Рекорден песимизъм тресе българите

0

Преди новогодишните празници българите са обзети от такъв песимизъм за бъдещето, че дори и някой коледен цар да обещае да е розово след 800 дни, няма да ги разведри. Коментар на Емилия Милчева в Дойче Веле

Преди новогодишните празници българите са обзети от такъв песимизъм за бъдещето, че дори и някой коледен цар да обещае да е розово след 800 дни, няма да ги разведри с тоя експромт.

„Алфа Рисърч“ показа рекордно черногледство в свое социологическо проучване – 58% очакват 2023-а да е по-лоша за България, над половината – 53%, да е по-лоша и за света. И макар въртележката с връчването на проучвателните мандати за съставяне на правителство да продължи и след Нова година, 57% смятат, че предсрочните избори са неизбежни.

Най-ниските нива на оптимизъм, отчитани някога

Но за себе си и семействата си българите са по́ оптимисти – само 30% смятат, че новата година ще е по-лоша от сегашната, 34% вярват, че ще е по-добра, а останалите 36 на сто – че ще е същата. Разбира се, природата на българина, отдавна е известно, е недоверчива и критична към щастието, защото знае, че „много хубаво не е на хубаво“ – сиреч, все някога ще си плати за него.

Оказва се обаче, че и тази вяра в себе си, почти два пъти по-висока от надеждите да се оправи държавата, също не е повод за радост. Нивото от 34% е най-ниското, регистрирано от агенцията от 1998-а насам, откакто следи този показател. „Дори и в бурните политически 2016-2017 г., дори по време на Ковид пандемията от 2020-а, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 г. те обаче бележат срив от 20 процентни пункта“, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

Онзи стих от песента на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците“ се превърнал в крилата фраза. Изследване на авторитетния Pew Research Center от пролетта на 2022 г. показа, че и днес ни дели повече от океан. Макар да са недоволни от сегашното състояние на нацията и от функционирането на демокрацията, американците остават оптимисти за бъдещето на държавата си. Около две трети (68%), включително мнозинството в двете политически партии, заявяват, че имат известно или доста голямо доверие в бъдещето на Съединените щати. Това мнение се споделя от близо три четвърти от демократите (74%) и от 62% от републиканците.

Всички са маскари – и всички са виновни

Изследването на „Алфа Рисърч“ не проучва партийните пристрастия на българските песимисти и оптимисти. Но изобщо нужно ли е, след като едва 35% от имащите право на глас – почти колкото са и вярващите в личното си благополучие – заявяват, че ще го упражнят, ако изборите са днес. Спадът на избирателната активност под регистрираната на последните избори през октомври показва не просто разочарование, а омерзение и алиенация от политическото.

Загубата на рейтинг при повечето от партийните лидери го потвърждава, но всъщност критиката и сривът на обществено доверие не подминават нито една институция – парламент, изпълнителна власт и президентство. Тази „уникалност“ отбелязват и социолозите. Засегнати са всички аспекти от управлението, от което гражданите са се раздалечили. Случилото се през последните две години си е казало думата. Конфронтацията и поляризацията между политическите сили, ситуативните партньорства и плаващи коалиции, ножът в гърба от доскорошни партньори, компроматите – нищо не е останало незабелязано.

Пострадала е дори най-одобряваната политическа фигура, президентът Румен Радев – за изминалата близо година от втория му мандат положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните растат от 23% до 34%. В началото на първия си мандат Радев постави темата за корупцията и борбата с нея, после я изостави, а вече тя е съвсем забравена. Независимо че все така липсват присъди за корупция по високите етажи на властта, а над главния прокурор е единствено Божията десница.

От противоборство с ГЕРБ и лидера Бойко Борисов президентът премина към видим сговор с тях по отношение на „Продължаваме промяната“ като основен политически противник. Назначеното от него четвърто служебно правителство показа реторика и намерения, по-близки до Москва, отколкото до Брюксел. Наред с това президентът порицаваше „Демократична България“ и изостри тона с БСП, на които дължи прощъпулника си в политиката. В резултат, констатират от „Алфа Рисърч“, губи подкрепа на жители на областните градове, младите и средни поколения.

Предстои ли по-лошо от същото?

Силно спада обаче и подкрепата за съпредседателите на ПП – Кирил Петков и Асен Василев. От 23 на сто по време на управлението им, в края на годината те се радват на 15-16% подкрепа. Втора вълна от протести няма да върне „Промяната“ на върха, където продължава да е ГЕРБ и Борисов, защото този път е по-голяма вероятността недоволството да е социално. Това означава първо, че то ще е по-голямо като мащаб, и второ – ще е по-податливо на манипулации от задкулисни играчи. 35% от хората са убедени, че ще се стигне до такъв тип протести и вълнения, а 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността.

Ако това се случи, предричаното сега повторение на разпределението на мандатите в 48-ото НС няма да се запази, а стихийният бунт и стремежът да се измете „мафията“ може да донесе не повече, а по-лошо от същото.

Има обаче една графика в изследването на „Алфа Рисърч“, която показва, че в края на 1998 г. 60% от гражданите вярват, че новата 1999-а ще е по-добра. Това е по-малко от две години след хиперинфлацията, с що-годе стабилизирана държава и стенд бай споразумения с МВФ, все така с мутри, корупция и изпразнени банки. Още не знаеха, че ще има въздушни бомбардировки на НАТО в бивша Югославия, драматична загуба на СДС на местните избори, промени в кабинета на Иван Костов заради съмнения за корупция. Оттогава започна трето десетилетие – и тази вяра не се е върнала.

Прегледана: 57525

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече