Ето как българската политика се ползва за лична употреба

0

Когато корабът потъва, от него изплуват доблестните граждани! Ако някой още не е разбрал, точно такава е ситуацията в българската политика.

Ива Митева напусна ИТН. Тя бе лицето на партията извън тесния кръг на лидера и сценаристите. Тя бе и символът на широката професионална компетенция, след като въпросният кръг е компетентен само в шеги, закачки и правенето на пари от тях – поради това тя оглави парламента. Ива Митева жертвоготовно

мажеше изхвърленото от лидера интелектуално съдържание,

тъй че да придобие то приличен за консумация вид. Например търчеше да разшифрова в какъв нов вид република следва да се промени изстрадалата ни държава. „Никога не съм била член на ИТН или друга партия. Имах поет ангажимент към конкретни избори и ги изпълних“, казва същата тази Ива Митева днес. И дава да се разбере, че не изгаря от желание да се върне на юридическото поприще, което напусна като един уж безценен кадър. Напира пак да спасява България, да я оправя: „Времето ще покаже“, отговаря тя на въпрос ще я видим ли отново на избори.

По същия начин с временни ангажименти към ИТН се оказа и Любомир Каримански. И той е независим гражданин, и той напуска. За разлика от Митева, която не стана конституционен съдия, а и още не е заела обратно длъжност в коридорите на властта, Каримански си има нова работа – съветник на финансовия министър Росица Велкова. Забележителното е, че той е човекът, когото ИТН искаше да сложи за шеф на БНБ; това бе базовото й условие за влизане в четворната коалиция. Респективно – за развалянето й. Та точно този човек лети и се рее вече без дискредитиращи партийни тежести. В интерес на истината, аз лично през цялото време се чудих защо му е на Слави Трифонов точно БНБ. А не примерно да ръководи библиотеките…. Недоумявах, разбира се, не толкова от желанието му, а как обществото не се шокира, че един шоумен без грам култура за държавни финанси иска точно определен финансов пост. Все едно

за Боби Михайлов най-важно е да е в управлението на язовирите

Но моето недоумение си е друга тема. Или може би същата, не знам…

Андрей Михайлов, Пламен Абровски, Пламен Данаилов, Виктория Василева, Иван Хиновски са само част от звездопада, напуснал вселената на ИТН през последните четири месеца (пристаналите на ПП не ги броим). Сигурен съм, че някои от тях публиката не ги е чувала дори. Но всички те се оказаха доблестни граждани със смачкани от лидерската партия принципи. Имат свободолюбив и честен дух, който не може да търпи отсъствието на морал и демокрация!… Не щеш ли точно като Митева и Каримански „прогледнаха“ в момент, когато бе ясно, че ИТН потъва.

Обаче е крайно несправедливо да се подминават другите кораби. Столичният общински съветник от „Атака“ Борислав Иванов (също слабо известен) се навърта край „Възраждане“. А от „Възраждане“ избяга една красива млада дама, след като личният й кораб потъна: партията премахна за октомврийските избори гражданската си квота, а вече бившата депутатка Цвета Галунова на мига прескочи в квотата на БСП.

Изброените са все екипаж. А какво правят капитаните на корабите? Ясно е – напускат последни. Корнелия Нинова, Атанас Атанасов и Христо Иванов са само част от лидерите, които след „подадена оставка“ при изборно фиаско продължиха да катерят стълбата – и политическата, и на Смирненски. Този

абсурдно-лицемерен процес

е тъй дълбок, че обществото е изгубило сили да се присети дори, че някога тия хора държаха морални речи за собственото си достойнство и отговорност. В резултат партийните им кораби продължават да потъват, кой по-бързо или по-бавно. Защото хората се отвращават! 

Но метаморфозите не стават само в първо лице. Люлее се и корабът на „ценностите“. Евродепутатът Радан Кънев например най-спокойно обяснява сега, че е жизненоважно БСП да бъде оставена извън властта. Вчера – жизненоважно бе да се управлява с БСП. За Корнелия Нинова жизненоважно е да се гласува с хартиена бюлетина. Вчера – машинно. И при двата примера ценностите се сменят заради пребиваването на личността или партията във властта. Бойко Борисов няма смисъл да се анализира, защото в своя телесен и ценностен континиум си е една перманентна пространствено-времева метаморфоза.

Всичко това бяха нови и не чак такива примери за употребата на политиката като поминък. За оцеляване – най-често единствено лично. Примерите не са първите, няма да са и последните. В смислов план не са новина. Но не бива да се подминават. Ние, публиката, отдавна не можем да влияем на политиката, която безвъзвратно е загубила най-елементарните форми на чест и морал. Остана ни едното говорене. И ето – казваме за пореден път, че корабът е отвратително вмирисан. Ако някакви хора ни правят на маймуни и им се разминава, това не значи, че сме маймуни. Виждаме, помним, не мълчим!  

Автор: Диян Божидаров, Сега

Заглавието е на редакцията.

Прегледана: 83245

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече