Прокуратурата иззе функциите на МВР! Редно ли е и каква е заплахата?

Преди известно време споделих впечатлението си, че прокуратурата се превръща в полиция. Процес, изключително вреден за правовата държава. Въоръженото звено към главния прокурор, наречено „Бюро по защита“; отчитането на акции и арести като успех (направено от самия главен прокурор в изказване пред парламента, когато се похвали с ареста на действащ министър);
и изоставянето на всякаква неутралност при представянето на разследванията пред обществеността са най-ярките преки доказателства за това.

Последното е изключително сериозен проблем не само защото нарушава презумпцията за невиновност, както обикновено се казва, и с право. Но една от ключовите характеристики на прокуратурата у нас, като част от определен исторически тип система на наказателно правосъдие, е, че

прокурорът е не само обвинител, но и ръководно-решаващ орган

на силно развитата досъдебна фаза на процеса, още на която се провежда пълно доказване. Това съчетаване на обвинителна и ръководно-решаваща функция изисква от прокурора на още по-силно основание да бъде обективен, неутрален и безпристрастен, да събира както обвинителни, така и оневиняващи доказателства, да бъде сдържан при оценките си. Защото работата му не е само да представи и защити пред съда дадена обвинителна теза от името на обществото. Напротив, на досъдебната фаза той не е противопоставен на другата страна – обвиняемия, просто защото там страни няма.

За съжаление с риалити форматите, които мощно ни се прожектират (особено в последно време), това разбиране за мястото и функциите на прокуратурата де факто е изоставено от нейното ръководство. Защото ръководно-решаващата функция предполага у теб да са и ножът, и хлябът, и вдига много стандарта за качество на работата ти – след като сам ти ръководиш събирането на доказателствата, решаваш дали ще има обвинение, или няма да има, но и какво ще покажеш на публиката от събраните доказателства например.

Това ти дава възможност да моделираш не само разследването, но и как неговите резултати ще бъдат възприети от публиката. И когато стане очевидно търсенето на обществено одобрение на силови или тайни акции – арести, претърсвания и изземвания, приложение на специални разузнавателни средства и пр., а не процесуални резултати под формата на законосъобразни крайни магистратски актове по правилно приложение на закона

проблемът заплашва да срути самите устои на системата на наказателното правосъдие

такава каквато е замислена.

Днешното (в петък – бел. ред.) награждаване от главния прокурор на участниците в шпионската акция е поредното доказателство за горните думи – не че има нещо лошо някой да бъде награден за добре свършена работа, но просто още по средата на разследването няма как да бъде оценено дали работата е добре свършена. Не е възможно. Защото работата няма как да е приключила със задържането на няколко лица и създаденото убеждение у масовия зрител на риалити формата от прожектираните и коментирани масово доказателства, че тези лица са шпиони.
Обаче отвсякъде излиза, че същината на работата се възприема като да е именно в това.

Доказва го и споменатото по-горе дело срещу действащия министър – и то се отчете като успех с ареста. И като че и приключи на тоя етап.

Автор: Андрей Янкулов

Източник: „Дневник“

Прегледана: 84527