„Ние няма да реализираме управленски мандат, без да имаме твърда гаранция, че ще бъде направена конституционна реформа на модела на управление на прокуратурата“, казва Христо Иванов и изброява четирите големи цели
Автор: Александър Андреев, Дойче Веле
– Г-н Иванов, става ли България неуправляема?
– България губи посока, България губи темпо на развитие. На глобалната сцена се случват много сериозни кризи, но под тях текат и много сериозни процеси на трансформация. А България изостава от тях и може да изпусне възможности и прозорци. Ето и конкретен пример. Ние имаме определен срок, за който е осигурен политически прозорец да влезем в еврозоната. При това не става дума толкова за валутата, с която ще се разплащаме, а най-вече за нашето влизане в клуба, където се взимат най-важните и дългосрочни политически решения за икономиката на ЕС. И ние трябва да можем да защитаваме там своите интереси.
Същото важи и за Шенген, макар че там не сме обвързани с конкретен срок. И колкото по-дълго в София няма политически субект, който да поеме отговорност за провеждане на необходимите реформи, които ще изградят доверие между нас и нашите партньори, толкова повече натежават аргументите за разделяне на България и Румъния и за приемане в Шенген само на румънците. Може да се окаже, че сме изгубили много важно политическо време, необходимо ни за изграждането на доверие към нас, за да влезем в Шенген. „Шенген“ означава не само да пътуваме по-удобно, което е важно само по себе си. „Шенген“ означава и да бъдем доверен член на европейския кръг на сигурността.
– А това е важно, особено в момента.
– Да. Също толкова важно е бързо да напреднем с Плана за възстановяване и устойчивост – не толкова като усвояване на някакви пари, а като реализиране на политики, които навреме да трансформират българската енергетика и българската икономика, така че да бъдем способни да се развиваме бързо. Тези две цели, еврозоната и Шенген, зависят от това да направим реформа в правосъдието – без такава реформа няма да реализираме нито една от двете цели. И точно затова ние няма да реализираме управленски мандат, без да имаме твърда гаранция, че ще бъде направена конституционна реформа на модела на управление на прокуратурата. И още един приоритет: сега е време България да изпълни със съдържание своята принадлежност към НАТО. Това трябва да стане по отношение на руската агресия в Украйна: трябва чрез ясен ангажимент да подкрепим усилията на международната общност, за да може Украйна да отблъсне руската агресия, а ние да модернизираме българската армия. Всичко това трябва да стане сега, в този период.
– Но как точно?
– И трите неща изискват политическа отговорност. Парламентът трябва да излъчи кабинет, който в рамките на 12-16 месеца на практика да завърши изграждането на европейска България.
– Вие говорите за „техническо правителство“. Но може ли едно техническо правителство да свърши всички тези фундаментални пробиви?
– Съгласен съм, че би било по-добре да бъде правителство, което почива на ясно политическо мнозинство. Но такова не може да се изгради, а отиването на едни нови избори по никакъв начин не обещава ясно политическо мнозинство, напротив – само ще загубим ценно време, няма да използваме времевия прозорец, който е толкова важен за българската европейска съдба.
– Как точно си представяте това правителство?
– Това ще бъде един кабинет, който излиза извън нормалната политическа логика – нека да го наречем служебен кабинет, който не е излъчен от президента. Това е най-доброто, което можем да направим, за да хванем този времеви прозорец и да заскобим противопоставянията. То не е рецепта за сдобряване, не е някакво „сдушване“, както го казват, не е някаква скрита договорка между политическите сили за заравяне на томахавките, за взаимно харесване…
– А е ли индулгенция за Борисов?
– Не, по никакъв начин не би било индулгенция за никого. Това е проява на трезва отговорност към страната. Ние ще останем на своите различия, ние няма да бъдем заедно, няма да правим коалиция или някакъв исторически компромис. Става дума за едно: да разделим решенията, които трябва да се вземат сега, незабавно, от всички останали. Ние, лидерите, можем да си останем в парламента, там да се караме и да се бием, но трябва да излъчим един кабинет, който тихо, експертно, убедително, отговорно и с цялата политическа воля да свърши изброените неща.
– Добре, а как тогава си представяте една България след около година? Дори ако се осъществи това, което изброихте: дали страната ще бъде по-управляема?
– Нека да си представим една България след 14-16 месеца, която успешно е влязла в еврозоната, като не са се сбъднали опасенията, че ще има покачване на цените – просто защото ние вече сме „консумирали“ тези ефекти. Да си представим една България, която е дала аргументи заедно с Румъния да бъде приета в Шенген.
Една България, която е уважаван член на международната общност в областта на сигурността на базата на своите усилия да допринесе за отблъскването на руската агресия – и с бързи стъпки върви към модернизация на българската армия. Да си представим една България, която е реформирала правосъдието си и всеки, който твърди за своя политически опонент, че е корумпиран, знае, че може да разчита на навременно произнасяне от страна на една независима правосъдна система. Една такава България ще бъде много по-оптимистично място. Много по-лесно ще бъде и за политиците да се захванат с големите задачи, вместо да гледаме малките си възпалени егота, които в момента определят дневния ред. Защото България затъва – освен всичко друго – и в невъобразимо политическо дребнотемие и дребнодушие.
– Като споменахте егото на политиците, пък и понеже сега има реална перспектива ДБ да поеме към съставяне на правителство: тези дни имаше отново спекулации около съпредседателя г-н Атанасов. Има ли там някакъв проблем?
– Вижте, „Демократична България“ се позиционира като политическа сила, която в целия този хаос е способна да преследва дългосрочни и големи национални задачи. Тъкмо на това се дължи нашият престиж, който виждате, а и уважението, което проявяват други политически сили – и желанието им да се закичат с нас на ревера. Защото ние останахме настрана от това болезнено междуличностно противопоставяне и показахме способност да формираме консенсуси и да ги придвижваме напред – към решаването на големи задачи. Погледнете нашата декларация от 13 май миналата година: колко от тези неща наистина се случиха, по наши предложения, по наша инициатива. В този период на яростно противопоставяне ние успяхме да изградим работещи коалиции по тези теми: превъоръжаването, помощта за Украйна, вдигането на ветото за Северна Македония. Много хора се кичат с тези неща, но трябва да видите чии бяха тези предложения, чии бяха първите стъпки – и неизменно ще видите „Демократична България“. От тази гледна точка ние можем да бъдем платформа…
– И мост, както казахте.
– Да, и мост, само дето леко се притеснявам да не се окажем мост без брегове. Защото когато има мост, някой трябва да мине по него. А аз виждам егоистично желание да се отбие номерът с мандатите и пак да се отиде на избори. И това желание може да блокира възможността, която ние сега сме в състояние да предложим. Поемайки обаче огромни политически рискове. Имайте предвид, че нито един политически лидер или политическа формация с чувство за самосъхранение не биха се стремили към третия мандат.
Защото отговорността е много тежка, а шансовете за реализация – минимални. Но ние сме отговорни и гледаме да не се повличаме по разни популистки течения. И затова, разбира се, при нас има всякакви политически напрежения. Време е обаче ДСБ и „Да, България“ да проявят политическа смелост и да заявят курс към надграждане на коалицията и превръщането ѝ в един ясен, дясно центристки субект от нова генерация, който може да води и да формулира дневния ред на българската мечта за следващите десетилетия. Тогава, когато ние можем да дадем ясна перспектива за генерационно целеполагане, за дясно центристки политики от нова генерация, за разрастване – ето, тогава всички тези напрежения ще загубят значение.
Прегледана: 102040