Гласуваш за президентска република на Радев – получаваш Борисов

0

Сократ е бил убит след пряка демокрация. 360 срещу 140 свободни граждани, избрани чрез жребий (възможно най-равнопоставена форма!), гласуват за смъртна присъда. След време атиняните разбират какво са сторили на своеобразния референдум. Лизип вае скулптура на философа в опит да измие срама. Следва да се признае, че Сократ някак – с високомерие, е дразнел съвременниците си. Имали са повод да не го харесват. Това, което не са отчели, е, че туй, което им е щукнало в главата – да умре, е възможно най-голямото варварство.

Днес две български партии искат референдум. „Възраждане“ за еврото, ИТН за президентска република. И цялата тази работа трябва да се разгледа в два аспекта.

Първият няма нищо общо с философията и мъдростта на света. Той е партийно битов, тривиален –  някакви партии изнамериха ракета носител. Беше интересно да се проследи остана ли нещичко в торбата с предизборни хитрини; има ли с какво да бъдат подмамвани хората при провала и обезверението. Отговорът вече е ясен, това са референдумите. Като няма какво да предложат, две пъргави партии сърфират върху злобата, поднасяна от деня. По-точно – позиционират се нишово. 

Пустите антиваксъри вече станаха

нещо друго – това е работата. „Възраждане“ са си досущ московци. По-интересна е метаморфозата при ИТН. За всичко може да поискат референдум тия момчета, стига да има незадоволено търсене. Кеф ти максимален парламентаризъм – ето ти мажоритарно избирани депутати в два тура (преди 7 години). Кеф ти никакъв – никакъв (сега). С колкото повече спънки ги сюрпризират враговете, толкова по-добре за тях; ще пищят като тероризирани защитници на народната воля. Ама антиконституционен е въпросът им, казват разни хора. Че

откога основният закон е пречка у нас?

Враговете на „Възраждане“ и ИТН, иначе радетели за висш морал, аплодират бивш премиер, който по-рано стана неконстутиционно (по всички правила доказано!) министър.

По-важен е вторият аспект на нещата. Той касае хрумките не толкова на политици, а на самия народ – подобно на атиняните. Затова нека разгледаме отделно темите за допитванията:

Факт е, че не малко българи, отдавна отчаяни от партиите, а и харесващи настоящия държавен глава, мечтаят за президентска република. Но не разбират, че смяната на държавното устройство е просто

ново търсене на изход чрез формата, а не чрез съдържанието

С цар опитахме, генерал, с харвардски момчета – не станаха нещата. Копнежът „да се оправят“ е вечен, търсенето е отчаяно. И тук идват търговците на лесна надежда: „Президентска република, бе, аланкоолу, като във Франция!“. Дано клиентите осъзнаят, че обслужват единствено търговците! Но и тази работа е съчетана с много интересна специфика. ИТН са обвинявани, че реализират таен план на Радев (истина е, че по доста направления играят с него). Пак Радев е фигурата, която стимулира въжделенията на народните маси – ако не той, наследник, приличащ на него, да замени парламента. Но, всъщност, ако въобще има конституционни промени, каквито и да са,

няма как да станат без ГЕРБ

Тя се съхрани като водеща сила. Нима някой си въобразява, че ГЕРБ биха направили България президентска република в името на Радев? Моля?! Името, да се свети!, е само едно. Бавно стават тия неща, тъкмо докато свърши настоящият президентски мандат. Не твърдя, че ИТН играе за Бойко Борисов. Казвам, че изобилната хорска глупост и партийните тарикатщини могат да я докарат дотам. 

Извън конкретните имена, принципно трябва да се разбере едно – нито една държавна форма не предпоставя благоденствие; успоредно няма такава, която да имунизира срещу попадане на корумпирани, глупави и зависими хора на постовете. Най-важното е, че благоденствието и броят на такива хора не зависят от конституционната форма.

Зависят от културата

на съответното общество (в най-общ смисъл – възпитание, ценности, еволюция…). Тя е съдържанието.  Колкото е по-висока, толкова животът е по-добър. Франция просперира, не защото е президентска, а защото е формирала висока култура чрез дълъг опит. Затова всякакви наши проби днес в посока на ново държавно устройство са далеч от същината. Вярно е, че хората не щат да чакат: „Кога най-сетне ще дойде тая култура? Ама нали, ако стоим със скръстени ръце, и децата ни няма да я доживеят!“. Но още по-вярно е, че откровеният отговор им се спестява. Никой няма интерес да го съобщи. Той е, че няма как „нещата да се оправят“ сега. Няма инструмент, липсва възможност. Културата, съдържанието, ако въобще съзреят, става бавно, мъчително; наистина след поколения – задължително и

след лична промяна

С други думи, нужни са дълги постепенни натрупвания – сеене, а не подсичане. Пипаме ли нещо по формата, най-много да сбъркаме. Като например заради заради бълхата (моментният политически ступор) да изгорим юргана (парламентаризма). Край Слави Трифонов, и не само край него, има премного интелигентни хора, които разбират тия базови истини. Но в името на хляба са си отдали телата по аренда – нищо ново под слънцето, поради което обществото следва да бъде още по-внимателно.

А сега няколко думи за еврото. И за него е факт, че доста българи се отнасят с притеснение. Но трябва да се разграничават нещата. Това, което декларира „Възраждане“, е желание България да скъса със западния курс на развитие. Партията разглежда валутата като част от геополитическата идентичност, стремейки се чрез поредно действие

да премести България в руската орбита

Тази позиция няма нищо общо със страховете от скок на цени и други икономически проблеми. Затова всеки, който влиза в игрите конкретно на „Възраждане“, трябва да прецени желае ли наистина да се отдаде на Руския свят. Знаем, че не малко българи отговарят положително в момента, просто защото… туй им е щукнало в главата. Но ако преброят до три и се огледат, ще забележат, че геополотиката е особена: всяка от бившите соцтеритории, която е в руския или не дотам в западния свят, преживява или живее с военни конфликти – Молдова, Грузия, Армения, Сърбия, Украйна, Беларус… – трето положение няма, макар причините за конфликтите да са различни. Сигурен съм, че нормалните хора искат мир. Той е най-важен при геостратегическите дилеми. Затова внимателно трябва да преценят какво и как върши „Възраждане“.

А за следствията от еврото, по социалните и икономически специфики, разбира се, че трябва да има дискусия. Добре и да се изказват аргументи „за“ и „против“, да се търсят механизми срещу рисковете. Тъй както не всяка държава от ЕС е в еврозоната, така страшно много българи не подлагат на съмнение западния курс – просто имат притеснения от еврото. Но не намират себе си във водения до момента дебат. Само „Възраждане“ се чува откъм едната барикада. Останалата политическа общност и експертната са в дълг, понеже не полагат усилия

да сложат на масата здравословен скепсис.

Липсва нормална дискусия. Този пореден агиткаджийски юруш отново е плод на гореспоменатата липса на култура.

Впрочем, след Сократ идва Платон. И написва т.нар. „идеална държава“, послужила за извор на тоталитарни идеологии. Платон не е питаел афинитет към демокрацията, понеже е недоумявал как може тя да роди толкова тъпи граждани, които да убият Сократ. И ако някой схваща в крайна сметка моята позиция като критика на демокрацията или референдумите, бърка – тя е апел да бъдем умни, за да бъдат спасени.

Автор: Диян Божидаров, Сега

Прегледана: 15740

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече