Мнение: Защо 24 май не става за национален празник?

0

Публикацията е от фейсбук страницата на Юлиан Попов – председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация, бивш служебен министър на околната среда и водите, един от създателите на Нов български университет, въвел модерното дистанционно обучение в България, два пъти класиран от брюкселската агенция Euractiv като една от най-влиятелни фигури в европейската енергийна политика.

Защо 24 май не става за национален празник?

Утре ще чуем стотици гласове в защита на идеята, че 24 май трябва да е национален празник. Не става. Защо?

1. Преди всичко трябва да си кажем, че не е голяма трагедия една страна да няма национален празник. Има различни празници, някой от тях може да сметнем за по-истински и по-важен от другите. Може спокойно да се откажем от идеята, че трябва един празник да е национален или че въобще такова нещо ни трябва на всяка цена.

2. Предложението 24 май да е национален празник веднага предизвиква въпроса празник на какво точно е. В главата ни изниква клишето „на славянската култура и писменост“. Такова нещо няма. Славянска култура има дотолкова, доколкото има всякаква култура – азиатска, африканска, европейска. Нищо специфично. Славяни всякакви, пишат с различни азбуки. Културите им са много различни. Да оставим настрана и съмнителното твърдение за съществуването на национална култура.

3. Идеята също повдига въпроса какви всъщност са Кирил и Методий. Българи? Не са. Ако са гърци, това само по себе си е достатъчно, за да се откажем от идеята. Питайте в Скопие. Ще се окажат македонски славяни. Влизаме в една абсурдна разправия.

4. Глаголицата ли ще обявим като основополагащ национален символ? Нелепа идея. Добре, кирилицата. Кирилицата обаче е адаптирана гръцка азбука. Това е като порива да обявим, че само в България има кисело мляко и бяло сирене.

5. Добре, не е за Кирил и Методий, те само са започнали, но истинското дело е на Преславската книжовна школа. Защо тогава 24 май? И защо въобще събитие, което предхожда с 10 века идеята за нация да бъде обявявано за национален празник? Това напомня на манията от едно време всяко историческо събитие, от предисторически времена, да бъде обявявано за безспорна стъпка към диктатурата на пролетариата.

6. Поривът да обявяваме 24 май за национален празник се корени до голяма степен във факта, че по време на комунизма това беше единственият относително неопорочен празник. Беше хубаво, весело, пролетно, без (почти) портрети на Ленин и Георги Димитров. Следователно празникът е национален.

7. Другата версия е, че това е празник на образованието и науката (Напред, науката е слънце…). За да приемем тази версия, ще трябва да изчакаме 20 години и да видим дали България ще излезе от дъното на всички научни и образователни класации в Европа и тогава да опитаме пак. Иначе става като „От Искаро по-дълбоко нема…“.

8. Национален празник, който изключва 10% от българските граждани (или два пъти по толкова ако включим и ромското население) е като да направиш деня на белите хора национален празник в Германия. Имаше подобен опит.

9. Обявяването на 24 май за националния празник е също дълбоко манипулативен, който определя славянската ни принадлежност като най-важното нещо, което ни дефинира като българи. Нали знаете кой подскача от радост при подобна идея? Отделно, че етнически не сме славяни, но това е друга история.

10. Ако 24 май стане национален празник, това означава да го политизираме. Националният празник е политическа конструкция. С други думи ще съсипем един чудесен, ведър и отворен празник. Едва ли не единственият останал неопорочен празник.

Независимо, че 24 май не става за национален празник, това е всенароден празник. Хубав, весел, смислен празник. Празник, който хората обичат, който ни кара да мислим за словото, за образоваността, който ни подканя да признаем приноса на таланта, да обърнем заедно, поне за един ден, гръб на вулгарността, да си преговорим няколко урока от историята, да се разходим усмихнати по улицата. Политическата институционализация на празника само ще го унищожи. И нищо съществено няма да ни каже.

А ако толкова много ни трябва национален празник, логично е да обявим някоя по-малко известна, но по-институционална дата, например първото заседание на Учредителното събрание или друга дата, която е реално свързана с дефиниране на държавата.

Прегледана: 89878

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече