Амплоато на ген. Мутафчийски: Обещай ми тревога, обещай ми мерки, без които не мога
Припомняме: Преди две седмици ген. Мутафчийски заяви, че само в България се задават въпроси и брожения с ваксините, докато празнуващата ги безкритично Европа въобще не пита. Внушението: аман от нашето идиотско недоверие, само тук пишман разбирачи, на Запад ги няма.
Още тогава посочихме, че Мутафчийски дълбоко греши и че всъщност в Европа има много сериозен дебат и въпросителни около „Астра Зенека“. И те далеч не са конспиративни, а нормален процес по изясняването на ефективността на ваксината.
Е, две седмици по-късно тази ваксина е вече спряна, след като това стана в още 10 европейски страни и немалко колебащи се. Питаме: как така?
Как така хем не трябваше да си бъркаме носа, дето не разбираме, а в същото време работата с ваксината е прекратена, защото някой внимателно е следил какво става със самата ваксина? А и спирането ѝ сега става в най-лошия възможен момент: когато хиляди получиха първата доза и са на моста между нея и втората. В четвъртък се случи нещо също много необичайно. Дълга пресконференция с участието на щаба НОЩ, която, ако спестим подробностите, имаше следната идея. Щабът обяви, че заразата в момента расте експоненциално и че със сигурност влизаме в трета вълна. Което е вярно. Но бе заявено също, че в момента не може да се наложи локдаун, понеже хората не искат. Което е смешно.
Какъв тогава въобще е смисълът на щаба и на медицинската преценка, ако той, въпреки здравните си опасения, накрая махва с ръка и казва – като не искате, не искате.
Това означава, че щабът отдавна не е медицински орган, а елементарна политическа структура, която пред третата вълна избира популистката вълна, понеже с нея е по-лесно. Да, подхлъзването по „хората това искат“ би им спестило гнева на онези, които са против локдауните. Но ако ще спестява това, по-добре самият щаб да бъде спестен. Мутафчийски, впрочем, не пропусна да отбележи, че по кривата сега може да отсъдим „каква пролет сме си спестили с мерките миналата година“.
Много е трудно да го тълкувам по друг начин, освен този: генералът все още има проблеми с егото за това, че мнозина се питаха дали все пак той не разказва вица с крокодила и пясъка и всъщност би било все едно дали има мерки срещу коронавируса или не. Но аз действително вярвам, че той е прав и сме си спестили много със затварянето преди година. Което е още по-лошо.
Защото ако Мутафчийски наистина мисли, че наличието на мерки през 2020-та и липсата на локдаун сега се отразяват изключително на пандемията с „невиждана ярост“, то сегашната пасивност е много, много безчестна.
Честта изисква да действаш спрямо убежденията и експертизата си, дори и да има хиляди недоволни. Каква в момента е разликата между Мангъров и щаба например? Ето каква. Мангъров твърди, че коронавирусът не е опасна инфекция и заради това трябва да се върнем към „старото нормално“. Щабът твърди, че коронавирусът е много опасен, но въпреки това може да се придържаме към старото нормално.
В първия вариант поне има някаква логическа последователност. Ако ще си популист, по-добре от самото начало, отколкото с внезапен обрат. Не ми се мисли за рядко обсъждания, но много опасен психологически ефект. В момента има хиляди ваксинирани с „Астра Зенека“. На тези хиляди, ваксинирани с „Астра Зенека“, се изпраща послание, че нещо с тази ваксина не е наред. Тези хиляди са живели в страх от коронавируса, а сега започват да живеят, като добавка, със страх спрямо самата ваксина. Освен тях има още пък хиляди други, които наблюдават какво става и постепенно се изпълват с колебания.
Колебания за всичко: за заразата, за ваксината, за собственото си поведение. Това не е просто хаос. А е сериозен риск с психологическото здраве, което и без това е нажежено до червено. Или пък греша – то се оправяше с отваряне на моловете.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
Прегледана: 54118