Изборите: Политиците усложниха процеса с тъпо упорство и грешките са неизбежни

0

По традиция у нас комбинациите за следизборни коалиции почват да се въртят още преди да излязат резултатите от вота. Сега обаче имаме и друг проблем, освен кой с кого ще се хване за ръка в следващия парламент. А именно – колко дълго ще ги изчисляваме тези резултати? И по-важното, ще излязат ли данните от гласуването така, че да няма съмнения за грешки и манипулации?

А основанията, че нещата може да се объркат, са налице, при това сериозни. Положението изглеждаше лошо още в края на миналата година, когато „хартиената коалиция“ на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС прокара с тъпо упорство безумните си промени в Изборния кодекс. На първо място, накара хората да гласуват с два вида бюлетини, и двете – хартиени, само дето едната ще се отпечатва от машина. Много би било интересно да открием автора на това умопомрачително нововъведение, но въпросният „спец“ сред герберите, които пробутаха идеята в парламента, и досега упорито се прикрива. Да прибавим и отмяната на машинните протоколи с изборните резултати; също и „триумфалното“ завръщане на допотопната практика с ръчното броене на гласовете и попълването на протоколите; а за капак и смахнатото намерение всичко това да се прави пред камери, в реално време (и във всяка една секция!). Така цялата работа започва да изглежда безумно дълга, сложна и плашещо уязвима за какви ли не проблеми.

А доскоро нещата бяха започнали да вървят съвсем нелошо.

С много зор (и солидна доза нежелание) Централната избирателна комисия (ЦИК) започна да се вмества в руслото, което се оформи с въвеждането на повсеместния машинен вот. На последните избори през октомври м.г., след края на изборния ден, секционните комисии си отпечатваха протоколите с резултатите, хващаха си чувалите с книжата и ги отнасяха в районните комисии. Вярно, трябваше да броят контролни разписки, защото тогава така изискваше неоформената по онова време „хартиена коалиция“. Но нямаше опашки при предаването на книжата, нямаше припаднали членове на секционни комисии, нямаше хора, които да чакат дни наред, за да могат да отчетат, че са си свършили работата. Нещата далеч не бяха съвършени, но поне вървяха по-гладко в сравнение с миналото. После дойде погромът на „хартиената коалиция“ и всичко се преобърна надолу с главата (за пореден път, в интерес на истината – и машинният вот беше въведен през 2021 г. също толкова внезапно).

И какво ни очаква сега? Първо, самият изборен ден ще бъде достатъчно сложен – с двата вида бюлетини, съответно с две урни, плюс другите екстри – машини, паравани и т.н. Истинското напъване обаче ще дойде с приключването на гласуването. Най-напред трябва да се включи камерата за наблюдение, която ще бъде „свръхинтелигентна“, както уверяват властите, само дето пак ще трябват хора, които да работят с нея. Няма само да се натиска едно копче – ще се сканира QR код, като мярка за сигурност.

После почва броенето, което ще се прави поотделно за двата вида хартиени бюлетини. Всеки глас ще трябва да се покаже пред камерата, като член на секционната комисия трябва да обявява какво е отбелязано на бюлетината. Попълва се протоколът с резултата (а преди това чернова!), като се правят определени сметки, за да се види дали числата в него са правилно въведени. Това смятане стана повод за чутовна политическа битка, стигнала до съда и раздрала ЦИК на враждуващи лагери. Така работата допълнително ще се забави и затрудни. Ала какво да се прави? Трябва да се правят контролни изчисления, за да бъдем уверени в резултата.

Как иначе да се постъпи при ръчно броене?

Да не забравяме – цялата процедура с всичкото броене, говорене пред камера, попълване и смятане (с неизбежните проверки и повтаряния, защото всеки ще се зачуди дали не се е объркал някъде) се прави двукратно – нали имаме два вида бюлетини! И после идва досадното оформяне на изборните книжа, запечатване на пликове, торби и чували, транспортиране, предаване на хартиите и машините. И неизбежното по-дълго чакане в районните комисии. Като няма машинен протокол, а ръчно попълнен, естествено, че ще се виси, не може другояче!

Реално погледнато, няма вариант, при който всичко това да премине гладко. Прекалено много са нещата, които може да се объркат. Даже умисъл не трябва, просто усложненият процес предразполага към грешки. Въпросът е да не се стигне отново до положение, при което заключени в районните комисии хора да търсят помощ и спасение, а изборната администрация да се чуди какво да прави с морето от сгрешени протоколи, в каквато ситуация изпаднахме през 2021 г., когато действаше сходна система на смесено гласуване (макар и не чак толкова смахната като сегашната). Защото, ако стане така, сигурно е, че няма да има кой да поеме отговорност. Не и сред политиците, които забъркаха тази каша.

Автор: Людмил Илиев, Сега

Прегледана: 87285

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече