„Новая газета“, руският вестник, който води борба въпреки заплахите и атаките

0

Анастасия Кларк от Франс прес, превод БТА

Кадрите от наблюдателните камери показват как мъж в куриерска униформа пристига с колело пред входа на вестника и разпръсва отровно вещество във въздуха. За „Новая газета“ това е само най-новата атака.

В този ден, 15 март, редакцията на добре познатия руски опозиционен вестник, един от единствените, които открито оспорват линията на Кремъл, и известен с ударните си разследвания, не се съмнява, че е понесла химическа атака, целяща да я сплаши.

„Говори се, че е използвано несмъртоносно отровно вещество от военен тип за отправяне на предупреждение към служителите на вестника или за отмъщение към някой от тях“, каза главният редактор Дмитрий Муратов.

Неколцина служители са се почувствали зле след инцидента и са били нужни няколко дни чистене за премахване на миризмата. Наложило се е дори да се смени част от настилката на уличния тротоар.

А това е само една от многобройните атаки, които е понесъл вестникът, и далеч не най-тежката.

От началото на 2000-те години шестима журналисти на „Новая газета“ са убити заради работата си. Черно-белите им портрети висят един до друг в офисите на вестника в Москва.

„За никого не е тайна, че когато Анна Политковска беше убита, исках да закрия вестника. Този вестник е опасен за живота на хората“, каза със съжаление Муратов.

Анна Политковска
==============
Анна Политковска, която дълги години отразяваше нарушенията на човешки права в руската Чеченска република за „Новая газета“, беше застреляна в жилищния си блок през 2006 г. на 48-годишна възраст.

„Журналистите бяха твърдо против. Те смятаха, че ако закрием вестника, това ще поругае паметта на Анна Политковска. Убедиха ме“, каза Муратов. Той е един от основателите на вестника през 1993 г., когато над руската преса се беше извил вятър на свобода след разпадането на Съветския съюз.

Един от първите „кръстници“ на „Новая газета“ става последният лидер на СССР Михаил Горбачов, който дарява част от паричната премия на своята Нобелова награда за мир, за да може редакцията да купи първите си компютри.

Оптимизмът от тези първи години е останал далеч назад. Идването на власт на Владимир Путин през 2000 г. доведе със себе си озаптяване на независимите медии и гражданското общество и маргинализиране на критичните гласове.

„Новая газета“ обаче продължава да се бори, като пуска броеве три пъти седмично и продължава да разкрива нарушения на човешките права и случаи на корупция.

През 2018 г. вестникът получава необичаен колет: надгробен венец с отрязана овнешка глава с бележка до Денис Коротков, който пише за непрозрачните дейности на наемническата фирма „Вагнер“.
Разследванията му хвърлят светлина върху операциите на „Вагнер“ в чужбина и предполагаемите й връзки с

бизнесмена Евгений Пригожин, смятан за близък до Владимир Путин.
Въпреки тези „подаръци“ Денис Коротков казва, че няма намерение да спре работа или да напусне страната, както направиха други колеги и редакции. „Доста трудно е да се прави журналистика за Русия извън Русия“, отбелязва той.

„Огромна подкрепа от читателите“
========================
По-наскоро „Новая газета“ си навлече гнева на властите на Чечения, като отрази извършваните там екзекуции без съд и присъда.

Няколко дни след тази статия полк от чеченските специални части публикува видеозапис, в който хората му с оръжия в ръце искат от Владимир Путин да даде заповед за защита от „ужасните нападки“ на руския вестник.

През 2009 г. правозащитничката Наталия Естемирова, която е била сътрудничка на „Новая газета“, е отвлечена от дома си и намерена застреляна с куршум в главата.

Според Елена Милашина, която е написала статията за екзекуциите в Чечения, единственият начин за отпор на тези атаки е да се продължи с работата. „За да разберат хората, които са убили колегите ми, че ще има и други журналисти, които да продължат работата им“, каза тя.

Дмитрий Муратов иска да остане оптимист и изтъква „огромната подкрепа на читателите“ на вестника, чието хартиено издание е с тираж 90 000 броя, а сайтът му се посещава от 500 000 читатели дневно.

„Никъде няма да ходим. Ще живеем и работим в Русия“, заяви той.

Прегледана: 67531

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече