Мнение: Свободата на словото в България е в задънена улица

0

В годишния индекс на “Репортери без граници” за свобода на словото за 2021 година България заема 112-о място, което е с едно ниво по-ниско от миналата година. “Дневник” разговаря с Павол Салай, регионален координатор на организацията за Европейския съюз и Балканите за ситуацията в страната.

– Какво означава тенденцията България да пада в класацията на “Репортери без граници”?

– Свободата на словото в България продължава да се влошава, като тя заема последно място по свобода на словото не само в целия Европейски съюз, но се представя по-зле в сравнение с други държави от Западните Балкани и региона. Конфликтите на интереси в медийния сектор, физическите заплахи към сигурността на журналистите и неспиращият институционален натиск са довели свободата на словото в България до задънена улица.

– Силна журналистика има, когато обществото я търси и защитава. Премината ли е в България точката, отвъд която обществото не се интересува от качествена информация и се брани свободата на медиите?

– Не. В България все още има търсене на качествена журналистика и достоверна информация. Това се вижда от факта, че все още има смели журналисти, хора, които работят спрямо професионалните и етичните стандарти на медийния кодекс. Сигурен съм, че много българи, които живеят в страната или в чужбина, четат чужди медии и не могат да си представят живота без такива издания. Когато става въпрос за международни новини, всички издания в България – независими или проправителствени, се позовават на чужди издания. Може ли някой да си представи живота без достоверна международна информация във времената на световна здравна криза.

Трябва да сме наясно, че това важи и за информацията за националната ни политика и икономика, която може да бъде представена в цялата й сложност само от медии, които работят на терен, познават контекста.

– Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформацията.

– Независимите медии наистина са на ръба на изчезването в България, но “Репортери без граници” ще се бори за свободата на пресата в България, дори ако остане само един независим журналист. Настоящата коронавирусна криза показва колко много се нуждаем от медиите, за да научим, обсъдим и приложим най-добрите мерки за борба срещу разпространението на коронавируса.

Нуждаем се от тях, за да правят разлика между достоверна информация и дезинформация за вируса и ваксините. Това е въпрос на живот и смърт. Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформацията. Убеден съм, че много българи го знаят, макар че отиващото си правителство не се интересува много.

– Каква е рецептата за промяна на медийната среда в България?

– Ние предложихме на партиите инструменти за справяне с кризата с медиите малко преди последните предсрочни избори. Надяваме се темата да влезе в дебата на партиите, които станаха част от новия парламент, в самите медии и сред широката общественост. Предложенията целят не само да има свободни медии, но и да има условия за такива, които да предоставят качествена и достоверна информация. В целия свят се забелязва тенденция за все по-занижаващо се доверие в медиите и журналистите трябва всеки ден да се борят да върнат отново това доверие.

За съжаление медиите трябва да водят неравна битка със социалните мрежи, където фалшивите новини се разпространяват със скорост в пъти по-бърза от тази на достоверната информация. Правилата на играта на нашето глобално цифрово информационно пространство трябва да се променят и затова излязохме с инициативата “Информация и демокрация”, чието международно партньорство до момента е одобрено от 42 държави, включително България.

– Докладът на “Репортери без граници” за Европа се концентрира много повече върху Унгария, Виктор Орбан и Полша, отколкото върху България, която по отношение на медийна свобода е в категория с Турция, Беларус и Русия.

– Вярно е, че за разлика от Унгария или Полша самото физическо съществуване на журналисти в България е изложено на риск. Въпреки че Световният индекс за свобода на печата не е класация на правителствата, причината, поради която посочихме режима на Виктор Орбан, е опасността на неговата идеология, нейното влияние върху други страни и предизвикателството, което това представлява за ЕС. Орбан отправя открит иск за “нелиберална демокрация” и показва упорита и силна политическа воля за потискане на свободата на печата, която последователно се прилага от унгарските институции. Освен това неговият режим сега вдъхновява и си сътрудничи с управляващите партии в Полша и Словения. Орбан създаде антимодел на свободата на печата и ЕС се бори да я оспори.

– Как ще отговорите на критиките, че може би има нещо не много наред с методологията на индекса. Повод за подобно съмнение е, че медийната среда в България е оценена като тревожна позиция, а държави от Западните Балкани, които не са част от Европейския съюз и не са известни със свободни медии, заемат по-добри позиции в класацията.

– Методологията на “Репортери без граници” е правилна и солидна. В някои области страните от Западните Балкани се представят по-добре от България. Например в България през 2020 г. сме регистрирали повече насилие над журналисти, отколкото в страните от Западните Балкани, с изключение на Сърбия.

От друга страна, сръбските институции са положили усилия за борба с безнаказаността на престъпления, извършени срещу журналисти, а също така са създали механизъм за бързо предупреждение в случаи на нападения срещу журналисти. Като се има предвид това, 93-то място на Сърбия е много ниско в Европа и журналистите в страната също са подложени на политически атаки и тормоз над държавни институции.

Но българското правителство не е предприело значителни мерки за подобряване на свободата на печата през последната година. Усилията на някои от правителствата на Западните Балкани са може би мотивирани, наред с другото, от перспективата за членство в Европейския съюз, важна стъпка, която България вече постигна.

Прегледана: 27949

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече