„Когато човек е умрял, това е задълго; когато е глупав, това е завинаги.”
Провансалска поговорка
Автоголовете на властта през последната седмица заприличаха на евтини циркови номера – не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Тези дни първият помощник-шегаджия – вместо да затяга прибързано разхлабените мерки – реши да отвори и цирковете. Последиците от триковете на смешниците обаче имат зловещ характер, както в произведение на Стивън Кинг. Но за тези автоголове – по-нататък. Ще следваме логиката от фарс към драма.
В началото бе цирковият фокус „Да настъпим мотиката“. Опитът на правителството да се измъкне от отговорността за предприеманите мерки никого не заблуди, особено когато безумните разпореждания явно идват свише. Така се стигна до поредната „Анти-Радев“ ковид мярка – затварянето на варненските културни учреждения единствено заради посещението на президента по повод 100-годишния юбилей на драматичния театър. Но тъй като нито фактическият разпоредител, нито изпълнителите на волята му имат някаква представа от ценността на художествената култура за истинските варненци, въобще не им мина през ума
каква „народна любов“ ще пожънат.
Културният локдаун изтрая само няколко часа, но и те бяха достатъчни, за да илюстрират герберското безхаберие.
Следващият забавен епизод на самоубийствена пиарщина бяха старателно разпространените фотоси от откриването на предизборната кампания на ГЕРБ в Поморие. Публиката веднага регистрира удивителното сходство с традиционната панахида – свещи, вино, бонбони и смирено кръстещи се гербомолци пред портрета на партийния вожд. Някои по-крайни участници в социалните мрежи дори признаха, че са изпитали моментна прибързана радост от настъпването на дългоочаквана политическа кончина.
На следващия ден стана ясно, че предстои да бъдат пожънати политическите плодове от още един отдавна забит автогол – този със
съзнателното ограничаване на възможностите за гласуване
на българите в чужбина.
Управляващите се надяваха да се скатаят за пореден път, като се прикрият зад легендата за гласовете от Турция, но подцениха радикализирането на нашите сънародници в чужбина, най-вече в САЩ и Великобритания. Ситуацията мигновено бе отиграна от някои български опозиционни партии, а в същото време открива нова ситуация в политическите дискусии за трайно и разумно уреждане на законосъобразни начини за дистанционно гласуване.
Кулминацията на управленския фарс бе достигната на една култова пресконференция на НОЩ, на която „дежурните заподозрени“ формулираха истинската същност на „уникалния български модел“ за борба с пандемията, на който всички подражават. Накратко казано, моделът бе обобщен с посланието „Няма да вземаме мерки, защото няма да работят!“
Първо главният инспектор Кунчев направи научно откритие: „Никой не твърди, че при прилагането на определени мерки вие ще получите липса на епидемия“. И разкри истинската дилема на управляващите – „Какво да правим? С автоматите на улицата и който се появи, да го избиваме?“
След това дойде ред на здравния министър Ангелов, който разясни, че ограничения ще има, когато обществото повярва и е готово да ги спазва. И акцентира върху още една ключова характеристика на българския модел – знае се, че не се знае: „Не се страхувам от мерките, нито от тяхното налагане. Ако трябва да го направим – ще го направим. Кога ще го направим – не знам.“
Разбира се, винаги кулминацията настъпва, когато се изкаже премиерът, а той разкри поредната конспирация: „Има провокатори, които нарочно се събират в някой ресторант и се пускат (в интернет), за да ни принудят да затворим пак целия бранш!“
Оттук нататък автоголовете на властта започнаха да придобиват все по-драматичен (дано да не е трагичен) характер. Прехвърлянето на решенията надолу (с цел бягство от политическа отговорност на правителството) на практика доведе до това, че локалните мерки
лишиха много фирми и работещи
от възможността да кандидатстват за държавна помощ. Защото Законът за мерките и действията по време на извънредното положение изрично посочва, че микро-, малки и средни фирми могат да бъдат компенсирани с процент от оборота за времето, през което са преустановили дейност, но само ако това преустановяване е по силата на заповед на министъра на здравеопазването. Нито една институция не коментира казуса до момента, въпреки че местните власти веднага усетиха в какъв капан ги набута върховният вожд и започнаха да лавират.
В същото време, продължава упоритият отказ на властта да реши проблема със здравните осигуровки на работниците и служителите в неплатен отпуск. По закон те трябва да се поемат от органа, по чието решение е възникнал той (в случая – здравният министър), но ГЕРБ решиха, че самите служители трябва да си ги платят. Това безумие още веднъж илюстрира констатацията на Европейската фондация за условията на живот и труд (със статут на агенция на Европейския съюз). Според наскоро публикуван доклад за ефектите на ковид-кризата върху трудовия пазар и заетостта,
България е на последно място в ЕС
по ниво на подкрепа за пострадалите бизнеси и техните служители, а сривът в заетостта е сред най-тежките на континента.
Накрая, дойде изпълнението със спирането на ваксинирането с „АстраЗенека”. Тук не коментираме самото действие (такива стъпки предприеха редица европейски страни), а типичния за това управление начин на вземането му. Първо здравният министър отсече: „Ако Европейската агенция по лекарствата каже „Спрете тази партида!“ – ние ще я спрем.“ Но само часове по-късно премиерът издаде присъдата – той разпореди преустановяване на ваксинирането с „АстраЗенека“, а те спряха електронния регистър, в който хиляди хора имат запазени часове до края на март.
Както и в предишни случаи, формалната заповед бе издадена от компетентно длъжностно лице, но публично бе обявено, че
решението е взето лично от премиера.
С други думи, повтори се казусът от предишни случаи, когато министър-председателят грубо нарушава определените със закон правомощия на други органи. Точно така преди три седмици, при поредната обиколка с джипката, той отсече, че от началото на март отварят заведенията и „повече по този въпрос няма да се коментира“.
Логично възникват два въпроса. Първо – кой ще носи отговорност за тежките последици от едноличните решения на премиера, измерващи се със стотици починали и хиляди настанени в болница? (Да не говорим за икономическите, социалните и психологическите последици, както и за разпределяне на вината между него и безропотните изпълнители на „мъдрите” му указания…) И второ – защо нито прокуратурата, нито някой друг контролен орган не реагира на поредицата от груби закононарушения (изземване на правомощия)?
Но на тези автоголове ще правим разбор друг път, надяваме се скоро.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
Прегледана: 55399