Слава богу, кабинетът „Габровски“ не мина

0

Първият мандат за съставяне на правителство се провали. Очаквано. Номерът на ГЕРБ и подкрепящите го видимо или невидимо сили с „експертен“ кабинет не мина. Проектът „Габровски“, роден с фалшиви уверения и зареден с имена провокации, бе обречен. С просто око се видя, че е имало кадруване от различни политико-икономически кръгове, и неясното бащинство допълнително влоши картината. Бивши червени депутати като Меглена Плугчиева и Мартин Захариев, преплувалият от ДСБ до ГЕРБ общински съветник Прошко Прошков, стартиралата от НДСВ Миглена Тачева се наредиха до изпитани кадри от банката на ГЕРБ. 

Небивалици и странни кадрови решения

Проф. Николай Габровски се опита да влезе в голямата политика с лъжа, натрапена му от ГЕРБ. „Сам си избрах екипа, с никого не съм го съгласувал“, уверяваше кандидатът за премиер в синхрон с видни „гербери“, повтарящи, че са му дадени пълна независимост и свобода. В същото време откровено призна, че някои от избраниците си за министри дори не ги познава. Ще е много интресно да се разбере как пък сам се е сетил, че бившата шефка на агенцията за пътна безопасност Малина Крумова е най-подходяща за вицепремиер по еврофондовете, а Мартин Дановски е идеален за министър на икономиката. Или че общинският съветник Прошко Прошков, който е специалист по автоматика, трябва да бъде катапултиран в кабинета на транспортен министър. Той е най-известен като политически номад – започна от ДСБ, премина през ДБГ – партията на Меглена Кунева, а накрая пристана на ГЕРБ. Нищо, че през 2011 г. твърдеше, че управляващите от ГЕРБ са “ олигархична шайка, която се разпорежда с цялата страна”.

Интересен случай е Меглена Плугчиева, която този път не успя да стане вицепремиер (с ресор климат и околна среда). Някога тя бе член на Висшия съвет на БСП и соцдепутат. Като вицепремиер в кабинета „Сакскобургготски“ отговаряше за агросектора и европарите. При Тройната коалиция бе заместник на Станишев с ресор еврофондовете. А после направи впечатляваща дипломатическа кариера с подкрепата на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов, който я прати посланик в Германия, Швейцария, Черна гора. 

Към туристическия ресор се бе устремил Мартин Захариев, познат най-вече като бивш депутат от гражданската квота на БСП и като издател на еротичното списание „Плейбой“. 

Номинираната за силов вицепремиер и министър на правосъдието Миглена Тачева също не е „просто експерт“. Тя бе правосъден зам.- министър в кабинета „Сакскобургготски“, после при Станишев отглави министерството, а след като тройката БСП, НДСВ и ДПС падна от власт, стана изпълнителен директор на „Феста холдинг“ на банкерката Петя Славова. През 2016 г. Тачева стана директор на Националния институт на правосъдието. Тя кара там втори мандат, като втория си го „подсигури“, без да се явява на конкурс и без да има конкуренти за поста. Тачева беше бетонирана с гласовете на шефа на Върховния административен съд Георги Чолаков, главния прокурор Иван Гешев, тогавашния министър на правосъдието на ГЕРБ Десислава Ахладова, проф. Сашо Пенов (сега служебен образователен министър) и членовете на Висшия съдебен съвет Красимир Шекерджиев и Евгени Иванов. 

През 2017 г. тя беше в работната група, създадена по заповед на Борисов, която трябваше да работи по извънсъдебна спогодба за имотите на Сакскобургготски, която не постигна резултат.

През 2018 г. се разбра, че прокуратурата е открила данни за престъпление по служба, извършено от Тачева като министър на правосъдието в кабинета „Станишев“ във връзка със сигнал за корупция при наемането на сграда за столичния административен съд през 2007 г.  Преписката отиде в спецпрокуратурата и потъна там. 

Благородна Макева, кандидат за министър на вътрешните работи, е зам.-шеф на Главна дирекция „Национална полиция“. Гражданското сдружение БОЕЦ я атакува, че като шеф на етичната комисия в МВР е „покрила“ полицейското насилие зад колоните на МС по време на протестите през юли 2020 г. По предложение на Макева комисията прие, че не са установени данни за незаконни и неморални действия и нарушаване на етичния кодекс, обясниха от БОЕЦ. По това време вътрешен министър е Христо Терзийски (ГЕРБ). 2 години по-късно прокуратурата още не е приключила разследването за полицейската бруталност, която всички видяхме на видеозапис. Любопитно за Макева е, че е от Пловдив, откъдето е сегашното цяло ръководство на МВР, както и влиятелният президентски съветник Пламен Узунов.

„Бойци“ на ГЕРБ,

заемали дълго време отговорни държавни постове, са другата група кандидат-министри. Такива са Мартин Дановски, Малина Крумова, Добромир Симидчиев – кандидати за портфейлите „икономика“, „еврофондове“, „регионално развитие“.

Малина Крумова беше зам.-министър на регионалното развитие, отговаряше за санирането и за водния сектор. През есента на 2018 г. се раздели с МРРБ, защото Бойко Борисов й възложи да подготви учредяването на нова държавна агенция – за пътна безопасност. Няколко месеца по-късно тя оглави въпросната агенция. Не че е лично нейна „заслуга“, но санирането и водите и до днес са извор на проблеми и скандали, а агенцията за пътна безопасност стана поредната безсмислена институция, която не произведе никакъв резултат – пътните опасности убиват и раняват все повече хора.

ВиК секторът е болна тема и за Добромир Симидчиев,  гласен за регионален министър. Бивш кадър на „Софийска вода“ и бивш зам.-министър, той е в екипа, разработил 10-годишна стратегия за реформа на водния сектор. Стратегиите са хубаво нещо, но България и днес е световен шампион по разхищение на вода – 60% изтичат по ВиК мрежата, преди да стигнат до абонатите. Кандидат-министър има частен бизнес, също свързан с водни проекти.

Първите реакции за Мартин Дановски, лансиран за Министерството на икономиката, бяха: „Този е аватар на Томислав Дончев“. Възходът на експерта (според подадената на медиите биография на кандидат-министъра той има 15 години висш управленски опит в маркетинга, инвестиционно консултиране и т.н.) е свързан именно с бившия вицепремиер на ГЕРБ по еврофондовете. Дановски работи като съветник в политическия кабинет на Дончев, който го праща в ръководството на Фонда на фондовете. Замислен да управлява част от евросредствата за България (сумата е над 1.2 млрд. лева), фондът си остава доста непрозрачна „банка“, която отпуска евромилионите по засукани схеми с дружества посредници и дъщерни фондове. Средства наистина се инвестират, но в малък брой предприятия и проекти, а отчетността определено куца. През март 2021 г. Дановски оглави новосъздадената Държавна агенция за научни изследвания и иновации. Година по-късно правителството на Кирил Петков вля агенцията в Министерството на иновациите и „аватарът“ загуби поста си. 

Маринела Петрова, номинирана за министър на финансите, впечатлява с професионалния си опит. Дългогодишен служител на МФ, представя България в Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа, била е зам.-министър на финансите в три правителства На ГЕРБ. Затова някои бързо отсякоха, че тя е „аватар“ на бившия принципал на МФ Владислав Горанов.

Изненадващо в списъка „Габровски“ като кандидат за младежта и спорта се появи Борил Кръстев, инженер с автомонтьорски бизнес, известен с това, че е съпруг на шампионката по бокс Стойка Кръстева. По-слабо известен факт е, че той бе и кандидат за депутат на ГЕРБ в София. 

Странно е, че за министър на културата бе спрегнат Ириней Константинов. Той е прекрасен и обичан актьор, но през лятото попадна в епицентъра на скандал заради нефелен ремонт на театър „София“, на който е директор. А на изборите през 2021 г. бе в инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Атанас Герджиков за президент. През 2019 г. президентът Румен Радев по предложение на третия кабинет „Борисов“ отличи твореца с орден „Стара планина“ – първа степен.

Най-голямата „бомба“

обаче бе появата на бившия директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов като кандидат за министър на енергетиката. Заваляха бурни коментари от типа „като вълк в кошарата“, „като Пеевски в ДАНС“ и т.н.

Павлов бе уволнен  от кабинета на Кирил Петков заедно с целия борд на „Булгаргаз“ заради тежки обвинения – че нарочно е бавил доставките на азерски газ (в пъти по-евтин от руския) в пълен обем и че „Булгаргаз“ е „точил“ евтин газ от Чиренското хранилище и го е изнасял в чужбина, вместо да го продава у нас. ДАНС и полицията влязоха в „Булгаргаз“ на проверка, от която обаче резултати не видяхме. Прокуратурата, която се самосезира за какво ли не, този път реши да пропусне сигналите  за „неизгодни сделки“ за стотици милиони.  

Самият Павлов засили детонацията, като реши да се изкаже насред дебатите за проектокабинета в сряда. От парламентарната трибуна кандидатът за министър дръпна арогантна реч срещу уволнилите го и обяви как, докато той бил началник, „Булгаргаз“ държал 95% от пазара на природен газ у нас, а сега предприятието било изтикано от „посредници“. Големият експерт дори не се усети колко е абсурдно да хвали газовия монопол в момент, в който вече всички са убедени колко важно е да има различни източници и доставчици. Оставаше само да изпълни и ода за „евтиния“ и незаменим руски газ.  

Обиденият директор трябваше сам да подаде оставка още в началото на годината, вместо да чака да го уволнят. В нормалните държави, когато някой загуби доверие и стане обект на тежки обвинения с дъх на корупция, дори да са незаслужени, първо изчиства името си, ако трябва, и в съда, после продължава кариерата си.

А Павлов се държи като човек с „мисия“, подкрепян от най-високо. И от какво да се бои, след като прокуратурата изобщо не прояви интерес към „неизгодни сделки“, а вместо това тръгна да проверява дали полицаите, влезли на проверка в „Булгаргаз“, не са превишили правомощията си. Впрочем проверката на ДАНС и на полицаите също потъна без резултати. В негова защита навремето се изказаха и Румен Радев, и Бойко Борисов. Всичко това води към въпроса дали за някои кръгове не е от изключителна важност инсталирането на техен човек на най-високия пост в енергетиката?

„Звучи много готино

да ни управляват експерти, но е заблуда,“ коментира през март 2021 г. Томислав Дончев. И месеци по-късно ГЕРБ нагледно доказа колко е бил прав. Повечето кандидат-министри се оказаха партийно оцветени или ярки хамелеони, заемали важни политически постове  – като депутати, министри, зам.-министри, шефове на агенции. Тази „шарена китка“ от кандидати за властта е част от отговора на въпроса защо ГЕРБ не успя да получи подкрепа и да излъчи правителство. Защото подборът носи белезите на задкулисие, пробващо да сглоби за свои цели кабинет параван с етикет „експертен“. Е, този път не стана. На хоризонта се задават нови опити. Или избори. 

Автори: Юлиана Бончева, Доротея Дачкова, в. Сега

Прегледана: 63530

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече