Ако Кирил Петков трябва да се оттегли от политиката, какво да кажем за тези трима политици
Ако Кирил Петков трябва да се оттегли заради двойното си гражданство, какво да кажем за тези трима политици? Едно е да си нарушил административни правила, съвсем друго е да си се оплел до шия в корупционни афери.
Даниел Смилов, Дойче Веле
Решението на КС по казуса “Кирил Петков” повдига най-вече политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не трябва да се оттегли от предизборната кампания, тъй като е заемал поста министър в нарушение на конституцията.
Всъщност смисълът на решението на КС, което излиза в разгара на кампанията, е точно да повдигне този въпрос. Всички останали приказки за “правните последици” за “нищожния министър” са само драматизация по основната тема – евентуалното отстраняване на Петков от политиката.
Красимир Каракачанов пръв излезе с аргумента, че е необходимо да се мери с един и същ аршин за всички. Представете си, каза той, ако аз (тоест, Каракачанов) бях извършил нарушението, какъв вой щеше да се вдигне. Тук той несъмнено е прав, макар че аналогията му е непълна, защото някои хора когато и по какъвто и повод да си тръгнат от политиката, все ще закъснеят.
Ако Петков се оттегли, България ще се окаже в абсурдна ситуация
Ако се извади един и същ аршин на политическата маса и ако в резултат от това Петков се оттегли, България ще попадне в следната абсурдна ситуация: млад и талантлив политик се оттегля заради гръмко оповестено нарушение на конституцията, докато един куп не толкова млади и талантливи политици, чиято корупционна слава се носи по света, си остават в политиката като съвсем конституционни и дори законосъобразни. Може би наистина най-силният ход на Петков би бил да се оттегли – за да лъсне цялото лицемерие на „конституционносъобразната” корупция в политическата ни система.
И наистина: ако Петков трябва да се оттегли заради двойното си гражданство, какво да кажат следните политически лица в България:
– Бойко Борисов: Списъкът му с “конституционносъобразни”, но скандални истории е наистина впечатляващ – ще свърши статията, докато го преполовим. Затова ще се ограничим с един-два примера. Докато прокуратурата допуска, че Петков умишлено е скрил информация за двойното си гражданство (и така е извършил престъпление), на нея и през ум не ѝ минава, че Борисов може да е знаел за схемата, по която Васил Божков е ощетил хазната със стотици милиони левове от хазартни такси. Къде ли се е заврял еднаквият аршин в този случай? Този аршин го няма и за Мата Хари: така и не разбрахме коя е тя и как е внесла 1 милион в злато и банкноти в покоите на иначе конституционносъобразния ни бивш премиер;
– ДП: Имаше едно лице ДП, за което излязоха компрометиращи информации в тефтерчето на Златанов – тогава шеф на една от бухалките на властта, предшественица на КПКОНПИ. По случая от прокуратурата най-напред казаха, че ставало дума не за ДП, а за някого, който се нарича 10. Но след като тази камуфлажна версия не хвана дикиш, въпросното тефтерче беше „откраднато” от вещо лице, докато то (лицето) се облекчавало в храстите. Ако от тази истинска история следва нещо, то е, че срещу ДП няма и не може да има доказателства, дори когато в даден момент такива са налични. А за същото лице Конституционният съд постанови, че то си е останало депутат въпреки че за определен момент беше назначено за шеф на ДАНС и дори известна журналистка успя да му вземе интервю в това качество. Но въпреки тази несъвместимост, изразяваща се в принадлежност едновременно и към законодателната, и към изпълнителната власт, ДП си остана напълно конституционносъбразен. Вярно е, че заради тези, а и много други проблеми, Бойко Борисов в един момент заяви, че това лице се е оттеглило не само от политиката, ами направо в Дубай. Но Борисов и много други неща е казвал. Изглежда вече и Вашингтон не вярва на подобни сълзливи разкази, защото наскоро вкара човек с инициали ДП в списъка „Магнитски”;
– Ахмед Доган: Освен горд собственик на електроцентрала, удълбано с държавни пари частно пристанище, студен резерв, частично незаконни сараи и яхтен кей, регистриран като земеделски имот, Ахмед Доган е и прочут хидроинженер, получил милионен хонорар за язовирна дейност. В хонорара даже от ВАС не бе открит конфликт на интереси, защото той бил взет, след като е влязъл в сила законът за конфликт на интереси, но е бил получен по договор, сключен преди влизането на закона в сила. (Ако не разбирате логиката на този аргумент, причината може да не е у вас, а у ВАС.)
Истинската цел на „конституционния хор“ срещу Кирил Петков
С две думи: ако се мери с един и същ аршин и Кирил Пеков се оттегли заради “противоконституционността” си като министър, изброените по-горе лица какво трябва да направят? Принципът на пропорционалността би изисквал харакири или поне отъркалване в катран и перушина. Но, слава Богу, все още (и въпреки Конституционния ни съд) сме в Европейския съюз, в който подобни диващини са недопустими. Принципът на пропорционалността в европейски контекст би изисквал само оттегляне на лидерите на ГЕРБ и ДПС, както и доброволното саморазпускане на тези организации. Едно чисто начало изглежда и разумен изход за страната от сегашната политическа каша.
Истинската цел на “конституционния хор” срещу Кирил Петков не е да се прилага някакъв еднакъв аршин за всички. И при най-лежерно и несъсредоточено прилагане този аршин би сложил край на политическите кариери на много бивши народни любимци и ноторни политически фигури. Това, на което тези фигури се надяват, е Кирил Петков да си остане в политиката, а те да могат да казват: ние сме безспорно маскари, но и новите не са стока. Ето, „Демократична България“ не спазва закона и иска да се регистрира с електронен подпис, а Кирил Петков излезе направо „противоконституционен”.
Това, разбира се, е лицемерие на квадрат. Все пак едно е да си нарушил административни правила (пък било то и конституционно закрепени), друго е да си се оплел в корупционни афери, чиято миризма се носи чак зад Атлантическия океан. И с какъвто и съд да захлупваме смърдящата купчина – било то конституционен, административен или дори с голям меден казан – тази миризма няма да изчезне. Именно тя е големият проблем на България, а не гражданството на този или онзи.
Прегледана: 156985