На Торбалан не му трябва банка

0

Във Франция чух следния виц: Сенегалски министър на строителството се срещнал в Париж със своя френски колега. След успешни преговори французинът го поканил на вечеря в дома си в парижко предградие. Гостенинът се учудил от разкошната къща и простодушно запитал откъде човек на държавна заплата може да има толкова пари за подобен имот. Домакинът му отговорил уж шеговито: „Виждаш ли през прозореца тази магистрала? От нея 0,001% е тук, в къщата.“

Две години по-късно французинът върнал визитата. Сенегналският му домакин също го поканил на вечеря. Гостенинът зяпнал от изненада, като видял в какво шато́ живее колегата му.

– Откъде толкова пари?

– Виждаш ли през прозореца тази магистрала?

– Не.

– Ами затова не я виждаш.

И ние не бива да се надяваме да видим скоро магистрала „Хемус“, след като разбрахме какъв строителен подвиг е извършил Бойко Борисов в залеза на своето управление. Натъпкал е цял лот от магистралата „в сакове и чували“ (по думите на  главния секретар на МВР Петър Тодоров) и е замижал как десетки милиони бюджетни левове отпътуват само за ден в неизвестна (за нас) посока. „Те не са средства на Бойко Борисов и неговото правителство, а на българския данъкоплатец. Къде са отишли – в чии ръце са, стана ясно. Как са разходвани – не е ясно. Във всеки случай не за магистралата”, обясни на 5 ноември вътрешният министър Бойко Рашков. Какво е било през другите дни на трите му мандата едва ли ще имаме въображението да си представим, щом е допуснал корупционният багер да изгребе за ден част от хазната, без да го забележат контролните органи.

Сега се споглеждаме как така са разплатени авансово повече от милиард лева за въображаема магистрала без трасе, а където е построена – започва да се руши поради некачествено строителство.

Темата за пари в чували

се върти около Борисов от години, но напоследък бе заменена от темата за пари в чекмедже, което има по-скромна вместимост. Към нея се добави този месец и темата за банка на Борисов („Тези средства са преминали през една банка, собственост на Бойко Борисов. Със собственика на тази банка Борисов преди години е имал общи фирми“ – Бойко Рашков). Това даде повод на бившия премиер да изригне: „Ако имам банка, няма да имам чекмедже. Изберете си: чекмедже или банка, бе…“

За неговия магистрален размах чекмеджето е малко, а банката е твърде голяма, за да остане невидима. Сега се връщаме към чувалите. През 2013 г. тя бе развита в парламента и пред един вестник от лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Той твърдеше, че според негови източници пари са били изнасяни с правителствения самолет към Ливан. Две години по-късно Борисов го осъди за клевета, защото Сидеров не можа да докаже твърденията си. Но неспособността да докажеш нещо, което си чул, не го превръща автоматично в измислица. Това може да е белег, че свидетелите се страхуват да потвърдят пред съд думите си, защото многото пари могат да означават и големи възможности за отмъщение.

Въпреки този предупредителен сигнал дискусията по

схемата „Борисов-пари-чували-Ливан“

бе възродена преди дни от бившия заместник-председател на ДПС Осман Октай. Той бе запитан от сайта Фрог нюз: „Бойко Рашков говори за изнесени пари в чували. Възможно ли е в XXI век подобно нещо да се случва?“ Отговорът бе: „Те са изнесени през Ливан и Дубай в различни офшорни банкови сметки и в различни сейфове. Това е станало под предлог че са дипломатически пратки“.  А възможно ли е Бойко Борисов да не е знаел? „Няма как да стане това. Всички са действали по стила на мафията и групировките. Пари със сакове са били хвърляни директно в каросерията на джипката му по време на обиколките по пътища и магистрали. Именно това са парите, които са изнесени не по банков път. Не случайно се говори за пари в чували и денкове. Като министър-председател Борисов е използвал правителствения самолет от „Авиоотряд 28“, казал Октай, сякаш за да потвърди думите отпреди осем години на Волен Сидеров въпреки осъдителната му присъда.

Тъй като прокуратурата засега не проявява активност по темата, можем да гадаем какво се крие зад такива повтарящи се изявления, които излагат на риск авторите им. Журналистите няма как да бъдат очевидци и затова се ориентират по

косвени признаци

Един от повтарящите се елементи в схемата е Ливан. Някога той бе смятан за Швейцария на Близкия изток поради развитото си банково дело, но гражданската война промени образа му. Сега властта му се контролира в значителна степен от групировката „Хизбула“, обвинявана остро от Израел и САЩ в тероризъм. По времето на първото твърдяно изнасяне на пари „в чували“ към Ливан (вероятно година преди изявлението на Сидеров) стана атентатът на летище „Сарафово“ в Бургас срещу автобус с израелски туристи (12 юли 2012 г.), за който Тел Авив и Вашингтон незабавно обвиниха „Хизбула“. България обаче показа осезаема мудност при разследването. След дълго протакане заяви чрез тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов на 5 февруари 2013 г., че „може да се направи обосновано предположение“ за роля на две лица от „Хизбула“ в атентата. Но в обвинителния акт, който е от 100 страници, не се споменава името на организацията и няма доказателства срещу нея.

Ако тогава са изнасяни пари в чували, за да бъдат обгрижвани от свързани с „Хизбула“ банки, едва ли изпращачите са имали интерес да уличават групировката в тероризъм. Нещо повече, повторението на сценария години по-късно би трябвало да говори за запазено взаимно доверие. Гениалните неща са прости. Във века на електрониката е рисковано да криеш пари в швейцарски банки, защото и оттам са излизали дискове с уличаваща информация. Много по-просто е да ги сложиш в чувал, както вероятно мислят хора, които не изпитват неудобство да се представят за прости. Съвременният Торбалан е сигурен, че и ние сме прости, и затова ни убеждава в своята невинност, като се кръсти пламенно.

Автор: Светослав Терзиев, в. Сега

Прегледана: 16905

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече