Ако Гешев се бореше с корупцията така, както се бори с МВР…

0

„Най-важното във войната е да атакуваме стратегията на врага“, пише Сун Дзъ в „Изкуството на войната“. Не е известно чел ли е главният прокурор Иван Гешев съветите, но прилага именно този изпитан метод в конфронтацията си с Министерството на вътрешните работи. Откакто Бойко Рашков е вътрешен министър, силовото ведомство редовно получава удари от държавното обвинение заради активната си работа срещу гранд корупцията. Колкото повече то разследва и изкарва неприятни за бившите управляващи факти, толкова по-яростна е съпротивата на прокуратурата да се заеме с разследването и евентуалното повдигане на обвинение по тях. Нещо повече – прокуратурата образува проверки срещу висши полицаи, чиято упоритост да постигнат резултат бе разчетена като посегателство върху независимостта на съдебната власт.

Поредното доказателство за това беше драмата, която се разигра около ареста за 24 часа на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, неговия пиар Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов. Не може да не се отбележи, че по традиция спорът не се води по евентуалното престъпление, а по процедурни детайли – кой е трябвало да извърши разпита и ареста, нужни ли са били, годни ли са доказателствата. МВР твърди, че прокуратурата саботира разследването. Хората на Гешев отвръщат, че полицаите нищо не разбират. Съдът, който би трябвало да бъде арбитър в подобен спор, пък изобщо отказа да се произнесе по исканията за одобрение на протоколите от претърсванията и изземванията от дома на задържаните функционери на ГЕРБ. Със странен аргумент – щом според наблюдаващите прокурори следствените действия са незаконосъобразни, защото са извършени при липса на неотложност и от некомпетентен орган, значи е така.

Сега прокуратурата обещава продължение на шоуто, макар и не толкова зрелищно – ще повтори „всички опорочени действия по разследването“, сред които и разпитите на свидетели, в каквото качество са Бойко Борисов, Владислав Горанов и премиерът Кирил Петков. Няма да е изненада, ако тя се активизира и срещу длъжностни лица от МВР. Главният прокурор Иван Гешев заяви, че при осъществяване на своята дейност съответните ръководители в МВР по никакъв начин не могат да дават указания на разследващите полицаи, което се отнасяло и за министър-председателя. Подобен довод вече беше използван от държавното обвинение за атака срещу силовото ведомство по друго разследване.

Полицейски шефове са на пангара

заради делото „Булгаргаз“. Софийската градска прокуратура започна проверка срещу висшестоящи служители от Главна дирекция „Национална полиция“ за извършено престъпление по служба. Причината е, че те са си позволили да дават писмени указания на подчинените си, които извършват действия по разследването. На едната резолюция е написано „Да се обезпечи Павлов със заповед за арест за 24 часа“, а на другата – „Да се започне ДП“. Вероятно за ареста се има предвид доскорошният шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов, за когото вътрешният министър Бойко Рашков намекна, че може да е един от хората, задържани по разследването. „За момента има едно лице, спрямо което ще се повдигне обвинение – казвам го с най-висока степен на увереност“, каза министърът.

Рашков е лош пророк, тъй като все още няма привлечени към наказателна отговорност по делото „Булгаргаз“. Това е изцяло в компетенцията на прокуратурата, която предпочита да пасува. За сметка на това премества фокуса, като хвърля повече сили за проверка на процедурите и шефове от националната полиция. Търсенето на пробойни в работата на МВР оставя усещане, че наблюдаващите прокурори са повече враг, отколкото партньор на разследващите органи по това дело.

„Опитът на прокуратурата да постави под съмнение законните действия на МВР и да измести фокуса от разкриване на конкретно престъпление има за цел сплашване на органите на реда, с което няма да постигне успех. Служителите на МВР ще продължат да работят в посока на документиране и доказване на извършена престъпна дейност въпреки многобройните образувани проверки и досъдебни дела срещу тях. Нееднократно главният прокурор подчерта, че прокуратурата води война не срещу МВР, а срещу престъпността, но подобни действия на прокуратурата остават усещането, че тя води война срещу органите на МВР“, обявиха от вътрешното министерство.

Тактика за натиск

Да се образуват дела срещу ръководни длъжности в МВР се превръща в практика на прокуратурата през последните месеци. Първо тя беше приложена срещу шефа на ГДБОП Калин Стоянов заради разследването за източените милиони от строителството на АМ „Хемус“. По това дело се стигна до едно-единствено обвинение срещу 42-годишния Борислав Колев за пране на 53 млн. лева. Съмненията са, че мъжът е само поставено лице в грандиозната корупционна схема. 

Първоначално Колев е поискал да даде показания за действителните извършители на престъплението, в замяна на което да получи споразумение с прокуратурата за по-леко наказание. Тази възможност за разкриване на обективната истина вкара МВР и държавното обвинение в открита война. Разследващите полицаи от ГДБОП и техният ръководител са поискали да се престъпи към такава договорка, но наблюдаващите прокурори категорично са отказали. „Калин Стоянов с неподходящ тон се е обърнал към наблюдаващия прокурор с реплики, в смисъл, че тя слага край на разследването, като отказва искането на защитата и че затова ще й бъде търсена отговорност“, разказа говорителката на СГП.

В крайна сметка Стоянов беше привлечен към наказателна отговорност за упражнен натиск върху магистрати по делото „Хемус“. Това може да има „дисциплиниращ“ ефект по отношение на разследващите органи в МВР, които дръзнат да изразят несъгласие с действията на прокуратурата.

Дори вътрешният министър Бойко Рашков не беше подминат от офанзивата на прокуратурата срещу силовото ведомство. Той беше извикан на разпит в качесвото му на свидетел, за да отговори къде са отишли източените милиони от „Хемус“ – въпрос, чийто отговор трябва да дойде именно от държавното обвинение. „Между 30 и 40% от авансите, плащани за строителството на магистралата, са отивали към ГЕРБ“, коментира след разпита си Рашков. До момента това не е потвърдено от прокуратурата. От нейното разследване до момента няма никакъв видим резултат.

Двоен стандарт

Войната между Бойко Рашков и прокуратурата се откроява и на фона на мирното съвместно съществуване на предшествениците му. Бившите вътрешни министри от кабинета на ГЕРБ Младен Маринов и Христо Терзийски не си позволяваха критики към прокуратурата, а тя удобно си е затваряла очите по някои подозрения за тях. От съобщение на МВР стана ясно например, че дирекция „Вътрешна сигурност“ е водила разследване срещу организирана престъпна група от ръководни служители на ГД „Национална полиция“ в периода 2018-2020 г. Според информацията единият от проверяваните е бившият МВР шеф и настоящ депутат от ГЕРБ Христо Терзийски. Специализираната прокуратура обаче е счела, че няма достатъчно доказателства, въпреки че са прилагани специални разузнавателни средства.

„Категорично заявявам, че не ми е известно срещу мен да е правена проверка, не знам за какво може да бъде водена такава проверка, не съм викан в дирекция „Вътрешна сигурност“. Това съобщение на МВР е в продължаване и разпалване на започналата война между вътрешното министерство и прокуратурата“, коментира Терзийски.

За война между институциите или за прокурорски чадър става дума? Отговорът на този въпрос косвено даде именно прокурор от Върховната касационна прокуратура, който реши, че долустоящият орган неправилно е решил да не образува досъдебно производство срещу Терзийски. „В конкретния случай вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор при СП е формирано при неизяснени в пълнота фактически данни поради непълнотата на извършената проверка, което е довело до прибързани и неправилно основани правни изводи“, пише в постановлението на прокурор Н. Бърнева, която отменя отказа от разследване.

Нито един полицейски шеф не беше предаден на съд и за бруталното насилие срещу протестиращи по време на демонстрациите за оставка на правителството и главния прокурор през 2020 г. Точно обраното – бившият началник на сектор в отдел „Специализирани полицейски сили“ към Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) Андон Андонов, който получи дисциплинарно наказание за превишаване на правомощията си, изненадващо премина на работа в Бюрото за защита към главния прокурор, когато то все още беше на пряко подчинение на Иван Гешев.

Ако се видят кои са лицата, които печелят най-много от саботажа на прокуратурата, става ясен и какъв е основният й страх – че разследващият инструментариум на полицията се обръща срещу кръговете, които издигнаха Гешев до върха на държавното обвинение. Затова и за реален резултат в битката срещу корупцията ще можем да говорим едва след като се проведе дълбока и мащабна реформа на прокуратурата. Дотогава всички разкрития ще бъдат задушавани в процедурни хватки.

Автор: Мартин Георгиев, в. Сега

Прегледана: 150555

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече