Политическата съдба на Караянчева, след като се издъни яко в битката с ДПС в Кърджали
След всички истерични плонжове в краката на Борисов, Цвета се издъни яко в битката с ДПС за Кърджали и, ако вземе единственото възможно депутатско място от региона, едва ли ще помирише отново председателския стол в парламента.
Пред изборната урна в неделя, председателката на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева заяви:„Гласувах за стабилност и прозрачност в управлението на страната. Гласувах за това да продължим да надграждаме всичко, което сме постигнали!”
Постигнатото от нея в един от най-срамните парламентарни мандати го видяхме. А сега ще видим как ще да я ползва началникът й Бойко Борисов в 45-ото народно представителство, ако се промуши за депутат. Но понеже шефът няма приятели, милостта му този път едва ли ще я споходи. С оглед на досегашните си заслуги Цвета надали ще остане да ходи пеша, както преди време тя посъветва критиците на метрото.
Машинната инженерка е и достатъчно еластична, за да страда по опетнената си в оня запис на Борисов, репутация. Отказът си да се оттегли с достойнство тя компилира с риторичния въпрос: “А може би трябваше да потъна в небитието, да изчезна може би от лицето на земята заради едно изречение по мой адрес, което предполагаемият записван категорично и многократно отрича да е казвал?!”
Виж, за последиците върху психиката й от евентуалното партийно-властово отлъчване може да има притеснения. След яростните дебати по искането на оставката й миналата година Караянчева призна, че „имаше моменти, когато на самата мен ми се искаше да изчезна – направо да скоча от някоя канара от Родопите“. В тази връзка следва да бъде разчетен и изводът й: „Трудно е да си жена в политиката, както вероятно добре знаете.” Не, че знаем в детайли, но при липсата на достатъчно информация разчитаме на източниците отвътре.
А най-надеждният от тях е същият онзи запис с гласа, който си прилича като две капки вода с премиерския. Та в него Караянчева беше посъветвана просто да си каже, че е проста, за да се съобразят с нейната простотия, обясняваща всичко. Което не било обаче задължително недостатък, напротив – било огромно предимство. Така правел притежателят на гласа, за когото „когато си прост, е лесно“. Така оправял – с 200, безчет умници у нас и в Европа, предизвиквайки възхита у главния прокурор Гешев: „Абе аз обичам да се праим на луд, ма вие, господин премиер, май се правите много успешно! Не, бе, викам, братко – прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен!“
Е, дано поне сме се отървали недоразумениято Цвета като началник на парламента!
Автор: Огнян Стойчев
Източник: „Банкеръ“
Прегледана: 87482