„По-добре грешно, отколкото никога“. С този девиз българското общество и неговите институции започнаха борбата с поредната вълна на пандемията. Вирусите обикновено нанасят най-големи щети на най-слабите. Година и половина след началото на пандемията държавата и голяма част от обществото вече не желаят да покажат съпричастност към неспирно нарастващата купчина с трупове, която бедствието оставя след себе си.
Мнозина смятат, че 1-2% смъртност е нещо като обикновен грип. Нищо, че върху цялото население това са около 100 000 мъртъвци. Други изобщо не вярват, че Ковид съществува. Трети, че съществува, но точно тях няма да ги пипне. Четвърти са в истерия, че ще ги пипне и са готови да си сложат по три бустера. Пети са в истерия и от вируса, и от ваксината. Всичко това е обилно подправено с всякакви идеологии и фалшиви новини, които имат за цел да оправдаят една болна реакция.
Нормалните реакции са твърде малко и обикновено закъснели.
Социолозите наричат това умора от ограничителните мерки, липса на информация, грешен пиар подход на властта, но има и друга хипотеза – вирусът просто оголи дехуманизацията и абсурдите на българското общество. Те важат, както за „обикновения“ човек, така и за политиците. Част от градските либерали са готови да жертват твърде много от свободата си, а националистите – значителна част от нацията си.
Целият този абсурд съвсем логично се пренесе на политическото поле.
Служебното правителство е подложено на масирана атака буквално от всички по-големи партии заради въвеждането на зелените сертификати. Нито партиите, нито голяма част от техните избиратели желаят да се огледат наоколо, за да си сверят часовника по другите държави. Какво се случва по света?
Путин вкара Русия в пореден локдаун, защото ваксинираното население е около 40%. Страната отбелязва рекорден брой случаи и по 1000 починали на ден. Тенденцията е за увеличение. В Сърбия са въведени зелени сертификати, защото страната отбелязва рекорден брой случаи. В Румъния се въвежда полицейски час, а в по-големите градове се въвежда системата на зелените сертификати. В румънските болници няма места и пациентите се изнасят към Унгария. Всички държави в Източна Европа с малък брой ваксинирани граждани отбелязват огромна смъртност и бяха принудени да наложат мерки.
Балканците, които се подиграваха на Западна Европа за бруталните ограничения през миналата зима, сега трябва да преживеят всичко това още веднъж. Част от тях няма да го преживеят.
Как се справя България?
Очаквано зле. Служебното правителство пропиля два месеца с надеждата, че платото от 2000 заразени на ден ще се задържи. Това бе нереалистично очакване, предвид случващото се по онова време в Русия и Сърбия. Още в началото на септември Русия отбелязваше рекордна смъртност, а Сърбия рекорден брой заразени. По това време в България мерки практически нямаше.
Именно тогава здравният министър Стойчо Кацаров трябваше да се вслуша в предложенията на главния здравен инспектор Ангел Кунчев и да въведе зеления сертификат с предизвестие от поне 45 дни. Това щеше да създаде предвидимост на мерките и голяма част от колебаещите се хора щяха да успеят да се ваксинират навреме.
Зеленият сертификат представлява ограничителна мярка, която има ефекта на мек локдаун. Тя поощрява ваксинацията, но не спира и тези, които не я желаят – стига да се тестват. Системата, ако се спазва, допринася в значителна степен за запазване на някакъв социален живот и активизира тестването за вируса. Ако се приеме грубо, че ваксината предпазва около 50% от заразяване, зеленият сертификат би трябвало да намали двойно репродуктивното число на вируса, а масовото тестване би трябвало да изолира част от заразените, които участват активно в гражданския оборот. Всичко звучи логично и може да се използва известно време, докато кризата отмине.
В България обаче системата бе въведена от вторник за четвъртък. Причината за това бе, че служебното правителство дълго време не желаеше да предприема непопулярни мерки, които да ударят по президента преди изборите. Това, което не се прецени добре, е, че самите обстоятелства направиха мерките неизбежни и то в разгара на кампанията. Зеленият сертификат бе въведен по абсолютно нелеп начин с потенциал да засегне повече президента, отколкото, ако това бе направено по-рано.
Това, което пази Румен Радев, е безсмислената критика на политическите партии, които също не желаят да губят гласове, подкрепяйки непопулярни ограничителни мерки. Политиците се оказаха огледален образ на масовите нагласи – някои отричат вируса, другите отричат мерките, трети посочват хаоса, който бе създаден, четвърти предлагат популистки решения, които вирусолозите отричат. Общото между всички партии е, че не предлагат решения на кризата.
Нелепи реакции
Оставката на Стойчо Кацаров бе поиска от БСП и ГЕРБ по абсолютно безпардонен начин. Да, Стойчо Кацаров е бивш антиваксър, който първоначално отричаше пандемията, зелените сертификати и изобщо реалността. Стойчо Кацаров си мислеше, че може да поддържа една доста либерална линия и като здравен министър, но реалността накрая го затисна и той бе длъжен да направи нещо. Цялата работа е там, че Кацаров бе принуден да приеме реалността, докато партиите все още я отричат.
Бившият здравен министър Костадин Ангелов имаше наглостта да критикува своя колега, след като на 1 март отвори кръчмите, въпреки че виждаше как британският вариант настъпва като валяк. След десет дни Ангелов бе принуден да наложи локдаун, но така и не изчисли колко човешки живота коства решението му да не се опъне на Бойко Борисов. Абсурдното бе, че и кръчмите загубиха още повече.
Сега лидерът на БСП Корнелия Нинова пипна за втори път Ковид, а няколко дни по-късно се обяви срещу зелените сертификати.
Къде бяха партиите през септември, че сега критикуват Стойчо Кацаров? Някой каза ли тогава какво трябва да се направи предварително? Общото говорене бе, че хората трябва да се ваксинират, но хората не желаеха да се ваксинират, а вирусът се разпространяваше и проблеми нямаше. Ами сега? Кой трябва да поеме отговорност? Стойчо Кацаров взе някакво решение, наложи го по грешен начин и сега го отстоява. Президентът не се скри и също подкрепи министъра си. Какво предлагат партиите?
След 14 ноември се очертава управление на широко коалиционно правителство. Ако се съди по партийните реакция към четвъртата вълна, след изборите ще се качим на новата въртележка на колективната безотговорност. Пак. Или просто няма да слезем от тази.
Автор: Красен Николов, Юрактив.бг
Прегледана: 157580