Родни абсурди: Парламентът искал да сложи ред в павилионите, но нямал желание

0

По идея на Валери Симеонов НС взема мерки срещу беразборните сергии най-вече в курортите, а година по-късно тихомълком се отказва

Ако „временните строежи“ са рожба на социализма,  „преместваемите обекти“ (ПО) са отрочета на демокрацията. Заченати са с измененията на ППЗТСУ (правилника за прилагане на предшественика на ЗУТ) в началото на 1996 г., когато все още няма закони за държавната и за общинската собственост, като нова ал. 5 към чл. 120 (ДВ бр.2/ 2001). Затова пък в ЗУТ заемат вакуума, освободен от временните строежи – раздел IX, чл. 56-57а. 

От самото начало ЗУТ предвижда общинските съвети с нарочна Наредба да постановят „ред“ за разрешение и поставяне на ПО. Не е трудно да се види, че на много места местните парламенти са въвели изрични норми, определящи максимална площ на обекта (в общински или държавен имот) и забрани, едно лице (физическо или юридическо) да ползва повече от един ПО на територията на съответното кметство или район.

Още тогава възникнаха три проблема

1. Всеки може да се увери с очите си, че немалко ПО надвишават определената площ, както и да подочуе, че зад много ПО се крие едно и също лице. 2. Тъй като в много кметства има и държавни поземлени имоти – болници, професионални гимназии – кметовете (напълно основателно) започнаха да се притесняват, как със слабосилието на общинските си правомощия да контролират решения на могъщи държавни органи (министерства, областни управи). Още повече, че подразделенията на ДНСК се оказаха разтоварени по закон да им съдействат и предпочетоха да се вживяват в ролята на сеирджии. 3. Законите за туризма създадоха особено болезнен проблем, след като допуснаха изграждането на купонджийски мастодонти по плажовете под формата на ПО. И ако вземем предвид факта, че концепцията ПО изпревари двата закона, посветени специално на държавната и общинската собственост, градските пейзажи бяха бързо-бързо оцвъкани с будки и тенекиени колиби под път и над път. А както знаем, завареното положение има често пъти фактическа сила, по-мощна от юридическата. 

В своя звезден миг г-н Валери Симеонов, в качеството си на зам. министър-председател и ресорен министър на строежите прозря, че

ПО имат потенциала на епидемия от срамна болест. И подхвана война. 

Ако въведете в интернет „Валери Симеонов“ (ВС) и „преместваеми обекти“ ще откриете: „ВС поиска забрана на всякакви ПО в курортите. Курортите ни са се превърнали в нискобюджетни арабски пазари“ (BTV); „Под прикритието преместваем обект това всъщност представляват едни огромни незаконни строежи“ (БНТ); и накрая: „Край на незаконните ПО благодарение на ВС“ (СКАТ); „Депутатите подкрепиха войната на ВС с грозните павилиони и сергии“ (OFFNews); „Парламентът прие промените на ВС в ЗУТ, въвеждат ред при ПО“ (Флагман). Подобни са новините – читайте, завидуйте! – разпространявани от БТА, ТАСС, Ройтерс, Синхуа… НАСА… ООН на 13 март 2019 г. Нейсе! Народното събрание прие, г-жа Цецка Цачева подпечата, а г-н Румен Радев постанови обнародването на нововъведенията в ЗУТ. (ДВ 25/ 2019) Родината заприлича все повече на земен рай.

Като заклет читател на „Държавен вестник“ се насладих на уплътнения текст на старите алинеи, очите ми се овлажниха от смелостта и прецизната формулировка на новите – 7,8,9.10,11 – подредени като войници. А липсата на 12-та алинея ме порази с намека си, че тук не бива да очакваме някаква „мръсна дузина“. Защото всичко е вкарано в ред и занапред ПО ще са под конец. Накрая като в реклама на Телешоп измененията на ЗУТ направо се вклиниха в съзнанието ми: и не само това! В един параграф – §42 – волята на депутатите се беше свила като в юмрук, удряйки по масите на кметове от всякакъв калибър, задължавайки ги в рамките на една година да приложат закона с цялата му тежест и сериозност.

Да, ама не! За кой ли път.

Преди заветната година да изтече попитах тук и там прави ли се нещо. Оказа се, че имало време, очаквали се напътствия от… Космоса. Накрая  на 12.02.2020 г. внесох питане до г-н Валери Симеонов в НС. Отговор не получих.

Затова пък година по-късно, след като едно дете загина от ток, захранващ отдавна известен незаконен ПО, пак реших да погледна „Държавен вестник“. Оказа се, че преди да изтече срокът по §42 от ПЗР на ЗУТ той бил…. отменен. Изпаднал е от закона на 25 февруари 2020 по предложение на четирима депутати от ГЕРБ, водени от Даниела Савеклиева, промушено през Закона за туризма. Един от аргументите за отмяната гласи: „Всичко това противоречи на политиката на правителството за намаляване на административната тежест“. Днес номерът на параграфа ми стърчи като надгробен камък насред Закона.

Питам се, какво е мотивирало депутатството да се отметне от волята си? Дават ли си сметка всички гласували премахването на контролния срок, че не само са увековечили миазмата на ПО, но са допринесли косвено за погубването на един детски живот? Колко дечица трябва да „светнат като крушки“ – както пееше в миналото един навярно бъдещ депутат – за да престанем да се радваме на кьорфишеци?  Колко реки от сълзи струва щастието на амбулантната търговия на битака с влияние? Г-н Симеонов, не Ви ли боли, че колегите Ви се подиграха с Вас?

Същата подигравка със Симеонов се разигра в реалността и с варненски трафопост №150, разположен в туземска среда, на 10 метра от един от най-големите клубове на ГЕРБ. Благодарение на г-н Валери Симеонов – тогава министър – ДНСК направи проверка на 12 и 13 октомври  2017 г. и в протокол описа купища нарушения. Около трафопоста може да се напише цяла сага, но ето само няколко факта от проверката: оказа се, че разположеният в района магазин на фирма „Изгрев 2005″ ЕООД (днес е прехвърлен на друга фирма) е не само без разрешителни за поставяне; площта му (90+кв.м.) надхвърля 6 пъти позволената по Наредбата за преместваемите обекти във Варна (15 кв.м). Непосредствено след магазина е изградено помещение от метална конструкция с размери 7,50/2,10 и височина 3,5 м, което се ползва за обслужване на граждани към инкасаторския пункт без предоставени одобрен проект и разрешение за поставяне. Зад трафопоста е изградена ограда без разрешение за строеж. 

Какво се случи, когато изрично поисках от РДНСК – СИР, варненското подразделение на централата, да освободи сервитутите на трафопоста. Г-н Валери Симеонов вече не беше министър. Ето отговора от 28.03.2018 г:

На практика ми беше казано ясно: няма срок и гражданите не разполагат със средства да накарат местната власт да изпълни нарежданията от констативния протокол на ДНСК.

Докато се отнася към гражданската безопасност с пренебрежение, властта може да чуе една позната песен: Пожарът на бунта гори.

Автор: СТИЛИЯН ЙОТОВ

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 22033

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече