Как се управляваше коронаризата у нас: Грешки, закъснели решения и популизъм

0

Много грешки, закъснели решения и популизъм са допуснали здравните власти и предишното правителство при управлението на коронакризата у нас. Голямата жертва на всичко това са хронично болните хора. Проследяваните диспансерно болни през преминалите вълни на епидемията са намалели сериозно. Част от тези хора са изчезнали от статитиката, защото са починали. 

Това показва анализът за здравното обслужване на населението по време на коронавирусната епидемия на Националния център по обществено здраве и анализи, съобщи в. Сега. Докладът бе възложен от служебния министър Стойчо Кацаров, който обаче се въздържа да се включи в представянето на данните. 

България е на относително по-добри позиции по заболеваемост от COVID-19 по време на епидемията – на 21 място в ЕС, но много по-напред по показател смъртност на населението, като тук страната заема трета позиция, коментира шефът на НЦОЗА доц. Христо Хинков. Страната ни се представя зле спрямо другите в ЕС по показател предотвратима смъртност благодарение на превенция. Още по-зле е класацията ни по показател смъртност, която би могла да се предотврати с по-добро лечение. Средната продължителност на живота през 2020 г. у нас е намаляла с 1,5 г. Тези данни показват, че едно от обясненията за високата смъртност са неуспехите на самата здравна система да овладее ситуацията. България пристъпи към масово затваряне на болници по време на първия локдаун, което е осуетило възможността за лечение на много хора, за тях не е помислено, коментира шефът на НЦОЗА доц. Христо Хинков.Той отново припомни, че за високата смъртност допринасят именно структурни предпоставки като по-висока обща заболеваемост на населението и по-ниска продължителност на живота. Няма уникална причина за високата смъртност в България, някакво извънредно обяснение, считат експертите. Оттам обясняват високата смъртност спрямо заболеваемостта и с голям броя неотчетени от официалната статистика болни. 

На този фон съставът на Националния оперативен щаб не бе оптимален – в него липсваха достатъчно епидемиолози и вирусолози, което не позволи взимането на адекватни решения в редица случаи, изтъкна още Хинков. Според анализа на центъра една от големите грешки в управлението на самата система е равномерното определяне на процент легла във всички болници, независимо от специализацията. Това доведе до заразяване на много лекари и не е добро решение, макар да е трудно да се прецени доколко е било възможно създаването на чисти ковид болници-този въпрос изисква допълнителен анализ, считат още експертите от центъра. Като грешка на щаба и правителството се отчита липсата на адекватни мерки за укрепвнане на болничната база след първия локдаун и закъснялата финансова подкрепа за системата. Едва през ноември и декември, 2020 г. бяха заложени сериозни суми в подкрепа на здравеопазването, изтъкна Хинков. Анализът на центъра на предприеманите от НОЩ и кабинета мерки пък показва, че голяма част от тях са били половинчати и непоследователни. Щабът и правителството са се водили в много случаи от политико-популистка целесъобразност, вместо медицинска, изтъкна Хинков. Очаква се анализът с подробните данни да бъде публикуван по-късно днес. 

В процеса на ваксинация бе подценена ролята на джипитата и се разчиташе на зелени коридори, изтъкна още Хинков. Според него като цяло към управлението на коронакризата е възникнало недоверие и това е една от причините за ниския интерес към ваксинирането. 

Анализът бе възложен от служебния министър Стойчо Кацаров на Националния център по обществено здраве и анализи в края на май. Проверката на експертите покрива целия период от началото на кризата – от 1 март, 2020 година до края на май, 2021 г. От центъра се очаква да посочи причините за високата смъртност у нас, като направи серия от аналитични разрези – смъртност по възрастови групи, по седмици, по области. Ще се анализира и дейността на всички звена, ангажирани пряко със здравното обслужване – спешна медицинска помощ, извънболнична и болнична помощ, дейност на лабораториите. Ще бъде оценена и работата на Националния оперативен щаб, дейността на останалите управленски нива – РЗИ, Национален център за заразни и паразитни болести, НЗОК и др. Очаква се да бъдат представени и резултати от анализа на противоепидемичните мерки. 

Прегледана: 109840

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече