Вижте ги на какво са заприличали. Вижте ги как сервилничат край Борисов – готови са да му лъскат обувките, че и други неща… Гледат го с влажни погледи, предизвикват цинични забележки у хората, които презират лицемерието и лъжите. Гражданите виждат и се гнусят. Но тези във властта си изграждат защитна стена – гьонсуратлъка – и не им пука. Власт, власт, власт – до дупка. На всяка цена.
Това ги променя дори физически – това, което е вътре в тях избива през тялото и заприличват на… това, което са всъщност.
Николай Нанков напълно отговаря на дефиницията за „щастливото овчарче“. На 28 години вече е зам.-министър на регионалното развитие. После министър, след това отново зам.-министър, заради катастрофата край Своге, където загинаха 20 души и над 30 бяха ранени. Борисов го приласка в джипката и го превърна в „дежурния куфар. На Нанков, когото в МС някои наричат „Заю Баю“, това му харесва до перверзност. Изписано е в погледа му. Възбужда ли се, детска радост ли е – да каже Фройд. Едва ли ще мисли повече от 3 секунди…
Николай Нанков на прага на властта е изглеждал така.
И да не забравяме: Нанков е завършил геогафия и няма хал-хабер от строителство, пътища и магистрали, саниране и прочие дейности, свързани с голямата корупция. Но отговаря точно за това. Защо ли? Той не е просто „куфар“ – има тайни в този куфар…
В лекарския период…
Като лекар и шеф на болница той изглеждаше така. Не му бяха чужди патосът и устремът, но все пак бялата престилка му придаваше известно благородство. С нея вървеше и усещането/очакването за морал.
Бързо заприлича на Каракачанов и любимия Вожд…
За нула време проф. Ангелов се вписа в средата на властта. И заприлича на тези, които вече бяха там. Бялата престилка отиде в килера, дойдоха костюмите – някои доста нелепи – и вътрешният порив да прилича на Вожда.
Вече е опиянен от собствената си значимост и величие…
Промяната застигна лицето и косата му. Това е лично, но ние сме зрители на шоуто и тези промени провокират мнения и коментари, които той не иска да чуе. Жалко. Много жалко. Но желано и мечтано от него. А след това, докторе?
Борисов преди десетина години.
Борисов изглеждаше добре. Дори поведението му бе симпатично и мнозина не криеха симпатиите си. Но хора, какво се случва в тази власт, та нормални на пръв поглед хора толкова бързо заприличват на нещо отблъскващо?
Той все по-често е сърдит, цупи се, хока…
Вечно е сърдит на всички българи, подканя ги нахално да му изразяват благодарят за 50-те левчета, например. Други са виновни за всяка грешка на управлението. Живее в паралелна реалност, от човек с добри намерениея в началото – може би са били добри – се превръща в сатрап, който е роб на своите интереси и на интересите на мафиотски кръг и диктатор за останалите.
Това е… това, което виждате и си мислите…
Накрая неминуемо се стига до деградацията … Ужас и отвращение. Не, не че е сниман спящ, а че всичко това се случва. Че той умишлено се оказва в това състояние. Чекмедже, пачки, злато, пищов… Това ли е всичко, за което е мечтал? Това ли е всичко, което предлага на обществото и гражданите?
Списъкът е отвратително дълъг.
Свинщина!
Мислете.
Автор: Фог нюз
Източник: Frognews.bg
Прегледана: 68517