Симеон II: Медиите не трябва да са педагози, а да са обективни

Обществото желае стабилност, предсказуемост и спокойствие, казва Царят в интервю за Иван Стамболов и сайта ahtezimedii.com

– Ваше Величество, лесно ли един политик може да се превърне от роб на думите в господар на мълчанието?

– Едва ли, понеже ако вече е станал роб на думите си, да се превърне в господар на мълчанието е почти непостижимо. Особено в днешната реалност, където политиците считат, че ако не са всекидневно в социалните мрежи, значи ги няма. Което е тъжно според мен.

– Когато за първи път употребихте термина „господари на мълчанието“, сякаш не успяха да Ви разберат добре и реакцията беше малко нервна. Кога един човек, облечен във власт, трябва да говори и кога – да мълчи?

– Прав сте, за съжаление. Не се изтълкува правилно тази моя мисъл. Подобна бе реакцията и при „крилатата фраза” с „чипа”… Облеченият във власт човек може да говори, когато знае. И да не се произнася, когато темата не му е позната. Човек не може да бъде експерт по всичко.

– Медиите съюзници ли са или противници на властта?

– За мен медиите имат друга роля – предимно да осведомяват. Но ако искат, те могат да бъдат и двете – и съюзник, и противник. Аз лично предпочитам да не са нито едното, нито другото, а да бъдат обективни.

– Случвало ли се е някоя медия да изопачи думите Ви? Чувствали ли сте се жертва на медийна манипулация?

– Г-н Стамболов, Вие със сигурност имате достъп до редица записи на интервюта и мои изказвания през годините, и ще видите там, че това се е случвало многократно, а дори бих добавил  – настойчиво. Но не се считам жертва. По-скоро съм оставал свидетел.

– Как преценявате днешните български медии? Успяват ли да бранят истината? Успяват ли да намерят баланса между развлечение и възпитание в ценности?

– Не съм медиен експерт, за да давам оценки, но като гражданин, моето мнение е, че ролята на медиите е да бранят истината. Също така и да изпълняват ролята, която Вие самият споменавате. Балансът е важен, но лично аз не виждам защо медиите да се превръщат в педагози, да възпитават целенасочено. Хубаво е, ако запазят обективността си винаги, независимо от другите им намерения.

– Но ако все пак медиите решат да се „превърнат в педагози“, какви ценности трябва да възпитават?

– Би било по-добре ценностите да се възпитават у дома, а нека медиите да помагат.

– Каква е оценката Ви за Европейския съюз в годините след последните избори за Европейски парламент? В сравнение с него какви са преимуществата и недостатъците на Хабсбургската монархия?

– Аз съм убеден европеист и подкрепям изцяло идеята на ЕС. Една от причините е, че нямаме алтернатива, в която Европа като континент да си запази тежестта – икономическа или политическа, в съвременните условия. Ако има нещо, което не работи в ЕС, нека се поправи. В този случай не е необходимо Картаген да бъде разрушаван! Историята е показала, че Хабсбурската монархия се разпадна след Първата Война. Значи ние днес би следвало да се поучим от това, да си извадим поуки и да не допуснем ЕС да се разпадне.

– Какво мислите за военните действия в Украйна?

– Нямам думи, с които да си изкажа ужаса и възмущението, че подобна трагедия може да се случва в Европа в 21 век.

– Става ли светът по-безбожен? Ще успее ли да оцелее християнската цивилизация?

– Не съм пророк, но трябва да призная моята загриженост от сигналите, които част от обществото дава. За това отдалечаване от религията, защото тя била отживелица, старомодна и прочее. А дали Християнската цивилизация ще оцелее – първо би следвало да определим кое считаме за Християнска цивилизация. Но все пак, тя се е оказала устойчива за тези 2000 години, в доста мрачни времена е оцеляла, въпреки отчаянието на мнозина. И лично за мен, ако я нямах тази солидна опора – вярата – предизвикателствата в живота ми, а те не са малко, щяха да са много по-трудни за разрешаване.

– Трябва ли властта да помни Бог? А трябва ли медиите да помнят Бог? Какво дава това помнене (и този страх) на едните и на другите?

– Концепцията за Бог надали може да се ограничава само в рамките на Християнството. И ако понятието за „Бог” се олицетворява с доброто, морала, етиката – считам, че би било желателно управниците да се придържат към този Бог. Но също така мисля, че трябва да се избегнат злоупотребите и радикализацията в името на религията.

– Как оценявате българските правителства след управлението на НДСВ? Възходящ или низходящ е техният тренд?

– Това е въпрос на лична преценка. За мен по-важното е, че НДСВ изкара целия си управленски мандат, което допринесе за стабилността  на страната. А обществото желае стабилност, предсказуемост и спокойствие.

– Успява ли България да оцени адекватно световните събития и да вземе правилните за себе си решения?

– Това е относително. Важното е да се поучаваме от историята. Да има ясна представа за приоритетите на България. И да не се водим от моди, емоции или още по-малко – от чужди диктати.

– Какво бихте посъветвали всеки следващ министър-председател на България като човек, който е бил на неговото място? А какво бихте го посъветвали като цар?

– Като човек ще Ви кажа, че и Царят е човек. Съветът ми е да се следи винаги интересът на Родината ни. Много повече отколкото да се следи личният успех, имиджът. И човек да бъде готов да понася критики, когато е в тази си роля на политик.

– Какво ще пожелаете на българите по случай идващия голям празник Възкресение Христово?

– Да посрещнем този светъл ден в мир! С надеждата за разум, добрина и Вяра! Защото с вярата може да се преодолеят и най-големите премеждия. За нас православните християни, Възкресението е най-светлият празник. Знаем, че за католиците това е Рождество.

Тук, връщайки се на въпроса Ви за Господ, отправям сърдечен поздрав с Христос Воскресе!

Прегледана: 152350