Партиите влязоха в ин хаус кампания

0

Миг преди финалната права предизборната кампания се промени. Политиците отново не правят истинска кампания – не, това си е устойчива политика, те продължават да се виждат само със съпартийците си. В надпреварата обаче рязко нахлуха външни хора, които де юре нямат нищо общо с изборите.

Кампанията на практика бе поета от регионалния министър Иван Шишков с неговите „ядки“ асфалт, от финансовия министър Росица Велкова – с плашилата й за фалита на държавата, от главния прокурор Иван Гешев – с  мафията, която клатила държавата, от отцепника от ИТН Георги Георгиев – на когото предлагали 500 хил. евро, за да предаде Слави Трифонов – все от хора, които не участват уж в изборите. В момента тези странични играчи подават топката, а политиците само това чакат и я отиграват в движение. Това е кампанията – някой подава реплики, политиците реагират. Миналата година топките подаваше тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков, сега са много рашковци. 

Това е ин хаус кампания. Тези, които трябва да правят кампанията – политиците, са я поверили в ръцете на малки, странични подизпълнители. Същата работа като в отношенията на държавата и строителния магнат Велико Желев – тя трябва да прави магистрала, но той взима парите, като осигурява чакъл, техника и хора.

1. Всичко по време на кампанията е свързано с нея

Според ГЕРБ – идеята, че всичко, което се случва по време на кампанията, е свързано с кампанията е само едно „допускане“. „Ако нещата стоят така, то и пролетният вятър ще почнем да свързваме с кампанията“, казва например Томислав Дончев. За съжаление, Дончев въобще не е прав и прекрасно знае това – при липсата на масова кампания, то със сигурност влиянието върху електората се упражнява индиректно, чрез медии и подобни подизпълнители. Когато някой казва, че еди коя си коалиция е докарала страната до ръба на финансовата криза, то това е директно послание, че въпросната коалиция не става и не бива да гласуваме за нея. Когато някой казва, че са предлагани 500 бона в евро, то това е директно послание, че не трябва да избираме мошеници. Всяко друго твърдение е обида към интелигентността на публиката.

2. Фактите са едно, внушенията са друго

По време на кампания не можем да забраним фактите, казват от ГЕРБ, внушавайки, че твърденията за некадърността на опонента са факти, а твърденията за некадърността на строителите на магистрали, примерно, са внушения. По-накратко – това, което казва Партията, е факт, и може да се използва по време на кампанията, а това, което казват Другите, е допускане, не е факт, не трябва да участва в кампанията. Примерно, за ГЕРБ е факт, че след година ще имаме 11 млрд. лв. дефицит. Всякакви въпроси към този „факт“ са излишни допускания.

Още по-накратко – партиите слагат ръка върху фактите. Те се опитват да определят кое е истина. 

3. Ако бият нас, има проблем, ако бият другите – всичко е наред

Това е ясна, трасираща сентенция за българската политика. Вероятно се среща и по други ширини, но тук този принцип е изчистен като момина сълза. Когато миналата година ГЕРБ бе подгонен от Рашков, Борисов орева орталъка. Нямаше търсене на факти и твърдения, нямаше размисъл – имаше само болка, страдание и вавилонски плач. Сега, когато министърка хвърля в паника народа /това, ако го беше направил журналист, щеше вече да е в затвора/, всичко в главата на герберите е факт, лема, нещо, което е толкова ясно, че не трябва да се доказва. Тия за една година така развалиха държавата, че три години минимум ще я оправяме – тази герберска мисъл всъщност е типична в демократичните ни времена – тук новите винаги се оправдават със старите, новите не развиват държавата, те просто оправят разсипаното. Така поне трябва да мислим. Нещо от рода на: Не чакайте нищо от нас, щото бяхте така глупави да гласувате за тях….

4. Далече, далече

Няма как да забравим, че миг преди да стартира кампанията, десните партии получиха външна подкрепа – стана ясно поредното вече допълнение към списъка „Магнитски“, където САЩ извадиха на преден план хора от ГЕРБ и БСП. 

Сега американците явно решиха да дадат едно рамо и на другите, като окачествиха действията на правителството на четворната коалиция по отношение на справяне с корупцията и незачитане на човешките права като недостатъчни. Забавно е, че с „Магнитски“ бе ударен бившият финансов министър Владислав Горанов, а месец по-късно Държавният департамент даде същия Влади Горанов като пример за незаконен арест. 

Долу-горе същата е работата и в европейската подкрепа. Такава подкрепа за ПП-ДБ дойде директно от естонския премиер Кая Калас и министър-председателя на Белгия Александер Де Кро – и двамата направиха видео обръщения, с които призовават да подкрепим десницата. Забавно е, че Александър де Кро ден по-рано обясни колко важна роля играе през последните 30 г… ДПС. 

Всичко това – атаките на служебния кабинет, включването на главния прокурор, подкрепата от чужбина – не е ново и едва ли може с лекота да се нарече „външна намеса в политическия процес“. Просто тук така се прави кампания – и това е факт, не просто твърдение. Тук по време на кампания партийците се срещат със съпартийци, боят по асфалта на врага е денонощен, твърденията за чужда некомпетентност – непрестанни, но репликите винаги са подадени отвън.

В това време червените линии стават червени стени.

Автор: Петьо Цеков, Сега

Прегледана: 85770

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече