Иван Кръстев: Путин гледа апокалиптично на света

0

Войната в Украйна ще промени реда в Европа. Германия губи от своята мощ, а Полша придобива все по-голямо значение, казва в обширно интервю за НЦЦ Иван Кръстев. „Войната в Украйна изправя Европа пред три стари кризи.“

„Все още не знаем кога и как ще приключи тази война“, казва в обширно интервю за неделното издание на швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“ световноизвестният анализатор Иван Кръстев.

​​​​​​Според него обаче кризата в Украйна изправя Европа отново пред трите големи кризи от последните 15 години. „Виждаме как издръжката на живота и най-вече държавните дългове нарастват – както по време на финансовата криза; виждаме как към Европа отново идва миграционна вълна – както през 2015 и 2016 година; и с оглед на заплахата на Путин да използва ядрено оръжие сега отново се страхуваме от голяма катастрофа – както и при Ковид пандемията“, обяснява Кръстев. На въпроса дали това ще отслаби Европа той отговаря така: „Жан Моне беше казал, че Европа се калява в кризи. Аз също смятам, че кризите заздравяват Европа, но не всяка криза я прави по-силна. Така например бежанската криза отслаби Европа – и до днес нямаме консенсус по тази тема.“

Как войната в Украйна променя Европа

Иван Кръстев посочва, че се налага най-напред да си отговорим на въпроса дали войната в Украйна е война, водена в Европа, или война, водена за Европа. „Досега Европа си мислеше, че вече не са възможни войни на Стария континент. А Балканските войни бяха разглеждани като нещо периферно. Там ставаше въпрос за исторически обременености и за етнически причини. Украйна за разлика от тях е твърде голяма, а агресорът в случая – Русия – е европейска държава и членка на Съвета за сигурност на ООН. Дори и войната да приключи утре, в Европа няма незабавно да настъпи мир. Енергийната криза ще продължи още две или три години“, казва анализаторът и добавя, че Европа и Европейският съюз ще се променят вследствие на тази война.

Иван Кръстев подчертава, че сега най-застрашени се чувстват най-вече балтийските държави и Полша. Но според него европейската страна, която е подложена на най-силен натиск за промяна, е Германия. „Тя трябва да промени политическия и икономическия си модел“, убеден е той. В интервюто Кръстев разяснява, че досега германците са разчитали изцяло на Америка и на НАТО за гарантиране на сигурността си, но войната в Украйна ги е принудила да разширят разходите си за отбрана със 100 милиарда евро. Що се отнася до икономическия успех на Германия, анализаторът припомня, че той е бил възможен благодарение на евтиния руски газ – именно тази суровина е позволявала на германската икономика да е много конкурентоспособна, а и тя трябваше да помогне на Германия в  прехода към възобновяемите източници на енергия. „Това вече не е възможно“, казва Кръстев и добавя: „Ясно е, че тази ситуация може да ускори въвеждането на възобновяеми мощности, но цената, която трябва да плати сега икономиката на Германия, е много висока.“

А дали на този фон Германия губи своята мощ? „Да“, казва Кръстев, но посочва, че за нея това може и да е от полза. „Досега всички смятаха, че германците трябва да решават кризите на другите. Това вече не е така. И динамиката вътре в ЕС ще се промени – Германия и Франция вече няма да са единствените говорители. Германия говореше от името на Севера, а Франция – на Юга. Сега виждаме разделение по оста Изток-Запад, а германско-полските отношения ще бъдат определящи за бъдещето на ЕС. Подобно на френско-германските отношения от 1950-те години.“ Анализаторът смята, че Европа трябва да укрепне геополитически, а Полша е изключително важна в това отношение. Той посочва, че страната се въоръжава интензивно и до няколко години може да изпревари Германия във военно отношение. Армията на Полша става все по-модерна и е в постоянна готовност, казва Кръстев.

А дали САЩ все пак си остават фактор в Европа? На този въпрос Иван Кръстев отговаря така: „Да. И около това съществува пълен консенсус: Европа се нуждае от Америка. Ако с нападението си срещу Украйна Путин е целял да отслаби ролята на САЩ в Европа, да намали американското присъствие, значи е бъркал. Путин не успя също така да разедини европейците. Дори един Виктор Орбан, който е в много близки отношения с Путин, смята, че Доналд Тръмп е единственият човек, който може да спре тази война, ако бъде избран за президент през 2024 година. И за Орбан американците са решаващ фактор.“

„Това е зловещо“

Кръстев припомня, че навремето САЩ и СССР са съумели да направят така, че Студената война да не премине в гореща фаза. „Това стана възможно, защото двете страни вярваха, че бъдещето им принадлежи. Комунистите, например, бяха убедени, че имат по-добрата политическа система, което ще си проличи най-късно след 50 години. Американците пък вярваха, че комунизмът не е достатъчно ефективен икономически, както и че те са в по-добрата позиция със своя капитализъм. (…) Сега Путин не вярва, че бъдещето на Русия ще е по-розово, не вярва дори на собствената си система и се опитва да реши всички проблеми сега, докато е жив. Той гледа апокалиптично на света и ражда съждения като това: „Светът няма никакъв смисъл, ако в него няма място за Русия.“ Това е зловещо. Навремето руснаците никога не са стигали дотам, защото не са могли да си представят света без Съветския съюз.

На запад настроенията не са чак толкова апокалиптични, но е вярно, че Западът изгуби част от мощта и влиянието си след промените през 1989 година. Апокалиптични страхове има у по-младите, които се опасяват от край на света заради климатичните промени. Но и пандемията ни показа, че голямата катастрофа може да ни връхлети изненадващо.“

Според Иван Кръстев този песимизъм ни води към логика на ескалацията. „И това много ме тревожи. Помислете само: руската мека сила винаги се е базирала на твърда сила – смятахме, че Русия е бедна, но пък има силна армия. Сега обаче виждаме тоталното поражение на руската армия. В момента иранските дронове са тези, които удържат нещата на фронта. Кой ли след такова военно поражение ще иска да купува руско оръжие? Путин може да се види принудин да заложи на ескалация, макар и да няма суицидални нагласи. Същото важи и за Украйна, която е зависима от помощта от Запада. И ако тя се опасява, че тази подкрепа може да секне, страната може да се опита по-бързо да постигне целта си. А това също води до ескалация.“

*интервюто на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ е представено с известни съкращения

Преводът е на Дойче Веле

Прегледана: 128470

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече