Депутатите не са важни, само коалицията

0

На всички им омръзнаха честите избори. Вотът се превърна в дразнеща рутина, повтаряща се на няколко месеца, с резултат, който не удовлетворява никого. И как да е другояче? Нали избирателите виждат, че гласуването им води само до минимално разместване на физиономиите в парламента и нищо повече.

Това се видя и по листите за вота на 2 април.

Да вземем ГЕРБ. В миналото Бойко Борисов правеше национално шоу от представянето на партийните листи. Обикаляше страната, събираше членове и симпатизанти, за да им обяснява какви хубави хора им предлага да изберат в Народното събрание. Е, сега изобщо не му се налага да си прави такъв труд. Листите на ГЕРБ са пълни с до болка познати лица, които партийният вожд очевидно много харесва да гледа по депутатските банки. Избирателите – не чак толкова, ако съдим по стагниращата подкрепа за герберите.

Изглежда е дошло време, в което разместването на парламентарната група за Борисов е излишно усилие. Създал е ядро от приближени политици, удовлетворява го равнището им (макар и неособено високо) и не вижда нужда да ги заменя с други. По това е заприличал на Ахмед Доган. Групата на ДПС в Народното събрание е доста стабилна по състав и отразява удобното за почетния лидер статукво, което е създал в собствената си партия. Е, случва се от време на време някой необяснимо да изпадне от редиците й – като Хасан Адемов, всепризнат авторитет по социалната политика. Но като цяло депесарите са един рядко променящ се отбор. Изглежда и Борисов е стигнал до същото положение.

В новородената коалиция на ПП и ДБ нещата,

на пръв поглед, изглеждат по-различни. Но всъщност не са.

Формацията на Кирил Петков и Асен Василев започна да се оформя като партия през миналата година. Все още не разполага със структури по места, които да излъчват нови хора. Всъщност, ПП е толкова млада (появи се в края на 2021 г.), че звучи леко абсурдно да се говори, че трябва да се търсят нови лица. През последния месец тя понесе удари – разривите с известните й депутати Иван Христанов и Александър Дунчев. Засега обаче формацията се носи на крилете на коалицията с ДБ. На симпатизантите им допада мисълта да гласуват за такова обединение и няма да гледат много какво им се предлага в листите.

А реденето им беше сериозен проблем и за двете политически сили. Избираемите места са ограничени, а желаещите да ги заемат нямат чет и брой. Да не забравяме, че коалицията включва цели 6 партии (ПП, „Волт“, СЕК, ДаБГ, ДСБ и „Зелено движение“). Това са много апетити, особено предвид очакванията, че ПП-ДБ ще успее да заеме първото място на вота. Затова бяха необходими компромиси и договорки, което си пролича от факта, че коалицията регистрира листите си буквално в последния възможен момент. Всеки трябваше да направи отстъпки, които със сигурност са оставили много хора неудовлетворени. Крайният резултат беше едно разместване на личния състав, което означава, че в следващия парламент

няма да има депутати, които не сме виждали и преди

Същото се отнася и за БСП. На партийния конгрес през февруари т.г. соцлидерът Корнелия Нинова хубаво си прочисти къщичката от вътрешни опоненти. Междувременно, маса социалисти от партийните организации в страната си хвърлиха членските книжки, недоволни от жалкото равнище, до което падна столетницата под властта на Нинова. Тя обаче едва ли се вълнува. Всъщност, вероятно е доволна, тъй като е по-добре да има по-малка и по-лоялна организация зад себе си, отколкото голяма, но пълна с бунтарски настроени хора. Това ще се отрази и на бъдещата червена парламентарна група, където, освен доказали верността си поддръжници на Нинова, други няма да има.

Положението във „Възраждане“ няма нужда от коментар. Костадин Костадинов си подбира хората така, че да му се подчиняват безпрекословно. Изключенията – като превърналата се в негов върл враг бивша съпартийка Елена Гунчева, подчертават правилото.

И в миналото не обръщахме много внимание кого настаняваха партиите в листите, но сега имената на кандидатите съвсем няма да имат значение. Всеки мисли само за това кой с кого ще се коалира след вота, за да направи правителство. Така същественият въпрос – какви хора ще ни представляват в парламента и каква работа могат да свършат – остава без отговор. Отгоре на всичко, не е немислимо отново да не се получи кабинет. Стане ли така, избирателите ще са двойно губещи – пак остават без редовно управление, а и новият парламент ще бъде същата неприятна картинка като предните няколко.

Автор: Людмил Илиев, Сега

Прегледана: 84305

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече