат да оправдаят фанфарите и твърдението за постигната диверсификация. Да предположим, че AGSC не търси обезщетение за договорения, но невзет газ, като по този начин се отказва от приходи от продажби, което е съвършено нелогично, особено на фона на огромните инвестиции, които трябва да се върнат.

В този случай „Булгаргаз“ трябва да намери решение да продаде излишния газ някъде другаде за да избегне неустойки?

Бихме могли да предположим, че Турция, Гърция или Италия са естествените дестинации, като „посредници“, близки до Булгаргаз и българското правителство, се възползват от предимствата на евтиния азерски газ.

Миналата година бяха направени промени в устава на БЕХ, които премахнаха необходимостта от предварително разрешение от Управителния му съвет за продажби и покупки на природен газ от Булгаргаз. Ръководството на държавния търговец няма задължение да търгува прозрачно чрез фондовата борса. Понастоящем транзакциите на „Булгаргаз“ са по-малко прозрачни и по-податливи на произволни решения от преди.

Не случайно, когато в редките случаи дружеството „Булгаргаз“ отчита печалби, те отразяват в по-голяма степен обстоятелства извън негов контрол и усилия по „творческо“ счетоводство, отколкото реални резултати. БЕХ изкупува несъбираеми или трудни вземания от дъщерните си дружества – НЕК, Булгаргаз и Софийска областна компания, превръщайки ги в загуби върху своя баланс. Глобата от 77 милиона евро от ГД „Конкуренция“ на ЕК също можеше да влоши допълнително балансите на БЕХ, БТГ и Булгаргаз, но безхаберието на ръководството на трите компании ще бъде платено от данъкоплатците. Така няма да се отрази върху финансовите резултати и няма да се счита за държавна помощ.

Ефективността и наследството от управлението на ГЕРБ трябва да се измерват с разликата в нетната пазарната стойност на активите на държавните енергийни компании преди и след Борисов.

Загубите на „Булгаргаз“ могат да стигнат стотици милиони левове, а най-лошото тепърва предстои с неизбежния спад на пазарните дялове на компанията на вътрешния пазар.

От своя страна Националната електрическа компания – НЕК също е в „шокова зала“. И отново „креативното“ счетоводство и фактът, че дългът на АЕЦ „Белене“ от 3,5 милиарда лева (с добавени лихви) не е отписан като невъзвратими загуби, което позволява след 14 години закъснение проектът да се третира от счетоводна гледна точка като „проект в изпълнение“, и така да се поддържа НЕК на повърхността, без да се обявява несъстоятелност.

Ако предположим, че непроизвеждащите приходи активи на АЕЦ „Белене“ се добавят като пасив към 1,2 милиарда лева натрупани загуби от 2014 г. на НЕК, сумата „в червено“ ще бъде равна на текущата балансова стойност на общите активи на компанията. Оттук нататък заключението е еднозначно – по време на управлението на ГЕРБ собственият капитал на НЕК – почти 5 милиарда лева, и „изяден“.

Междувременно приходите от продажбата на електроенергия от НЕК намаляват с 25 процента, което прави терминална болестта.

Ситуацията е идентична и в мините „Марица Изток“. Въпреки непазарно високата цена на въглищата и задълженията за закупуване им по договорите с „американските“ ТЕЦ, мините са изправени пред екзистенциална заплаха предвид плановете на правителството да излезе от дългосрочните споразумения за изкупуване на електроенергия с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3. Следователно мините няма да продават въглища и стотици милиони левове от собствения им капитал ще изчезнат от балансите на „Мини Марица Изток“.

Кумулативният финансов ефект на управлението на правителствата на ГЕРБ в енергийния сектор, измерен в разрушена стойност на активи, намалени приходи и конкурентоспособност, надхвърля минус 10 млрд. лв. с неблагоприятна прогноза за близкото бъдеще.

За да оценим тежестта на ситуацията, хората, които са отговорни за ситуацията в българския енергиен сектор, планират да останат начело поне през следващите три години, което гарантира, че катастрофата ще бъде тотална.

Автор: Илиян Василев

Източник: „Алтернативи и Анализи“

Прегледана: 17531

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече