ЕС замразява разширяването към Балканите, разочарован от България и Румъния

0

EURACTIV.com и Ройтерс

Опасявайки се от политическа реакция в държавите-членки, ЕС повече не може да е съгласен да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, на които някога е обещано да станат част от Съюза. Това се разбира от казаното от четирима дипломати и от вътрешен документ.

Задънената улица за декларацията от срещата на високо равнище на лидерите на ЕС и Балканите на 6 октомври е най-лошият момент от стратегията на Брюксел за привличане на Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония в блока. Това съвпада с разгарянето на напрежението на границата между Косово и Сърбия.

На срещата на върха ЕС планира да повтори обещанието си, дадено преди 18 години в Солун – да даде „своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани“, показва проект на декларация за срещата на върха от 11 септември. За това е имало поне два кръга преговори без съгласие, казаха дипломати.

Държавите от ЕС няма да разкрият позициите си, но богатите северни страни като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България от 2007 г. и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, което обърна много британци срещу ЕС.

България е против присъединяването на Северна Македония поради нерешени двустранни проблеми.

Дори да се постигне някакво съгласие, напрежението отразява невъзможността ЕС да осъществи плана си за „приятелски кръг“ от Украйна до Тунис, като предлага по-тесни връзки, търговия и помощ.

Вместо това Китай и Русия посягат натам с инвестиции и влияние. През януари Сърбия беше първата европейска държава, получила китайски ваксини срещу COVID-19 за масова употреба.

ЕС също така косвено изостря напрежението в района, където живеят 20 милиона души, казват дипломати, защото балканските граждани мечтаеха да се присъединят към ЕС след етническите войни през 90-те години, когато Югославия се разпадна.

Войските на НАТО засилиха патрулирането в Косово в понеделник близо до граничните пунктове, които бяха блокирани от местни сърби, разгневени от забраната за влизане в страната на автомобили със сръбски номера.

Сърбия не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и започна военни маневри близо до границата.

„Те трябва да се държат лошо, за да бъдат забелязани“, каза висш дипломат от ЕС в Брюксел, ангажиран с политиката на Балканите. „На Балканите има влошаване, което произтича от загубения интерес към ЕС“, допълни той.

ЕС и САЩ призоваха за спокойствие и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започна тридневно пътуване до шестте балкански държави, за да покаже ангажимента на изпълнителната власт на ЕС към региона.

„Няма да стигнем доникъде“

По време на първата си спирка в Албания фон дер Лайен каза, че стои зад обещанието, че бъдещето на Албания е в ЕС.

Но доверието в ЕС е нарушено, особено след като Франция и Нидерлавдия временно спряха процеса на разширяване преди две години и сега България го блокира.

Косово и Сърбия се чувстват разочаровани от Съединените щати, след като бяха поканени в Белия дом преди година от тогавашния президент Доналд Тръмп да подпишат договор за нормализиране на икономическите отношения, само за да се види, че тя ще се провали. ЕС не спази обещанието си да разреши безвизово пътуване за Косово.

Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция за това, че не са принудили България да отмени ветото си. Напредъкът на Албания също е спрян, защото страната е свързана със Северна Македония в процеса на разширяване.

„Докато имате толкова много държави-членки, които по една или друга причина смятат, че не е правилно ЕС да се разширява повече, наистина няма да стигнем доникъде“, каза Джон О’Бренан, експерт по интеграцията в ЕС в университета Мейнут в Ирландия.

Въпреки че обществената подкрепа за членството в ЕС като цяло е висока в страните от Западните Балкани, може да се твърди, че тази перспектива е по-малко привлекателна за лидерите в някои страни от Западните Балкани, по-специално Сърбия. Водена от своя авторитарен президент Александър Вучич, Сърбия твърди, че иска да бъде членка на ЕС, но прави твърде малко за постигането на тази цел.

Прегледана: 158110

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече