Никой не си дава зор за предизборна кампания

0

Ако медиите не бяха прогласили, че предизборната кампания е започнала, навярно никой нямаше да разбере – толкова тихичко и безцветно е всичко. Не че трябва да има партийни паради по улиците и юмручни схватки между настървени политически партизани. Но човек очаква, че кандидат-управляващите (а те са, както винаги, многобройни) ще положат повечко усилия посланията им да отекнат из страната. В крайна сметка, нали трябва да ни дадат рационална причина да гласуваме за някого.

Началото на кампанията се падна на националния празник на 3 март.

На такъв ден нямаше място за партийни лозунги. Това, всъщност, беше добре дошло за политиците. Те са наясно, че е по-изгодно да дърпат патриотичната струна на българите, отколкото да разчитат на партийни послания, на които разочарованите от всичко и всички избиратели отдавна не се хващат.

Само ПП-ДБ и „Левицата“ се осмелиха да открият кампаниите си със собствени мероприятия. Хората на Кирил Петков и Христо Иванов отново организираха някакъв странен пърформанс на централния площад в Пловдив, както ПП направи м.г., който местните наблюдаваха със смесица от интерес и насмешка. А роякът отцепници от БСП се събра пред ТЕЦ „Марица Изток 2“, където положи тържествена клетва да брани въглищната централа от затваряне – и после се снима гордо на фона на бълващите плашещо черен пушек комини.

Другите политически сили започнаха партийните си кампании, след като изчерпаха рекламните възможности, които им даваше патриотичната треска около 3 март. Интересното беше, че ГЕРБ постави началото на кампанията във Враца. Изглежда Бойко Борисов се усети, че в настоящата криза е по-добре да обърне внимание на изнемогващата провинция, отколкото да събере армия от гербери на помпозно мероприятие в столичната си гордост – залата „Арена Армеец“. С това новостите се изчерпаха. Другото си беше познатият поток от обвинения срещу кабинета „Петков“ – нищо че държавата се управлява от президента Румен Радев 8 месеца.

ДПС се отказа от тържествени мероприятия. Партийното ръководство се натовари на един окичен с лозунги автобус, който тръгна да агитира из страната. От „Възраждане“ показаха, че кампанията им ще заложи на страха от войната – партийният водач Костадин Костадинов заплаши, че другите партии ще пратят българите да воюват на фронта в Украйна, ако спечелят изборите. Сериозно ли Киев ще разчита за победа на миниатюрната българска войска?

БСП, с която „Възраждане“ воюва за симпатиите на един и същи електорат, обаче удари националистите в земята. Хората на Корнелия Нинова заложиха на умопомрачителната със своето плиткоумие битка с „джендър идеологията в училищата“. Защото, представете си, децата щели „да се обучават на хомосексуалност“! Че и референдум си наумили да правят социалистите!

Стефан Янев, водачът на БВ, остава все така незабележим, както и преди – мярна се на Шипка, а после се изгуби някъде из провинцията. ИТН на Слави Трифонов пък прати хората си в командировка във Великобритания – изглежда смятат, че с гласове от чужбина ще спасят пропадналата у нас партия. И един любопитен предизборен щрих – от ВМРО, след като пропаднаха преговорите им с БВ и ИТН, се отказаха от участие в изборите, но не и в кампанията. Смятат да агитират хората да гласуват с „Не подкрепям никого“. Е, това наистина е изумително – партия призовава избирателите да бойкотират всички партии! 

Какво липсва в тази обезкуражаваща картинка?

Първо, отново няма програми. Кампанията започва и никой няма какво да предложи за управлението на държавата, освен няколко неособено оригинални лозунги и ругатни по адрес на опонентите си. А идеите, политиките? За кога ще ги чакаме? Или изобщо няма да ги дочакаме? Второ, липсва енергия. Видимо е, че никой не си дава особен зор. Сякаш очакванията са, че пак няма да има категоричен победител на изборите и нещата ще се сложат като в последните няколко парламента, които предложиха единствено неособено лицеприятни варианти за управленска коалиция.

И вероятно затова политиците, като осъзнават това положение, са решили да не влагат особени усилия да привлекат хората за парламентарните избори. По-скоро ще разчитат, както напоследък им се налага все по-често да правят, на мобилизацията на най-закоравелите си поддръжници. А силите си ще пестят за голямата битка на местния вот есента. Тогава ще се реши кой ще държи градовете и селата на България.

А това става дори по-важно от парламента. В него всичко е твърде нестабилно и нетрайно, днес си първи, а утре – последен. Навремето ГЕРБ стана голяма партия, защото, не на последно място, завладя по-голямата част от ресурса на местната власт. Ако някой успее да й отнеме този ресурс, може трайно да я измести от върха на българската политика.

Автор: Людмил Илиев, Сега

Заглавието е на редакцията.

Прегледана: 81740

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече