Ако президентът засили критиката към ПП, ще върне ГЕРБ на власт

0

Ако през следващия месец президентът Румен Радев засили още малко атаката срещу предишното правителство, той ще превърти играта – от политика, който с вдигнат юмрук започна атаката срещу Бойко Борисов, ще се превърне в човека, който ще върне ГЕРБ на власт. Всъщност президентът полага неимоверни усилия да свърши нещо много амбициозно – с един удар да осигури реинкарнацията на Борисов, да съсипе окончателно левицата и показно да сложи край на колебливата си политическа кариера. 

За да изпълни тези не много разумни цели, Радев създаде нещо уникално – служебно правителство, което влезе в открита война с основните политически партии. Такова нещо през последните 30 г. не се е случвало – на практика сега имаме непартийна власт, която е във война с ПП, БСП и ДБ, както и с ГЕРБ и ДПС – т.е. с първите 5 политически сили в страната. Нещо повече – Радев чрез своето правителство поведе целенасочена битка срещу партии, които го поддържаха на последните президентски избори – за него гласуваха 96.5% от БСП, 90.5% от “Промяната”, 73.6% от ДБ. Т.е. още нещо, което не сме виждали в такива мащаби – имаме си президент, който започна стремително да

реже електоралния клон, на който седи –

може би защото той не му е нужен, вторият президентски мандат така или иначе е последен.

Така се получи – битката на Радев с партийците заприлича на онази страстна, но не много умна битка през зимата на 2013 г., когато улицата искаше разпускане на парламента и закриване на политическите партии. Битката на Радев с партиите днес е толкова силна, че основната задача пред правителството, според служебния премиер Гълъб Донев, не е просто да организира честни избори, а “да покаже какво се е случило – за да вземат хората своето информирано решение“.

За да се стигне дотук, Радев и служебното правителство вкараха в употреба една мантра – „България е в хаос“. Ако ПП дойде на власт, като повтаряше, че “пари има, просто трябва да се спрат кражбите“, то Радев нареди хора в служебното правителство, които повтарят: „хаос и разруха в енергетиката“, „провал на политиката в социалната сфера“, „маса несвършени неща“, „имало е повече пиар, отколкото работа“. И създават кризисни щабове. Колко от това е вярно – скоро ще стане ясно. Но едно твърдение на Гълъб Донев може да се квалифицира като лъжа /“Още от деня“, 5 август към 18.53 ч./ – че „кризите са създадени в обществото“. Т.е., че Кирил и Асен, Корнелия Нинова и Христо Иванов са създали кризите с лошото си управление. Нито ковид, нито войната в Украйна, нито последвалите скок на цените и кризата с горивата са създадени в България. Нито едно от решенията по тези кризи, които бившите управляващи предприеха през първите шест месеца на годината, не бе типично българско.


С какъв акъл Радев и Гълъб Донев повеждат война срещу партийната система 

е трудно да се каже, но пък е ясно кой седи зад тях. Дори и с бръснещ полет да прелетите над биографиите на министри, зам.-министри и областни управители, ще видите море от бивши служители на МО, МВР, ДАНС. Други в този модел почти няма – с изключение на няколко разочаровани от Нинова социалисти и шепа нереализирани в “Промяната“. Обзети от нескрит реваншизъм, тези временни по статут хора побързаха с мащабното кадруване, като влязоха в митниците, резерва, данъчната служба, ДНСК и т.н. 

Защо на служебната власт е необходима такава чистка, след като рано или късно ще трябва да си ходи? Дали през октомври или след следващи предсрочни избори партиите ще съставят правителство и влиянието на Радев в изпълнителната власт ще свърши. Т.е. дали Радев ще управлява държавата през служебното правителство 2 или 5, или 8 месеца, няма особено значение – накрая този филм ще свърши. Както свърши и през миналата година с правителството на Кирил Петков. Така че въпросът

„Защо!?“ е необходима подмяна на администрацията

е съвсем актуален.

Според повечето анализатори и обикновени кибици зад политическата нелогичност стои просто русофилство и още по-прост мерак да се продължи договорът с “Газпром“. Факт е, че договорът на България с ”Газпром“ изтича в края на годината. Факт е обаче друго – че едва ли има страна в ЕС, която в условията на война ще тръгне да прави наново търговия с Русия. Пък и за Русия ние сме вражеска страна. От друга страна, когато нещо изглежда като игра в полза на „Газпром“ и всичко мирише на газ, обикновено се оказва точно това.

За съжаление сме се докарали дотам, че версията за чуждото влияние върху българските политически процеси звучи доста по-достоверно от тезата, че случващото се е просто лично отношение на Радев, криза в доверието между него и Нинова, между него и лидерите на ПП. Президентът „има мъжки комплекс към жената, която го направи президент“, каза Нинова, но дори и тя едва ли е повярвала на собствената си хрумка. От друга страна, да назначиш на мястото на Нинова човек, който тя наскоро уволни – Никола Стоянов, не е просто “лично отношение“, нито русофилство, а тежка обсесия. 

Докъде ще стигне това, е ясно. Стартиралите протести пред президентството залагат, че в ход е преврат на зелените чорапи и рязък завой към евроазийска орбита. Това, разбира се, няма как да е вярно на този етап – държавата се движи все още в рамките на конституцията, а това, че ни се е паднал президент русофил, който воюва с политическите партии, е резултат от демократичния ни избор и личните наклонности на човека. 


Радев е обречен да загуби тази битка


Идват избори, а той не играе в тях – няма свой политически проект, а дори да заложи на някои близки до сърцето му нови партии, те няма как да се превърнат в сериозен фактор в следващия парламент.

Успех на атаката, но едва ли успех за президента би било критиките му срещу ПП и БСП да се отразят негативно на изборните резултати на тези две основни партии и така, индиректно – Радев да помогне за изборната победа на ГЕРБ. Ако това се случи –

язък и за протестите, и за юмрука, и за всичко…


Съмнително е дали газпромския уклон на служебното правителство ще успее, но е много вероятно сегашната атака на Радев да направи партиите по-сговорчиви при следизборните преговори за съставяне на правителство. Може дори хора, които не си говорят в момента – примерно ГЕРБ и ПП, все пак да седнат на една маса – ГЕРБ вече даде такава заявка към десните партии, които по инерция бързо я отхвърлиха, но след месец под обстрела на Радев може да им дойде и друг акъл. И на Борисов вторият акъл е по-добър от първия, особено ако се задържи достатъчно дълго, че да се реализира на практика. И ако това се случи, ако атакуваните от Радев са склонни да започнат да си говорят, то тогава президентът ще се превърне в обединител на партиите. Т.е. ще имаме президент, който ще събере срещу себе си готово за битка конституционно мнозинство. И изходът от този сблъсък е доста непредсказуем. Затова Радев трябва да е абсолютно убеден, че залитането към „Газпром“ си струва. 

Автор: Петьо Цеков, Сега

Заглавието е на редакцията.

Прегледана: 60575

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече