Властта да отговори на 7 неудобни въпроса за украинските бежанци у нас

0

Един месец след началото на войната в Украйна огромната съпричастност на хилядите българи продължава да засенчва оскъдните действия на управляващите към настаняването на бежанците. Правителството най-после задейства статута на временна закрила, а в парламента се завъртя първият закон, свързан с техните права. Начинанията обаче решават едни проблеми и създават нови.

Ред в хаоса не се вижда, въпреки че в оперативния щаб влизат вицепремиер, отговарящ за ефективното управление, генерал с военен опит и хора с дългогодишна кариера в неправителствени организации. Не е ясно дали става въпрос за липса на пари, воля, знания или координация. Резултатът е плачевен.

1. Къде изчезнаха 10 000 бежанци, настанени в хотели?

Безпрецедентните мащаби на бежанския поток към България изискват стройна и ясна публична статистика. Вместо това в изнасяната от различни министри информация често има необясними противоречия. В неделя например министърът на туризма Христо Проданов хвърли бомба с новината, че в хотели има само 15 000 бежанци. Седмица по-рано от оперативния щаб отчетоха 25 000 настанени в хотелите. Мистерията с изчезналите 10 000 души се оказа излишна – бежанците са тук и се увеличават. Просто министърът цитира някаква странна статистика. За щастие, на украинския портал вече се публикуват данни  в реално време за влезлите у нас, за останалите, за броя на децата, за броя на настанените в хотели (всъщност почти 40 000) и регистрираните за временна закрила.

Тези пет числа обаче съвсем не са достатъчни. От министерствата единствено МОН предоставя регулярни данни. Никой не знае има ли украинци, получили или поне поискали социална помощ. На колко души е оказана медицинска помощ? Няма данни за организирания държавен транспорт – колко души и къде са пристигнали. Правителството сякаш е забравило, че ползва публичен ресурс и дължи пълна отчетност за него.

2. Кой отговаря за сигурността на жените и децата?

Едно скандално обяснение се повтаря с охота всеки път, щом стане дума защо правителството отказва да подпомогне финансово и хората, които подслониха украинци в домовете си. В неделя вицепремиерът Калина Константинова заяви: „В частните домове няма как да бъдат проверени и гарантирани условията за безопасност и сигурност. България е на много лошо място в класациите за борбата с трафика на хора. Украинските жени са рисков фактор. Трябва да сме внимателни по начина, по който се грижим за тези групи“. Логично възниква въпросът защо изобщо се допуска настаняване на хора в съмнителни условия? Защото сега излиза, че нямаме нищо против трафика на хора, стига да не плащаме по 40 лв. на ден за него.

Социалният министър Георги Гьоков направи няколко протоколни включвания в темата, но продължава видимо да отсъства от нея. Именно на него обаче са подчинени социалните служби, които отговарят за закрилата на детето. На сайта на Агенцията за социално подпомагане има любезна информация на украински какво следва да направи едно дете, ако се озове непридружено на границата. Но никой не казва колко са непридружените деца, колко от тях са получили закрила и под каква форма е тя.

3. Защо изискваме временна закрила, като не можем да я дадем навреме?

Временната закрила не е задължителен статут. Въпреки това и въпреки липсата на капацитет у държавните институции правителството реши от 1 април да плаща нощувки само на хора, които вече са получили регистрация за този статут. 2 дни преди изтичането на срока временна закрила имаха само 19 023 души от около 56 000 украинци, намиращи се в момента у нас. Виновни за това забавяне са не украинците и хотелиерите, а държавата. По морето службите блокираха от наплива на хора и в листите на чакащите имаше по над 2500 души. Едва след кошмарните репортажи правителството склони да удължи срока до 15 април, като изобщо не е сигурно дали и този срок ще се окаже постижим.

В същото време никой не говори за укрепване на капацитета на Агенцията за бежанците. Тя разполага с 23-ма души за тази дейност за цялата страна, които основно обучават как се дава статут. Полицейските управления се задъхват, но никой не отваря дума за организиране на мобилни екипи, въпреки че хотелиерите са готови максимално да съдействат за това.

4. Защо кризисни центрове ежедневно молят за хляб и вода?

„Някой има ли възможност спешно да дари малко хляб и чай в центъра за бежанци във Варна?“ Това е пост във Фейсбук на доброволец от 21 март. „Вода – спешно. Чай – спешно. Кроасани – спешно“ – списък с нужди на центъра от 22 март.

29 март, център за съдействие на бежанци, създаден от областна администрация Варна: „!!!Спешно!!! Центърът се нуждае от кроасани, сокчета 250 мл със сламка, вода“.

Подобни постове, за съжаление, са ежедневие във форумите за помощ. Те повдигат редица въпроси – защо тези най-насъщни нужди не се покриват централизирано от местните власти чрез директни доставки от производителите, вместо граждани от цялата страна да поръчват стекове с вода по интернет и да пращат хляб с „Еконт“ (която впрочем не освобождава от такса тези пратки)? Защо БДЖ поне не превозва подобни пратки безплатно? Защо едни организации отказват дарения на храни, а други отчаяно се молят за такива? На какво се дължи хаосът тук – на липса на организационен и човешки ресурс или на финансиране? Защо въобще център, създаден от областна управа, трябва да моли гражданите за вода?

5. Защо не се обособят класни стаи и детски центрове за украински деца?

В България годишно се раждат около 60 000 деца, а сега за три седмици у нас дойдоха 22 000 украинчета. В училищата и детските градини на теория има хиляди свободни места за тях, но на практика записаните там са под 100, а желаещите – 365. За децата на този етап се грижат основно благотворителните инициативи.

Мнозинството от тези деца нямат нужда от място в български клас – те не говорят български, учат по различна програма и не се знае колко ще останат у нас. На тях трябва да им се осигури някаква форма на занималня – място, където под надзора на възпитател могат да учат онлайн /въпреки войната в Украйна учебният процес тече онлайн/ или да се социализират.

В детските градини проблемът е с ваксинацията. Дори при тези, които имат сканиран имунизационен паспорт, РЗИ не признава полиомиелитната ваксина. Тези проблеми биха се решили с повече детски центрове за украинчета, колкото и да е хубаво да бъдат интегрирани с останалите. Такива центрове обаче създават основно фондациите, които се нагърбиха да вършат ролята на държавните институции.

6. Защо не се отвориха почивните бази на властта?

Преди 10 дни проверка на в. „Сега“ установи, че държавните и общински станции не подозират, че са посочени сред местата за временно настаняване на бежанци на официалния украински портал. Някои от тях изобщо не работят, други не отговарят на позвънявания, а трети научиха от „Сега“, че трябва да посрещат бежанци.

Ясно е, че настаняването на бежанци по хотели устройваше и двете страни, но то може да бъде само краткосрочен вариант. Скоро ще стане време за първите туристи и ще се стигне до абсурдната операция правителството да мести хората от летните към зимните курорти – това поне е идеята на министерството на туризма. В същото време държавните бази стоят празни. Може би в очакване на министри и депутати!

7. Защо законите се променят от главата за краката?

Нашите закони не прилягат на украинската ситуация и в това няма нищо чудно. Чудно е защо управляващите до този момент са подготвили само един законопроект с промени, който засега обещава да предизвика нови проблеми, вместо да реши старите. Става дума за въвеждането на задължително здравно осигуряване на хората, получили временна закрила. За него на този етап не се знае нищо – депутатите оставят на МС да реши върху какъв доход ще се дължат осигурителни вноски, в какъв срок ще се внасят, как ще се внасят и най-важното – за чия сметка ще бъдат.

„Няма финансова сметка заради динамичната обстановка и очакванията за самодефиниране на украинските граждани“, обясни шефът на здравната комисия доц. Антон Тонев. Но именно в това обяснение лежи и парадоксът на предлаганото решение – защо пристъпваме към нещо дългосрочно като здравното осигуряване за хора, които сами не знаят колко време ще останат у нас. Проф. Асен Балтов например смята, че много по-оперативен вариант е лечението на тези хора да бъде обособено в отделен фонд.

Автор: Диляна Димитрова, в. Сега

Прегледана: 80600

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече