5 въпроса за акцията срещу Nexo

0

Мащабна престъпна схема на територията на 4 държави, през която са преминали почти 95 млрд. долара през последните 5 г. По този начин прокуратурата описа дейността на българската компания в сферата на дигиталните финанси Nеxo, след като заедно с ДАНС и МВР влязоха в офисите на фирмата и повдигнаха обвинения на ръководителите ѝ. Последваха гръмки хвалби от държавното обвинение: че става дума за дело с мащабите на това за фалита на КТБ и че обвиняемите са изпечени престъпници, защото разполагали със сериозни финансови възможности и били изключително интелигентни. Прокурорската акция обаче остави без отговори няколко неудобни въпроси.

1. Колко солидни са доказателствата на прокуратурата срещу Nexo?

Всъщност никой не може да отговори на този въпрос. Към наказателна отговорност са привлечени четирима души от ръководството на Nexo. Както никога досега обаче, държавното обвинение отказа да назове имената им, въпреки дългогодишната си лоша практика да обявява хора за престъпници още преди те да са осъдени. Тази необичайна предпразливост определено прави впечатление, като се има предвид сериозността на обвиненията. Според разследващите трима от обвиняемите са участвали в организирана престъпна група, а четвъртият ги е ръководил. Тя е работила от 2018 г. до 12 януари 2023 г. на територията на България, Великобритания, Швейцария и Кайманови острови с цел пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и извършване на банкова дейност без лиценз.

Нищо от съществената част на обвинителния акт, който предстои да се изготви, не намери място в презентацията на прокуратурата, която беше пусната на медиите след шумната акция срещу криптобанката. Държавното обвинение не оповести нито едно събрано доказателство за конкретни престъпления, които се наказават от българския Наказателен кодекс. Не стана ясна сумата, за която се твърди, че е изпрана от обвиняемите, нито по какъв начин се е случило това и каква е ролята на компанията Nexo. Не беше представено нито едно доказателство за данъчно престъпление, как точно е нарушен данъчният закон и каква е щетата за хазната. Прокуратурата не разкри каква точно банкова дейност е извършвана без лиценз, къде и за какъв период. Изобщо не стана дума и за компютърни измами. Още по-малко пък бяха представени каквито и да било данни за връзката на обвиняемите със всичко това, както и за съществуването на организирана престъпна група и ръководенето на нейната дейност, което всъщност е в основата на обвинението.

Вместо това прокуратурата се впусна в разказ по картинки, който остави усещането, че целта на акцията срещу Nexo е различна от тази да се докаже престъпление. Първо, беше изнесена информация, че в платформата за криптовалута са осъществявани трансакции към мъж на име Махмуд Мохамед, когото тайните служби на Израел са идентифицирали като част от терористичната групировка „Хамас“. Чудесно е, че българската прокуратурата открива топлата вода – криптоборсите се ползват за широк набор от престъпна дейност като изнудване, търговия с оръжия и финансиране на тероризъм. Въпросът е може ли да се докаже връзка между обвиняемите и въпросните трансакции.

Разследващите са установили още, че след април 2022 г. през Nexo са заобикаляни санкции на САЩ и ЕС спрямо Русия, като са осъщестявани преводи към т.нар. даркнет пазари и руски криптоборси. Дори това да е така, трудно може да се каже, че става дума за престъпление според Наказателния кодекс. В него пише, че „който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева“. Никъде не става дума за финансови инструменти като криптовалутите.

Прокурорската презентация за вината на шефовете в Nexo стигна и до някои абсурди. „Не разполагаме с категорични доказателства, но има данни, че лицата разполагат с големи финансови възможности. Имат скъпи имоти в Дубай, Карибските острови, Бахамите и притежават яхти“, каза говорителят на главния прокурор Сийка Милева, от което излезе, че да бъдеш богат е престъпление. Освен това по делото са събирани доказателства, че единият от собствениците на криптокомпанията е участвал в среща миналото лято с бивш финансов министър, с когото заедно с други представители на криптоборси са обсъждали как да се въведе възможност за плащане с криптовалута чрез системата Борика. „Мисля, че към момента регулацията на българския финансов пазар не позволява такова нещо“, каза зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, който очевидно е решил да изземе ролята на БНБ, Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите.

2. Има ли прокуратурата експертизата да докаже вина на Nexo?

След шумната акция срещу криптокомпанията стана пределно ясно, че на този етап българската прокуратурата изобщо не е готова да изготви качествен обвинителен акт, който да издържи в съда. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов заяви, че тепърва ще се прави одит на Nexo, за който ще се ползват услугите на международна фирма. Както Сарафов, така и говорителят на главния прокурор Сийка Милева многократно повториха, че разследването е в начален етап и тепърва ще се събират още много доказателства. „Разследването сега излиза на повърхността. Ще бъдат пратени многобройни молби за правна помощ. Дори не бих се ангажирал със срокове“, заяви шефът на Националната следствена служба.

По всичко личи, че прокуратурата влиза в непознати води, когато трябва да разследва високотехнологична компания като Nexo. Това прави впечатление и на служителите на компанията в деня на акцията. „След близо два часа в компанията на ДАНС, две девойки от прокуратурата и няколко полицая мога да кажа, че нямаме от какво да се притесняваме. Изглежда, че самите те не знаеха докрая защо са тук и какво търсят. Някои дори изглеждаха, че им е неудобно от цялата ситуация – питаха защо има само монитори и къде са клавиатурите, какви са тези копчета по бюрата, как така няма сървъри на място и всичко е в клауда, каква е тая толкова много храна в офиса. Смятах, че накрая някой ще изскочи и ще каже – това е скрита камера“, разказа служител на Nexo.

3. Защо прокуратурата се активизира точно сега?

Разследващите твърдят, че организираната престъпна група в Nexo е работила още от 2018 г. Разследването срещу четиримата обвиняеми обаче е започнало чак през септември м.г. Това значи, че в рамките на едва 4 месеца са събрани достатъчно доказателства, за да се проведе толкова шумна спецакция и да бъдат повдигнати обвинения. Краткият срок навежда на мисълта, че по-скоро данните за някаква престъпна дейност са били предоставени от чужди служби. 

Ударът срещу криптокомпанията съвпадна с проблемите ѝ в САЩ. Точно през септември щатските регулаторни органи в Калифорния, Кентъки, Ню Йорк, Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Вашингтон и Върмонт предприеха действия срещу Nexo. Те твъдят, че фирмата е заблуждавала клиентите си, участвала е в незаконни операции и измама на инвеститори. Щатът Ню Йорк заведе дело срещу криптобанката, която не е прекратила предлагането на депозитния си продукт на територията му.

Паралелно с това главният прокурор Иван Гешев стана обект на критика от партньорите ни зад Океана. Американският конгресмен Уорън Дейвидсън, който често работи по финансови теми в Конгреса на САЩ, изпрати писмо до финансовата министърка Джанет Йелън, в което настоява Вашингтон да санкционира Гешев заради съмнения за корупция, както и заради пренебрегването на вече наложените санкции по глобалния закон „Магнитски“. Не е ясно дали това е подтикнало прокуратурата да действа срещу Nexo, като по този начин направи услуга на САЩ в спора с българската компания. Че е имало външна намеса призна дори зам.-главният прокурор Сарафов. „Всички от обвиняемите са български граждани. Затова и на нашата страна беше възложено ние да работим основно. Основната част от дейността е извършвана от София“, каза той без да уточни кой е възложителят.

4. Има ли Nexo политически гръб?

Не липсват индикации, че сериозният капитал зад криптокомпанията е използван за политическа дейност. Nexo e oснована и управлявана от българите Коста Кънчев и Антони Тренчев. Тренчев е бивш депутат от „Реформаторския блок“. Коста Кънчев пък е братовчед на управителя и председател на УС на Фондация „ХелпКарма“ Константин Кръстев, който бе обвинен от Софийска градска прокуратура в длъжностно присвояване в края на 2021 г. (през март 2018 в УС на „ХелпКарма“ влиза и бащата на Коста Кънчев – Калин Кънчев). Третият съосновател е Георги Шулев – син на бившия икономически и социален министър от НДСВ Лидия Шулева, който заяви, че е напуснал компанията през 2019 г. след основаването и оттогава съди съучредителите в съд във Великобритания. 

Българското дружество зад Nexo –  „Ен Ди Ес“ ЕООД, не е превеждало директно пари на политически партии. За сметка на това служители на компанията са дарявали в лично качество немалки суми. Проверка на „Сега“ показва, че пет от служителите на Nexo – Стелла Златарева, Елеонор Топалова, Валентина Танева, Дияна Калъчева и Габриела Дашева са дарили по 20 000 лв. на „Да, България“ на 22 октомври 2021 г. От фирмата отговориха, че финансовото подпомагане на ДБ от страна на членове на екипа е „водено от будна гражданска съвест и активна позиция“. „Да, България“ съобщи, че след вътрешна проверка на дарителите си е установила 15 лица, които са свързани с Nexo. Общо дарените суми от тези лица са в размер на: 199 999 лв. за 2021 г. и 199 993 лв. за 2022 г. Сумите са изрядно декларирани и в рамките на закона. Само НАП може да каже дали доходите на дарителите са достатъчни за такива дарения.

И други политически връзки обаче могат да бъдат проследени от Nexo. Освен че Антони Тренчев е бивш депутат от „Реформаторския блок“, неговият баща Антони Панайотов Тренчев е бивш агент на Второ главно управление на Държавна сигурност с псевдоним “Петров”. През 1997 г. той става управител на фирмата “Джи енд би травъл къмпани” заедно с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов е заличен като управител цели десет години по-късно през 2007 г., разкри разследващият сайт „Биволъ“. За да се допълни картината на отношенията на Борисов със семейството на Тренчев и Nexo, трябва да се спомене и една светска изява на Борисов като кмет на София, когато той се появи на откриването на бутик на майката на Антони Тренчев – Илияна Алипиева.

5. Ще плащаме ли обезщетения?

В своя позиция по повод прокурорските обвинения Nexo заплаши, че българската държава ще плати обезщетения в размер на стотици милиони заради действията на разследващите. „Все още не са ни представени официални документи, които еднозначно да посочат претенции към Nexo. Компенсира се обаче с ненужно показна акция, с участието на лица, които отказват да се легитимират и часове наред не са показвали заповед за претърсвания. Задържани са хора, без да има поименни заповеди за задържането им. Всичко случващо се до момента е в остър разрез с установените правни и процесуални норми“, твърдят от компанията.

Със сигурност няма да е прецедент, че дори и изненада, ако прокуратурата бъде осъдена да плаща за нарушения в рамките на делото срещу Nexo, както се случи при редица други шумни дела през годините. Въпреки че по думи на самите прокурори разследването е в начален етап и тепърва ще се правят одити, експертизи и ще се събират допълнителни доказателства, бяха повдигнати обвинения и наложени парични гаранции в размер на 1 млн. лева. Медиите отразиха и полицейския рейд в централния офис на компанията. Служител на Nexo разказа пред „Сега“, че полицията е влязла в сградата около 10 ч., като е наредила на всички да станат от бюрата си и да не пипат техниката. След това са иззети служебните компютри, което изглеждало, че се прави на случаен принцип. В операцията участваха над 300 полицаи, прокурори, следователи и агенти на ДАНС. След тази показна акция стойността на криптомонетата на Nexo спадна с 2,5%, съобщи Блумбърг.

Освен това държавното обвинение се похвали, че от дома на единия от обвиняемите са иззети 35 картини на скъпи художници като Салвадор Дали, Пикасо и Матис, които са предадени на Националната художествена галерия. Изобщо не е ясно на какво основание е сторено това. Колекцията от археологически предмети на хазартния бизнесмен Васил Божков беше прибрана от прокуратурата, след като той получи обвинение за незаконното им притежание. Ако картините са тези художници са купени законно, няма причина да бъдат конфискувани. „Картините предмет на престъпление ли са, че ги прибрахте? За мене си питам, щото имам сигурно петдесетина бройки и хиляди книги, чието четене и притежание е още по-тежко престъпление, нали?“, коментира по този повод адв. Николай Хаджигенов.

Автор: Мартин Георгиев, Сега

Прегледана: 96250

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече