Месецът на илюзиите: по-малко гласували, по-малко разходи по купуване на гласове

0

Истинският отговор – как ще се подреди следващият парламент зависи от въпроса – колко от нас ще гласуват на 4 април. Ако са малко, картината ще е лесно предвидима. Правителството се разклати. Генералите вече не искаха то да изпълнява своите функции, а военните очакваха заповед, за да се включат. Това се случи тази седмица в Армения.

Опозиционният лидер беше арестуван след масирана кампания по неговото дискредитиране в медиите. Премиерът знаеше, че това не е правилно, но прокуратурата искаше арест, а съдът го разреши. Това се случи тази седмица в Грузия.

Президентът от 2007 до 2012 беше осъден на три години затвор по обвинение в корупция. Това се случи тази седмица във Франция.

Петролът удари 67$ за барел след като големите страни ваксинираха милиони. Това успокои пазарите и даде надежда, че икономиките ще заработят на по-високи обороти. Бензинът и дизела по бензиностанциите тръгнаха бързо нагоре. Това се случи тази седмица и в България.

Още ли си мислите, че у нас се случва нещо уникално? Че тук текат най-оспорваните политически битки, а институциите водят кървава война? Не. На фона на събитията по света в момента, масовото недоволство от институциите и символите на властта, страната ни е място, в което политическите борби са по-скоро кални битки, отколкото кървави сблъсъци.

Трябва ли да сме благодарни, обаче?

Дори и националния си празник не посрещнахме както подобава – обединени и горди. На Шипка не с камъни и дървье, а с думи се замерваха правителство, парламент и президент. Цяла България обаче отдавна тях не гледа. Социалните мрежи създават измамното чувство, че обществото е крайно политизирано, но ако беше така – щяхме да имаме много по-висока от прогнозираната избирателна активност. Обществото по-скоро изглежда демотивирано.

Истинският отговор – как ще се подреди следващият парламент зависи от въпроса – колко от нас ще гласуват на 4 април. Ако са малко, картината ще е лесно предвидима. Ако са повече, може да има изненади. Колко ще са в действителност – никой не знае, защото никой не знае колко са гласоподавателите като цяло по принцип в България.

Факт е, че в България на избори право на глас имат толкова, колкото е приблизително населението на страната в момента. Ако си чужденец и не знаеш нищо за България, ще си кажеш, че тук поддържаме някакъв революционен и уникален за света изборен модел, в който и децата имат право на глас.

Не. У нас при население от 7 милиона право на глас имат 6,7 милиона, защото неизчистването на избирателните списъци от мъртвите души има за цел да свали още повече и без това очаквано ниската избирателна активност.

Така че, ако гласуват около 2 милиона, 80-90 хиляди гласа ще са абсолютно достатъчни за една политическа формация да прескочи 4-процентовата бариера. Ако гласуват около 3 милиона, 120 хиляди гласа вкарват в парламента гарантирано.

Колкото по-малко гласуват, толкова по-малко гласове ще трябва да бъдат печелени или купувани, за да се прескочи бариерата. Ако „единият, вторият или другият“, както би казал моят гост днес Димитър Пенев, не стигнат до четирите процента – държавната субсидия е добра дошла.

Години чакаме някой да изчисти избирателните списъци, но това така и не става. И ние все не можем да разберем – ниска ли е избирателната активност в България? Колко се изкривява картината? Кои печелят от това? Тези въпроси са особено актуални на фона на голямата неизвестна – kолко от избирателите ще се изплашат от COVID-19? Тогава тази изкривена картина може да се окаже още по-деформирана. Тогава и чужденците няма да разберат как се нарежда българският парламент.

Автор: Светослав Иванов

Източник: bTV

Прегледана: 47729

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече